Синята стая“ от Дейвид Хеър беше единствената постановка с Бойка

„ Синята стая “ от Дейвид Хеър беше единствената режисура с Бойка Велкова, която не бях гледала и по тази причина чаках представлението довечера с неспокойствие. Както сте се досетили, Бойка е една от обичаните ми актриси. Знаех, че този театър е по „ Хоровод “ на Шницлер, който съм гледала преди много време и с известни старания си спомних сюжета, както и че не бях очарована. Става въпрос за поредност от дребни сценки на срещи мъж-жена, в които са изобразени най-различни и типични клишета за половите партньорства – от ученичката, проститутката и прислужницата, до старата омъжена държанка на младо момче, дебелият лоен политик и гимназистката и патетичната застаряваща актриса като муза на млад стихотворец.В началото на предишния век всички тези сюжети са звучали скандално и предизвикателно, през днешния ден са изтъркано факсимиле. Дейвид Хеър се е опитал да актуализира пиесата – най-малко съгласно мен изцяло несполучливо. Отделните подиуми наподобяват откъснати една от друга, както и от всевъзможен подтекст, а артистите са доста по-заети да вършат клоунади, да падат един върху различен и да се преобличат, в сравнение с да играят – прочее то няма нищо за играене, като се изключи един монолог на Бойка Велкова най-после. Никой в публиката не се засмя даже и веднъж, тъй че в случай че е издирван някакъв смешен резултат, не е постигнат… Впрочем, представлението има едно положително качество – малко е!

Разбира се Бойка Велкова е страхотна жена, красива, магнетична и пластична, това си проличава даже и в „ Синята стая “. Но в случай че желаете да разберете за какво я обичам толкоз доста – гледайте я в „ Август в Оклахома “!