Ругатните по света си приличат
„ Скалк! “, изругах на келвак. Това е обичаният ми език, на който да заклевам – няма нищо по-удовлетворяващо от грубите съгласни и императивите на келвашки.
Този откъс е от основния воин в научно-фантастичния разказ „ The Widening Gyre “ от Майкъл Р. Джонстън. Писатели като Джонстън, които измислят извънземни хули, разчитат на интуицията си за това какво звучи обидно, построена тук, на Земята.
Сега едно ново проучване се пита дали има универсални звукови модели в ругатните. За задачата ръководителите му създават поредност от опити и проби, които включват хора, говорещи разнообразни езици – и фактически откриват модели в звученето на псувните от разнообразни краища на света.
Идеята, че самите звуци в обидните думи способстват за тяхната обидност, нарушава един лингвистичен принцип:.
Някои езикови специалисти считат, че този принцип е определяща характерност на езика. Например, мъчно е да се уточни нещо прозорчесто в звуците на думата „ прозорец “. Тя има изцяло разнообразни звуци на други езици – от fenêtre на френски, през شباك („ шубак “) на арабски и חלון („ шалон “) на иврит.
Въпреки това има случаи, като при така наречен ономатопеи, където думите в действителност звучат като това, което значат (например „ бръмченето “ на пчела). По същия метод думата за нос е по-вероятно да съдържа носовия тон „ н “ на разнообразни езици, в сравнение с би се очаквало.
По същия метод някои откриватели настояват, че псувните имат звуци, които способстват за тяхната обидност (или по-скоро острота). Философът Ребека Роуч допуска, че „ внезапното и жестоко звучене на ругатните прибавя драматизъм към радостната тръпка от нарушаването на табуто “.
Най-популярната доктрина е, че избухливите съгласни звуци – създадени посредством цялостно блокиране на въздушния поток в устата, като „ п “, „ т “ и „ к “ – разрешават безапелационен израз на яд или отчаяние. Когнитивният академик от Съединени американски щати Бенджамин Берген твърди, че завършването на ругатня с един от тези звуци е потребно, защото те „ са тъкмо видът дума, която желаете да е къса и ударна “.
Канадско изследване от 2010 година съпоставя звуците в ругатните на британски с думите в коледните и приспивните песни и открива, че псувните имат по-голям дял избухливи съгласни и по-малко сонорни звуци – с назален, плъзгащ се темперамент като „ л “ и „ у “.
Но това може да е някаква специфичност на британския. Понякога можете да намерите сходство сред тон и значение на един език, само че не и на други. Например, повече от 1/3 от британските думи, които стартират с „ gl “, се отнасят до визия или светлина, като „ glisten “ и „ glow “ (и двете значат „ светя “), само че тази връзка се появява инцидентно и е характерна за британския.
Брюксел, Белгия
Ругатните са регламентирани със закон в доста страни; някои думи се считат за толкоз обидни, че е неразрешено да се изричат по малкия екран. Но псувните могат да ни бъдат потребни.
Псуването на глас покачват толерантността към болката и физическата кондиция.
Част от това, което придава мощ на псувните, са тематиките табу, за които се отнасят. Обичайните обвинени включват тематиката за секса в най-общия смисъл. Въпреки това, проучването допуска, че звуците в ругатните също могат да играят значима роля: резултати демонстрират, че псувните имат универсални звукови модели – най-малко на нашата планета.
Що се отнася до по-широката галактика, журито е ясно: съгласно „ Пътеводител на галактическия стопаджия “ най-грубата дума във Вселената е „ Белгия “ – а тя съдържа апроксимантн.
