Синтагмите в главата на премиера Кирил Петков не само преобръщат

Синтагмите в главата на премиера Кирил Петков освен прекатурват българския синтаксис, само че и британския и съветския подобен. Но в случай че все пак разбираме нещо от речевия му безпорядък, то опитите за междукултурен пилотаж са пагубни.

Днес в изявление за Дарик радио ПростоКиро се похвалил, че обичаният му международен създател е Чехов, а неведнъж препрочитал описа му „Колко земя му би трябвало на човек“.

Ясно е, че ПростоКиро нито е чел Чехов, нито въпросният роман – най-малко на български, тъй като такова заглавие на български няма.

Творбата, която е в действителност на Лев Толстой, на български е преведена с два разновидността – „Колко земя е потребна на човек“ и „От какъв брой земя се нуждае човек“.

Добре е, когато ПростоКиро слуша какво му споделят от Американското посолство, да запомня най-малко от кой е цитата.

Няма подозрение, че министър председателят се пробва да прави нещо като върховен дипломатически пилотаж над съветската литература, визирайки рецесията в Украйна.

Още по-малко подозрение има, че ПростоКиро няма потенциал (познания, разсъдък, тирада, визии) за сходен върховен пилотаж.

Поради това пилотажът му приключва с катапулт.

Любимият ми създател е Чехов, изключително с описа му, че на човек не му е нужна в допълнение земя, единствено че в действителност това е Толстой, а аз не знам какво споделих.

Изгубен в превода или ПростоКиро?

Или ПростоКиро – индивидът в калъф*?

Или ПростоКиро – mission aborted**?

_____________________________________________

*Човекът в калъф е роман на Чехов – б.р.

** Мисията несполучлива – б.пр.