Гълфстрийм може да започне да се разпада още през 2025 г., твърдят учени
Системата от течения в Северния Атлантик е едно от явленията, които учените наблюдават изключително деликатно около оформящата се климатична рецесия, в това число тъй като при последната ѝ трансформира преди 12 800 години Европа е била хвърлена в ледена ера, траяла повече от хилядолетие. Според научна обява от вторник отслабването и разпадането на системата, от която най-популярно е течението Гълфстрийм, ще се случи през този век и то даже може да стартира единствено след две години.
Автори са двама откриватели от Дания изненадаха даже сътрудниците си, измежду които преобладаващото мнение е, че има подобен развой, само че се спори дали той ще докара до прекъсване на системата преди 2100 година.
Сузане Дитлевсен е професор по статистика от университета на Копенхаген и твърди, че моделът, показан с неин сътрудник, демонстрира капацитета това да се случи през идващите 70 години с възможност от 95%. Дебатът ще продължи, само че прекъсването на теченията от така наречен Атлантическа меридионална циркулация (AMOC) към този момент не е абстракция и някаква мислена догадка, а " се случва в този момент ", добавя тя.
в списание Nature Communications е възприемана като следващото удостоверение, че продължаващото изхвърляне от човечеството на газова, задържащи топлота, към този момент е довело до - или е прекрачено оттатък - така наречен повратни точки в няколко процеса, след които няма път обратно. Такива процеси са бързото размразяване на безконечната заледеност в Арктика, загубата на джунгли в Амазония, разпадането на ледените шапки на Гренландия и Антарктида и други
AMOC е огромно събитие, което придвижва топли води от Атлантическия океан югоизточно от Съединени американски щати около крайбрежията на Северна Америка и чак до Скандинавския полуостров в Европа. Топлината, която отделят тези води, поддържа мекия и дъждовен климат в Европа и откакто се отдели водните маси потъват в океана и се " завъртат " към отправната си точка към Екватора. Цикълът се повтаря и по тази причина се назовава циркулация.
Но топенето на Гренландия " инжектира " големи маси сладка вода в Северния Атлантик, което нарушава топлинния баланс и солеността, които са едни от главните мотори на явлението. Оформянето през последните години на " леден джоб " южно от гигантския остров кара учените да считат, че системата от течения забавя скоростта си.
Секторът на юг от Гренландия (с черен контур), който притегля вниманието на учените през последните години, е употребен и в обявата.
Спори се обаче за мащаба на последствията от разпадането или прекъсването на тази система. Водещият модел е, че Северното полукълбо на планетата ще се охлади, равнището на водата по океанските крайбрежия ще се повиши по-бързо, зимите в Европа ще са по-бурни, до момента в който в Западна Сахара ще стане по-сухо, а мусоните в Азия ще са по-слаби.
Това към този момент се е случвало, само че не е ясно по какъв начин ще се повтори заради множеството променливи фактори, а и измерванията на температурата в океаните се вършат относително неотдавна. Сузане и брат ѝ Петер Дитлевсен (климатолог в института " Нилс Борс " в същия университет) употребяват данни за повърхностната температура на водата от интервала 1870-2020 година, с цел да изчислят статистическите знаци, предшестващи прекъсването на AMOC. Според Петер " освен виждаме увеличение на тези знаци, само че и това се случва в сходство с тезата, че наближаваме повратна точка ".
С математически съставни елементи те екстраполират трендовете и стигат до извода, че AMOC може да колабира към средата на века, само че и по-рано. В разбора им няма съответни допускания какъв брой ще се усилят излъчванията на парникови газови през този век, а единствено, че атмосферната централизация на въглероден диоксид ще продължи да пораства с непроменено движение.
Анализът на двамата Дитлевсен опонира на най-новия отчет на Междуправителствения панел на Организация на обединените нации по смяната в климата, в който използването на сходни модели стига до извод, че има " междинна убеденост ", че AMOC няма да колабира през XXI век.
Подходът на датския екип, както и други детайли, карат учени да изричат подозрение в прецизността на заключенията, още повече на тези, определящи много съответен период да се случи трагичната смяна в Атлантика.
© Nasa
Визуализация на данни от 1 май 2001 година, събрани със спектрорадиометър, в която ярките цветове подхождат на " топлинната радиация " идваща от комбинацията сред морската повърхнина и влажната атмосфера над нея. Червените зони подхождат на 25 градуса по Целзий, зелените са за 12-13 градуса, сините са за местата с под 10 градуса.
Такъв оспорван детайл е правенето на изводи за въртенето на системата въз основата на промени в температурата на повърхностните води, тъй като не е несъмнено потвърдено, че има директна връзка сред двете. Друга рецензия е за потреблението без деликатно адаптиране към съвременността на измервания от края на XIX и началото на XX век, когато те не са били толкоз прецизни.
Има и такива, които споделят, че сходни изявления работят стимулиращо за събирането на още данни и че оспорването на изводите не трябва да е опрощение да се бавят или стопират климатичните политики. " Много е евентуално към този момент да сме паднали от скалата, само че да не го знаем. Честно казано, притеснявам се, че до момента в който науката се произнесе изрично, ще е прекомерно късно да се работи ", споделя проф. Хали Килборн от Университета на щата Мериленд пред " Вашингтон поуст ".
Автори са двама откриватели от Дания изненадаха даже сътрудниците си, измежду които преобладаващото мнение е, че има подобен развой, само че се спори дали той ще докара до прекъсване на системата преди 2100 година.
Сузане Дитлевсен е професор по статистика от университета на Копенхаген и твърди, че моделът, показан с неин сътрудник, демонстрира капацитета това да се случи през идващите 70 години с възможност от 95%. Дебатът ще продължи, само че прекъсването на теченията от така наречен Атлантическа меридионална циркулация (AMOC) към този момент не е абстракция и някаква мислена догадка, а " се случва в този момент ", добавя тя.
в списание Nature Communications е възприемана като следващото удостоверение, че продължаващото изхвърляне от човечеството на газова, задържащи топлота, към този момент е довело до - или е прекрачено оттатък - така наречен повратни точки в няколко процеса, след които няма път обратно. Такива процеси са бързото размразяване на безконечната заледеност в Арктика, загубата на джунгли в Амазония, разпадането на ледените шапки на Гренландия и Антарктида и други
AMOC е огромно събитие, което придвижва топли води от Атлантическия океан югоизточно от Съединени американски щати около крайбрежията на Северна Америка и чак до Скандинавския полуостров в Европа. Топлината, която отделят тези води, поддържа мекия и дъждовен климат в Европа и откакто се отдели водните маси потъват в океана и се " завъртат " към отправната си точка към Екватора. Цикълът се повтаря и по тази причина се назовава циркулация.
Но топенето на Гренландия " инжектира " големи маси сладка вода в Северния Атлантик, което нарушава топлинния баланс и солеността, които са едни от главните мотори на явлението. Оформянето през последните години на " леден джоб " южно от гигантския остров кара учените да считат, че системата от течения забавя скоростта си.
Секторът на юг от Гренландия (с черен контур), който притегля вниманието на учените през последните години, е употребен и в обявата.
Спори се обаче за мащаба на последствията от разпадането или прекъсването на тази система. Водещият модел е, че Северното полукълбо на планетата ще се охлади, равнището на водата по океанските крайбрежия ще се повиши по-бързо, зимите в Европа ще са по-бурни, до момента в който в Западна Сахара ще стане по-сухо, а мусоните в Азия ще са по-слаби.
Това към този момент се е случвало, само че не е ясно по какъв начин ще се повтори заради множеството променливи фактори, а и измерванията на температурата в океаните се вършат относително неотдавна. Сузане и брат ѝ Петер Дитлевсен (климатолог в института " Нилс Борс " в същия университет) употребяват данни за повърхностната температура на водата от интервала 1870-2020 година, с цел да изчислят статистическите знаци, предшестващи прекъсването на AMOC. Според Петер " освен виждаме увеличение на тези знаци, само че и това се случва в сходство с тезата, че наближаваме повратна точка ".
С математически съставни елементи те екстраполират трендовете и стигат до извода, че AMOC може да колабира към средата на века, само че и по-рано. В разбора им няма съответни допускания какъв брой ще се усилят излъчванията на парникови газови през този век, а единствено, че атмосферната централизация на въглероден диоксид ще продължи да пораства с непроменено движение.
Анализът на двамата Дитлевсен опонира на най-новия отчет на Междуправителствения панел на Организация на обединените нации по смяната в климата, в който използването на сходни модели стига до извод, че има " междинна убеденост ", че AMOC няма да колабира през XXI век.
Подходът на датския екип, както и други детайли, карат учени да изричат подозрение в прецизността на заключенията, още повече на тези, определящи много съответен период да се случи трагичната смяна в Атлантика.
© Nasa
Визуализация на данни от 1 май 2001 година, събрани със спектрорадиометър, в която ярките цветове подхождат на " топлинната радиация " идваща от комбинацията сред морската повърхнина и влажната атмосфера над нея. Червените зони подхождат на 25 градуса по Целзий, зелените са за 12-13 градуса, сините са за местата с под 10 градуса.
Такъв оспорван детайл е правенето на изводи за въртенето на системата въз основата на промени в температурата на повърхностните води, тъй като не е несъмнено потвърдено, че има директна връзка сред двете. Друга рецензия е за потреблението без деликатно адаптиране към съвременността на измервания от края на XIX и началото на XX век, когато те не са били толкоз прецизни.
Има и такива, които споделят, че сходни изявления работят стимулиращо за събирането на още данни и че оспорването на изводите не трябва да е опрощение да се бавят или стопират климатичните политики. " Много е евентуално към този момент да сме паднали от скалата, само че да не го знаем. Честно казано, притеснявам се, че до момента в който науката се произнесе изрично, ще е прекомерно късно да се работи ", споделя проф. Хали Килборн от Университета на щата Мериленд пред " Вашингтон поуст ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ