Системата за събиране на текстилни отпадъци у нас: Все още на ниво пилотни проекти
Системата за събиране на текстилни боклуци у нас: Все още на равнище пилотни планове 114 милиона лв. е оборотът за 2017 година на петте компании, създатели на Асоциацията на търговците на облекла втора ръка. Данните бяха изнесени на формалното показване на асоциацията. Основен дял от този доход идва от подбиране и повторна продажба. В момента в България се построява и система за разделно събиране на по този начин наречените текстилни боклуци или облеклата, които изхвърляме.
ThinkStock/Getty Images
Близо 1600 души работят в бранша на преработката на текстилни боклуци у нас. Те са заети главно в сортировъчните центрове, които разделят импортираните от чужбина облекла и ги приготвят за реализация на пазара. Под формата на облекла втора ръка се осъществят над 70 % от облеклата, 15 % отиват за основаване на по този начин нареченото RDF гориво, 10 % се трансформират в памучни парцали за индустрията, а останалите 3 % стигат до сметищата.
Една от огромните компании в сектора е клон на швейцарска компания с 40-годишна история. Как е проведена системата за събиране и оползотворяване на текстилни боклуци в Швейцария, изяснява изпълнителният шеф на българския клон на компанията Янка Гунева: " Със съдействието на общините се слагат първите контейнери в избрани общини за събиране особено на текстилни боклуци. Швейцария е много богата страна, там хората са научени да рециклират облеклата си. Тя сигурно е почнала с един кантон в Швейцария. С 20 контейнера все още, събираме 80 000 тона с 6000 контейнера, ситуирани в Швейцария, Германия и Австрия, като в Швейцария са към 50 % ".
ThinkStock/Getty Images-->
В България системата за събиране на текстилни боклуци към момента е на равнище пилотни планове. Такъв се осъществя в Стара Загора и Бургас, споделя мениджърът му Сирма Желева: " Позиционирани са контейнери на допустимо най-удобни места в града. В Стара Загора са девет, в Бургас - 19. Ангажимент на общината е да дефинира кои са подобаващите места за слагането на контейнери. Нашият ангажимент е да ги сложим, да събираме облеклата, които са там и по-късно да ги оползотворяваме по допустимо най-екологичния метод ".
За да се случва това обаче, компаниите би трябвало да имат стопански интерес. От друга страна задачата, която Европейският съюз слага на страните членки, е до 2025 година да се осъществят на пазара наново 50 % от изхвърлените облекла. Доколко е реалистична тази цел за нашата страна, дава отговор Явор Пандев, притежател на компанията, реализираща пилотния план: " На процедура, няма логичност тази цел да е идентична за всички страни от Европейски Съюз. Ясно е, че в страните с по-висок стандарт, облеклата, които са годни за повторна приложимост, са доста по-висок % ".
ThinkStock/Getty Images
И един забавен факт - след моловете, българите посещават най-вече магазините за облекла втора ръка, демонстрира социологическо изследване. Освен консуматори обаче, ние сме и експортьори на такива артикули. 48 % от сортираните тук облекла са за експорт, като наред със страни като Пакистан, по-качествените от тях намират своите купувачи и в страни от Западна Европа.
ThinkStock/Getty Images Близо 1600 души работят в бранша на преработката на текстилни боклуци у нас. Те са заети главно в сортировъчните центрове, които разделят импортираните от чужбина облекла и ги приготвят за реализация на пазара. Под формата на облекла втора ръка се осъществят над 70 % от облеклата, 15 % отиват за основаване на по този начин нареченото RDF гориво, 10 % се трансформират в памучни парцали за индустрията, а останалите 3 % стигат до сметищата.
Една от огромните компании в сектора е клон на швейцарска компания с 40-годишна история. Как е проведена системата за събиране и оползотворяване на текстилни боклуци в Швейцария, изяснява изпълнителният шеф на българския клон на компанията Янка Гунева: " Със съдействието на общините се слагат първите контейнери в избрани общини за събиране особено на текстилни боклуци. Швейцария е много богата страна, там хората са научени да рециклират облеклата си. Тя сигурно е почнала с един кантон в Швейцария. С 20 контейнера все още, събираме 80 000 тона с 6000 контейнера, ситуирани в Швейцария, Германия и Австрия, като в Швейцария са към 50 % ".
ThinkStock/Getty Images--> В България системата за събиране на текстилни боклуци към момента е на равнище пилотни планове. Такъв се осъществя в Стара Загора и Бургас, споделя мениджърът му Сирма Желева: " Позиционирани са контейнери на допустимо най-удобни места в града. В Стара Загора са девет, в Бургас - 19. Ангажимент на общината е да дефинира кои са подобаващите места за слагането на контейнери. Нашият ангажимент е да ги сложим, да събираме облеклата, които са там и по-късно да ги оползотворяваме по допустимо най-екологичния метод ".
За да се случва това обаче, компаниите би трябвало да имат стопански интерес. От друга страна задачата, която Европейският съюз слага на страните членки, е до 2025 година да се осъществят на пазара наново 50 % от изхвърлените облекла. Доколко е реалистична тази цел за нашата страна, дава отговор Явор Пандев, притежател на компанията, реализираща пилотния план: " На процедура, няма логичност тази цел да е идентична за всички страни от Европейски Съюз. Ясно е, че в страните с по-висок стандарт, облеклата, които са годни за повторна приложимост, са доста по-висок % ".
ThinkStock/Getty Images И един забавен факт - след моловете, българите посещават най-вече магазините за облекла втора ръка, демонстрира социологическо изследване. Освен консуматори обаче, ние сме и експортьори на такива артикули. 48 % от сортираните тук облекла са за експорт, като наред със страни като Пакистан, по-качествените от тях намират своите купувачи и в страни от Западна Европа.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ