Ситуацията с пластмасовите микрочастици във водите на Черно море не

Ситуацията с пластмасовите микрочастици във водите на Черно море не се отличава от тази в Средиземно море и Балтийско море. Това е била констатацията на Института по биоразнообразие на Българска академия на науките по време на миналогодишното проучване на акваторията с транспортен съд на „ Грийнпийс”, уточни в студиото на „ Тази сутрин” Деница Петрова от българския клон на еко организацията.

Наскоро огромна гласност получи изследване, съгласно което 90% от трапезната сол, която стига до хората, има частици пластмаса, останали от разграждащите се във водите отпадъци. Така през солта и през храната пластмасата влиза и в човешкия организъм.
Замърсяването с пластмаса към този момент е и в човешкото тяло Гастроентеролози от Виена откриват пластмасови частици в отделителната система на пациенти
Най-много отпадъци от „ Грийнпийс” са видели в морето пред огромните ни морски курорти, уточни Петрова. „ Оказва се, че на всички места има микропластмаса, това е човешки генериран проблем (…) Важно е да се вземат ограничения при пластмасите за еднократна приложимост. Земята не е за еднократна приложимост и можем да живеем без да генерираме толкоз доста отпадъци”, безапелационна беше тя.

Експертът по качеството на храните доктор Сергей Иванов акцентира, че все още няма безапелационни изводи за резултата от пластмасата в човешкото тяло.
Екологичен потенциал забрани продажбата на пластмасови произведения за еднократна приложимост Мерките засягат артикули като принадлежности за ястие, клечки за уши, цигарени филтри, сламки и бъркалки
Д-р Иванов акцентира, че във връзка с солта има други по-сериозни проблеми, като да вземем за пример всеобщото преквалифициране на солта в хранителна добавка и по този начин се заобикалят условията за сигурност. Така, по думите му, „ модерните типове сол” не са йодирани и имат високи равнища на тежки метали.