Симеон Владов е единственият до момента наш актьор, който е

Симеон Владов е единственият досега наш артист, който е повторен притежател на влиятелната премия на Съюза на артистите в България " Икар " - " Златен глас ", присъждана за дублаж. Популярният актьор, който е едно от най-разпознаваемите лица на българската театрална и музикална сцена, чества самобитен 30-годишен празник в дублажа. Той озвучава филми във всички жанрове. През 1993 година се явява на кастинг в Българска национална телевизия и на идващия ден към този момент е на работа. Един от първите му филми е “Ловци на духове ”, където дава гласът си на Дан Акройд, изпълняващ ролята на доктор Реймънд Стенц. 

В Международния ден на театъра - 27 март през 2009 година печели премията „ Икар “ в категория „ Златен глас “ за дублажа на сериала „ Гордост “. През 2022 година получава втора премия „ Икар “ в категорията „ Най-добър дублаж “ за всички седем функции на Еди Мърфи в " Смахнатият професор ". 

Както с усмивка отбелязва възпитаникът на НАТФИЗ той е и доайен на свободните актьори в България, защото от 1995 година е актьор на свободна процедура. В забележителната си кариера на артист в театъра, киното и дублажа, Симеон Владов е и артист, и ефирен водещ. В момента интензивно взе участие в плана " Пеещи актьори " със записани пет песни до момента, играе в хитовия мюзикъл на Софийска опера " Mamma Mia! ", в първата джаз опера у нас " Вечеря в Манхатън " в Нов театър-НДК, написана от композитора Любо Денев, взе участие и в редица концерти.

През 2024 година " златният глас " на България празнува и още един празник - 10 години на моноспектакъла си „ Любовта не може просто да отмине “. Симеон Владов се надява напролет да изиграе и стотното зрелище. За всички тези прелестни събития в живота на артиста, за пътя му до НАТФИЗ и до театралната сцена, за сегашните фантазии и наслади Lupa.bg беседва с известния актьор.



- Г-н Владов, каква бе за вас 2023 година? Ако човек огледа единствено участията ви през декември в концерти и театрални постановки – евентуално нито един ден не сте имали отмора. Празничният месец стартира за вас с присъединяване ви в мюзикъла „ Mamma Mia! ”,  раздадохте се и в редица други спектакли и коледни концерти. За пръв път пяхте и в благотворителния концерт за „ Българската Коледа ”. С какви усеща изпратихте остарялата година?

- Декември при мен беше извънредно претрупан, по този начин е.  През 2023 се навърши една моя персонална годишнина, обвързвана с част от работата ми като актьор, най-обемистата част. През март станаха 30 години от работата ми в дублажа. За тези години съм озвучил хиляди филми и сериали в разнообразни стилове и жанрове и десетки световноизвестни актьори. През предходната година сбъднах и една своя фантазия - да вземам участие за пръв път в концерт на „ Българската Коледа ”. За страдащите деца в България би трябвало да се направи всичко! И всеки от нас, би трябвало да помогне с каквото може! Това, което аз мога да направя, с изключение на дарените есемеси, е да изпея и даря ария за тях. Щастлив съм, че въпреки и с малко, съм оказал помощ за облекчение страданията даже на едно дете.

Моята интерпретация на златния шлагер, изпят ужасно преди доста години от Панайот Панайотов – „ Момчето, което приказва с морето ” събра доста възторженостти. Песента е хубава и моя доста обичана. Силен текст на Недялко Йорданов, запаметяваща се мелодия, написана от композитора Константин Ташев. Беше чест и наслаждение да работя с Боби Иванчев, с диригента Левон Манукян, с музикантите от оркестъра на БНР, с всички надарени сътрудници.

През годините не един път съм взел участие в събития на сцената на Народния спектакъл, само че в никакъв случай не съм употребил някоя от гримьорните. Този път бях настанен в гардеробна с други сътрудници. Учудването и трепетът ми бяха огромни, когато разбрах, че съм в гримьорната, която е употребил проф. Любомир Кабакчиев - индивидът, който ме одобри във ВИТИЗ. Съвпадение?! Едва ли... Просто в живота няма инцидентни неща!



- Ласкаете ли се, когато ви назовават „ златния глас “ на България?

- Веднага ги коригирам и споделям: „ Аз не съм златният глас на България, аз към този момент съм платиненият глас на България “, тъй като имам две награди " Икар " - " Златен глас “ на Съюза на българските актьори. (смее се). Засега съм единственият с два Икара за дублаж. Първият Икар „ Златен глас “ получих през 2009 година за дублажа на италианския сериал „ Гордост “, където озвучавах основния изверг, изигран от артиста Франко Кастелано.

Втория Икар получих през 2022 година за озвучаването на Еди Мърфи в „ Смахнатият професор “ 1 и 2, където озвучавах всички негови функции – пет мъжки и две женски. Тази премия ми е доста скъпа, тъй като се дефинира от сътрудниците от дублажа. За мен беше огромно наслаждение и задоволство, тъй като работата по облиците на Еди Мърфи беше доста комплицирана.

Еди Мърфи са го обличали като майката и са го снимали като майката, след това са го обличали като бащата и са го снимали като бащата, по-късно като бабата и така нататък Той не може да играе по едно и също време всичките облици, до момента в който аз трябваше да ги озвучавам по едно и също време. А имаше подиуми, в които фамилията се събираше на масата и всички говореха един през различен и аз бързо трябваше да променям ударения, бленди, метод на говорене. Беше много изтощителна работа, само че откакто ми дадоха Икар очевидно съм се справил.



Симеон Владов е притежател на два " Икара " за дублаж. В Народния спектакъл, където протича церемонията по награждаването, той се снима дружно със статуетката пред портрета на своя пръв преподавател във ВИТИЗ - огромния артист проф. Любомир Кабакчиев

- Това ли за вас беше най-голямото предизвикателство в дублажа?

- Да, това беше най-трудното нещо, което съм правил и най-голямото предизвикателство. Озвучавал съм и Антъни Хопкинс в два кино лентата, единият от които е „ Амистад “ – огромният филм на Стивън Спилбърг. Озвучавал съм и Брус Уилис в „ Съдружници непредпазливо “ и във всичките филми „ Умирай мъчно “. Той е забавен за повтаряне, неосезаем е за подражаване или озвучаване в хубавия смисъл на думата. Жалко, че има здравословни проблеми. Озвучавал съм и Брад Пит, и Джеръми Айрънс, Силвестър Сталоун във всички филми „ Роки “, Джеймс Пюърфой в сериала „ Последователите “ и още доста други. И съм признателен нагледно казано за тези срещи.

Едно от хубавите ми достижения, за което и сътрудниците са ме поздравявали, е за дублажа на сериала „ Луцифер “, където озвучавам Том Елис. Той доста ми пасва на натюрела и мисля, че се получи доста добре.

30 години в дублажа – това не е по никакъв начин малко, озвучавайки световноизвестни актьори – освен американски, само че и британски, и съветски, и италиански, и френски и два Икара – мисля, че това е една забележителна кариера в дублажа. Много хора ме разпознават по гласа – и в градския превоз, и в магазина, и служители на реда са ме спирали да ми ревизират документите и сега, в който проговоря, наострят ушите.



Симеон Владов е Хари в мюзикъла на Софийска опера " Mamma Mia! ", подложен от акад. Пламен Карталов

- Гласът ви спасявал ли ви е от някакви неуместни за вас обстановки?

- Преди години ме спря млад служител на реда, тъй като по този начин се случи, че минах на алено. Полицаят ме спря и ми взе документите, погледна ме, не ме позна и се загледа в тях: „ Симеон Владов, о-о-о, „ Али Макбийл “. Той се оказа почитател на сериала. „ О-о-о, Ричърд Фиш “. Той даже знаеше кой воин озвучавам “. И аз крещя: „ Ами, да “. И служителят на реда сподели: „ Г-н Владов, толкоз е прекрасен сериалът. Вие по този начин хубаво вършиме този облик дружно с всичките си сътрудници. Ама за какво минахте на алено? “ И аз му отвърнах: „ Много бързам “. „ Е, закъде? “ „ За дублаж “. „ Е, айде, тръгвайте “. Друг път са ме спирали и са ме питали какво ще се случи в „ Местопрестъплението Маями “. Като излезе първият турски сериал „ Хиляда и една нощ “, където озвучавах героя на прелестния турски артист Халит Ергенч – Онур, в блока, където живеехме, ме назоваха Онур. И аз все обяснявах, че се споделям Симеон.



Заедно със своята колежка Гергана Стоянова си партнират в дублажа, в плана " Пеещи актьори " и на театралната сцена

- Част от радостните и забавни случки от вашата работа в дублажа залегнаха в спектакъла „ Гласове чартърен “, където си партнирате с ваши сътрудници от дублажа.

- Да, по този начин е. Понякога с сътрудниците вършим лапсуси, споделяме някоя смешна дума. Ако човек не се усеща, а другите го чуят и стартират да се смеят и се наложи да прекъснем записа, този, който е направил грешката, се чуди за какво стопираме.

Специално за мен най-интересното в дублажа са били хубавите филми с хубавите облици, с забавните и огромните актьори, както и анимацията. Озвучавал съм доста анимация, доста нахсинхрони съм правил за огромния екран и там за артиста е най-благодатно за осъществяване на актьорските му заложби. В анимацията съм озвучавал всякакви животни – лъв, вълк, слон, магаре, делфин и даже магьосница.

В спектакъла „ Гласове чартърен “ си партнирам с сътрудници от дублажа – положителни актьори като Гергана Стоянова, Виктор Танев, София Джамджиева и режисьора Христо Ботев, който също играе. С други надарени сътрудници пък си партнирам в „ Брачни безумия “. Там на сцената сме дружно с Милена Маркова, Милица Гладнишка, само че тя се отхвърли по персонални аргументи и в този момент на нейно място влиза Албена Михова – също една прелестна актриса. В пиесата вземат участие също и Жанет Миовска, и Николай Тодоров.

- Гледате ли филмите, откакто ги озвучите?

- Почти не. Даже доста рядко се намотавам да виждам и кино. Понякога другари ме питат: „ Гледали ли този филм, гледа ли този сериал? “ И аз споделям: „ Вие луди ли сте? Аз през целия ден съм озвучавал филми и да се върна у дома и да виждам някой филм, това към този момент е безчинство над самия мен. “



Кадър от клипа към песента " Любовта милостиня не търпи " по текст на Симеон Владов

- През пролетта на предходната година беше премиерата на песента ви „ Любовта милостиня не търпи “, както и на клипа към нея. Заснехте видеото във Вършец, като посредством песента подехте идеята за възобновяване на емблематичното Царско казино в града. Как се роди вашата ария и за какво прегърнахте концепцията за реституция на старите красиви здания във Вършец?

- Песента „ Любовта милостиня не търпи “, която е по мой текст, има забавна история. Написах го преди 27-28 години, още като завършвах Театралната академия. Тогава бях доста влюбен, само че любовната връзка завърши по противен за мен метод - бях зарязан, момичето отпътува за чужбина и по-късно аз написах този текст. Той е много трагичен, доста съкровен, персонален. По-късно се срещнах с композитора Николай Антов, който беше началник на група „ Север “ във Видин. С него работихме дружно в Пернишкия спектакъл, където играех. Той видя моя текст, хареса го и написа ария.

Записахме я в едно видинско студио, всички наши другари я чуха и доста я харесаха. Това беше непрофесионален запис. През 2022 година на 1 юли на централния площад във Видин имахме огромен концерт, който се споделяше „ Пресътворените песни “. Заедно с сътрудниците от оперетата Денко Проданов и Илона Иванова и с Яница Маслинкова, с която пък пеем дружно в мюзикъла „ Mamma Mia! “ в Софийска опера, участвахме в концерта и пяхме песните на Николай Антов дружно със Симфониета – Видин под диригентството на Димитър Косев. Така неговата и моята фантазия да се възродят песните му се сбъдна.



Заедно с продуцента Игор Марковски, който стои зад плана " Пеещи актьори "

Една от тези песни беше „ Любовта милостиня не търпи “. След като я записахме професионално в студио я показах на господин Игор Марковски, който е продуцент на плана „ Пеещи актьори “, където вземам участие и аз. Той доста хареса песента, сподели, че тя е едно малко украшение и я включи в огърлицата от хубави песни на „ Пеещи актьори “. Така „ Любовта милостиня не търпи “ влезе в плана „ Пеещи актьори “ 2. Заснехме клипа в края на април м.г. в пролетен Вършец. Клипът е по сюжет на господин Марковски.

И по този начин подкрепихме идеята за избавяне освен на Царското казино, само че и на Банския комплекс и за възобновяване на курорта Вършец, който в последните години е в окаяно положение. Той е единственият наш курорт с европейски привкус, тъй като там има здания, които са правени преди 120 години от наши надарени архитекти по западни образци. Затова го назоваваме „ града на прашасалия аристократизъм “. И ние желаеме да издухаме този прахуляк и Вършец да стане „ града на българския аристократизъм “.

С моята другарка Гергана Въглярска, по чиято самодейност се сътвори сдружението „ Живи извори - Вършец “, взехме решение да помолим господин Марковски „ Любовта милостиня не търпи ” да се снима там, с цел да можем да разпространяваме идеята. Така доста хора чуха за идеята „ Вършец “ и аз станах нещо като лице и глас на тази акция. Много хора от града и от цяла България се включиха и през август във Вършец направихме концерт на „ Пеещи актьори “ в поддръжка на възобновяване на старите здания.

Предстоят и други събития, защото тази година се навършват 100 години от откриването на постройката на Царското казино и 150 години от рождението на Дамян Иванов, основателя на парка във Вършец, който е вторият по величина публичен парк в Българя след Борисовата градина в София.



Заедно със свои сътрудници артисти и артисти през 2022 година Симеон Владов взе участие във Видин в концерта " Пресътворените песни "

- Ваша детска фантазия е била да станете проектант. Включването ви в идеята „ Вършец “ обвързвано ли е с желанието ви от детството да строите и да реставрирате остарели здания?

- Като дребен бях едно от децата, което не знаеше тъкмо какво желае. Харесваха ми доста неща. Исках да стана странник, желаех да стана изобретател, геолог, с цел да откривам естествени съкровища, желаех да стана и археолог, с цел да откривам и други съкровища, желаех да стана и проектант, и космонавт, и доктор, и най-сетне се стопирах на артист и артист. Това ми беше най-голямата фантазия в последна сметка и направих всичко допустимо тя да се сбъдне. За мен архитектурата е едно от изкуствата.

Много хора не помнят, че архитектурата е изкуство. Лошо е, когато някои архитекти не помнят, че това е по този начин и вършат грозни и нефункционални здания. Защото една постройка, с изключение на функционална, би трябвало да бъде и красива. И тъй като във Вършец е цялостно с такива здания бижута, които са полуразрушени или разрушени, ние желаеме това да се промени. За страдание, управлението на общината, което последните два мандата управлява Вършец, в този момент завоюва за трети път с измами, с пазаруване на гласове. Даже сега се водят каузи за изборите, само че живеем в България, където за жалост всичко е допустимо – и мошеници, лъжци и манипулатори могат да ръководят дребни градчета, че даже и страната.



- Защо се включихте в плана „ Пеещи актьори “?

- От дребен пея, практикувам музика, свирил съм на пиано. Когато желаех да аплайвам в Театралната академия – тогава ВИТИЗ, другари ми споделиха: „ Защо не аплайваш и в Консерваторията? Ти можеш да свириш на пиано и да пееш. “ Замислех се и си споделих, че може би е по-добре да стана артист, тъй като един артист постоянно може да пее, до момента в който един артист мъчно може да играе в театъра и да снима. Дойдоха години, в които нещата се преплетоха и жанровете и стиловете се смесиха – артисти стават актьори, а артисти се занимават професионално с музика.

През годините съм бил фронтмен на поп рок група, взел участие съм в първата група на на Деляна Мичева – „ Аква “. Бил съм и в Музикалната академия за индивида на диригента Йордан Камджалов, там също интензивно се занимавах с пеене. След това се явих и на кастинг за мюзикъла „ Mamma Mia! “ в Софийската опера и за моя наслада го завоювах. И към този момент пет сезона играем „ Mamma Mia! “. Аз играя Хари - един от бащите на основната героиня Софи и на сцената си партнирам с прелестни сътрудници като Весела Делчева, Людмила Козарева, Еделина Кънева, Орлин Горанов, Владимир Михайлов и доста други. Така че интензивно се занимавам с музика.



Селфи за спомен след следващата прочувствена среща с надарените си сътрудници от " Mamma Mia ", с които е изиграл над 60 спектакъла от общо 120 - Весела Делчева, диригента Светослав Лазаров, Аделина Томова, Ана-Мария Крайчева, Владимир Михайлов, Радослав Владимиров, Калин Душков и асистент-режисьора и хореограф Риолина Топалова

След „ Mamma Mia! “ пристигна поканата да вземам участие в първата джаз опера в България – „ Вечеря в Манхатън “ на Любомир Денев в Нов спектакъл НДК, където я сложи известният режисьор Бойко Илиев. И там се явих на кастинг и ме утвърдиха. В този театър също си партнирам с прелестни сътрудници музиканти. Тогава пристигна и поканата от господин Марковски. Един ден той ми се обади: „ Г-н Владов, желая да ви поканя за моя план „ Пеещи актьори “. Тогава – след първата ария от плана " Ля Ля " на Людмила Сланева и Герасим Георгиев-Геро, аз записах втората по ред ария " Българският барабан ", а незабавно след мен Татяна Лолова, светла й памет, записа третата ария от плана - " Кутийка за мемоари ". 

За тези три години и половина аз към този момент съм един от хората с най-вече песни в „ Пеещи актьори “ – записах пет песни – „ Българският барабан “, „ Рядък образец “, дуета с Гергана Стоянова „ Като птиците “, „ Любовта милостиня не търпи “ и последната към този момент ария „ Гурме обич “. Игор Марковски ми сподели преди два месеца: „ Г-н Владов, вие сте подготвен съвсем за албум “. И аз отвърнах: „ Даже би трябвало да бъдат два – единият с самостоятелните песни, а вторият – с дуетите. “ (смее се)



- Кои песни изпяхте по време на концерта на „ Пеещи актьори “ в НДК на 23 ноември м.г.?

- Изпълних „ Любовта милостиня не търпи “, „ Българският барабан “, която е запазена марка и с нея се откриват концертите на „ Пеещи актьори “ и дуета с Тодор Георгиев „ Гурме обич “. Песента е по негова музика и по стихове на неговата брачна половинка Вили Георгиева. Това е една от закачливите песни в плана. С него играем двамата готвачи в клипа. Така че общо участвах с три песни, както и на концерта през 2022 година



Симеон Владов в клипа към песента " Гурме обич "

- Песента „ Българският барабан “, където пеете „ По-добре безпаричен български барабан, в сравнение с богат простак ” символизира ли днешна България?

- Символът го е видял известният стихотворец Георги Константинов, който е написал текста, музиката е на Красимир Гюлмезов. Много хора харесват тази ария. Тя закупи голяма известност, тъй като в себе си има и обществен детайл.

Българското общество е разграничено обществено – и стопански, и финансово, и духовно, и хората се припознаха – едни в българския барабан, други – в богатите тъпанарите, които бият тъпана.

Даже съм получавал упреци от някои богати хора, които ме познават или които са мои почитатели. Те са ми казвали: „ Не всички богати хора в България са тъпанари, ние си плащаме налозите, ние осигуряваме работни места. “ И аз давам отговор: „ Да, по този начин е, има такива като вас, само че има и те за жалост са огромно болшинство, останалите богати хора в България, които не заплащат налози, уволняват хора или им заплащат нищожни пари като заплати, не вършат благотворителни жестове и по тази причина хората са ги приели като богати тъпанари. Така че не се сърдете, а доказвайте, че не сте богати тъпанари с всичко, което вършиме. “



Кадър от видеото към песента " Българският барабан ", която Симеон Владов записа за " Пеещи актьори "

- Ще ви предизвиквам за отговор на въпроса от ария, която изпълнявате – „ Защо не можем да сме щастливи като птиците всяко лято “?

- Това е едно от най-хубавите стихотворения на огромния наш стихотворец Павел Матев. Явно хората не съумяваме да бъдем щастливи, освен всяко лято, а не съумяваме изобщо да бъдем щастливи в този живот. Всеки един от нас в един миг от живота си е трагичен, в други моменти е благополучен. Според мен щастието е вътрешно чувство. Дори когато човек е печален и има проблеми или изпитва някаква тъга, той отново може да бъде благополучен, когато открива красивите неща и моменти към себе си.

Щастието е чувство към света, не се мери в пари, не се мери в предмети, не се мери даже в събития. То се мери по чувството да виждаш красивото, радостните и приятни моменти, красивите неща от природата, изкуството, от хората към теб. Повечето хора се стремят към щастието, само че сякаш не могат да го доближат, не знаят по какъв начин.



- Вас какво ви прави благополучен? Често споделяте в обществените мрежи цветни естествени пейзажи.

- Аз си намирам щастливите моменти и щастливите мигове, тъй като животът изключително в днешно време и тук при нас е много сложен, много тежък, доста стресиращ, изключително за актьор, който има доста задължения и се бори с всевъзможни неща от живота.

Едно от моите занимания е градинарството. Там намирам най-голяма разтуха, намирам най-голяма хубост и то ми работи като релаксиращо занятие, един тип нирвана. Градинарството може би е най-хубавата специалност на света. Това го споделят доста хора. Преди години имаше проучване във Англия, съгласно което най-тъжните и най-мрачните хора били банкерите, а най-щастливите са градинарите.



- Неслучайно крал Чарлз III се занимава с градинарство.

- Да, усетил е накъде отиват работите. (смее се) Колкото и пари да имаш си трагичен, в случай че нямаш най-малко едно хубаво занимание като градинарството. Имам и сбирка от кактуси и други растения и заниманието с тях ми основава комфорт и хубави моменти. Имам и къща с градина в Ботевград, откъдето съм. Там вървя отвреме в точния момент да се занимавам с същинско градинарство. Насадил съм доста екзотични растителни типове. С моята другарка Гергана Въглярска, която е публицист и преди години е издавала първокласното списание „ Градина “, имаме концепция да го създадем в интернет формат. Нареткохме тази платфората " Цветен лабиринт ".

Все повече и повече хора се интересуват от градинарство. А с изключение на цветята и декоративните неща, то включва и зеленчукопроизводството, плодните дръвчета, интериорните и екстериорните цветя, по какъв начин да направиш градина и така нататък, също по този начин и това, което береш от градината по какъв начин да го приготвиш. Темите към градината са неизчерпаеми.

Друго мое занимание е да групирам минерали и кристали с забавни форми и цветове. Вече имам цяла сбирка от забавни екземпляри. Това също ми доставя наслаждение. По едно време домът ни се беше трансформирал в каменна кариера и на терасата нямаше къде повече да сложа кактуси и други цветя, само че аз не преставам да закупувам и да обогатявам колекцията си.



- Какви бяха за вас годините на следване във ВИТИЗ при проф. Любомир Кабакчиев, Димитрина Гюрова и Пламен Марков?

- Аз влязох във ВИТИЗ, само че излязох от НАТФИЗ, тъй като Театралната академия се смени името. Прие ме проф. Любомир Кабакчиев, не се познавахме с него, просто той е видял нещо в мен и ме одобри. За страдание той умря през лятото на 1986 година, аз закъснях с излизането от казармата и трябваше да презапиша годината, тъй като класът на Любомир Кабакчиев го взе тогавашният ректор на НАТФИЗ проф. Надежда Сейкова.

Като всеки учител тя гледаше да се освободи от хора, които не е избирала за класа си и които имаха някакви аргументи да не бъдат при започване на годината на лекции. Но аз направих остроумен ход, откакто тя ми сподели, че би трябвало да презапиша годината, тъй като съм просрочен два месеца, аз я помолих да бъда театрален служащ в Учебния спектакъл. Тя зяпна от удивление и сподели: „ Добре, назначавам ви от другата седмица “.

Така цялостен сезон бях театрален служащ и строях декорите дружно с сътрудниците.

И идната година като презаписал студент ме одобри проф. Димитрина Гюрова. Дори имаше спор сред нея и проф. Елка Михайлова, която водеше другия клас, която също искаше да ме вземе в нейния клас. Но проф. Гюрова се пребори. Асистент й беше Пламен Марков, който тогава беше млад, нямаше още трофеи, беше единствено десетина години по-голям от нас, студентите.

Завърших при нея с дипломните си спектакли „ Училище за дами “, режисиран от Пламен Марков и с една доста хубава пиеса от Тенеси Уилямс „ Време за настройка “, сложена от проф. Димитрина Гюрова. И в двете постановки играех основни функции. В нашия клас бяха също по този начин Санчо Финци, Натали Дончева, Радена Вълканова, Биляна Стойчева, Евгени Господинов и други сътрудници, които за жалост не се занимават с спектакъл. След завършването на НАТФИЗ получих покана от Пернишкия спектакъл и четири сезона играх на негова сцена, а от 1995 година станах артист на свободна процедура и съм доайен на свободните актьори в България.



- Как вашето семейство одобри желанието ви да бъдете артист?

- Майка ми, светла й памет, беше доста срещу да се занимавам с актьорство. Преди да вляза в казармата ме одобриха Счетоводство и надзор в Икономическия институт „ Карл Маркс “. Майка ми споделяше: „ От теб нищо няма да излезе, въпреки че имаш отлична тапия от гимназията в Ботевград “. И аз аплайвах в Икономическия единствено да й потвърдя, че ще съумея. Тя беше спокойна, че отивайки в казармата аз съм признат във висше образователно заведение.

Но аз, без да й споделям, аплайвах във ВИТИЗ. Сестра ми, скрито от майка ми, носеше литература в поделението в Горна Малина, с цел да мога да се приготвя за ВИТИЗ. Подготвих се безусловно самичък и бях доста благополучен, когато ме одобриха, тъй като в действителност проф. Кабакчиев и екипът му са разкрили в мен някакви способности и гении и са ме приели без да ме познават.



- В момента сте в разгара на подготовките за нов театър – „ Напразни старания на любовта ” от Шекспир, като режисьор е вашият професор от ВИТИЗ – Надежда Сейкова. Кога се чака да бъде премиерата?

- Да, започнах ново театрално премеждие в живота ми. Преди няколко месеца получих покана от неуморимата, надарена и изобретателна Милена Червенкова да вземам участие в тази режисура в Арт спектакъл, чийто шеф е тя. Милена мечтае премиерата да бъде към 94-я рожден ден на професор Сейкова, който е на 28 февруари. Засега премиерата е планувана за 8 март.

Когато Милена ми се обади да ме предложения за ролята на Краля взех решението незабавно. Репетираме в дома на проф. Надежда Сейкова. Тя удивлява всички ни с жизнеността си, пъргавия разум, възприятието си за комизъм и пиетета към словото и театъра на Шекспир. Общуването с нея е школа по спектакъл в същинския смисъл на тази дума. Удоволствие е да я виждам и чувам, а удоволствието става двойно, когато си партнирам с сътрудниците - всичките надарени и доста готини.



Симеон Владов дружно със своята преподавателка в НАТФИЗ - видната режисьорка проф. Надежда Сейкова, с шефа на Арт спектакъл Милена Червенкова и с сътрудници, с които репетира спектакъла „ Напразни старания на любовта ” 

- Защо любовта не може просто да отмине, както се споделя и едноименният моноспектакъл с ваше присъединяване?

- Радослав Гизгинджиев написа пиесата особено за мен. Това бяха четири пиеси, написани за неговия план „ Любов “ – два моноспектакъла за мъже и два за дами. Те излязоха на сцена 2013-2014 година и от тези четири моноспектакъла единствено моят продължава да се играе. Тази година честваме 10 години на „ Любовта не може просто да отмине “ и се надявам до април-май да изиграя и стотното зрелище. То е един бутиков театър, който се харесва на феновете, тъй като допира струните на душата на доста хора.

Първото зрелище за тази година е на 17 февруари, събота, от 16 часа на сцена „ Антракт “ в „ Театро оттук канала “. Каня феновете да заповядат. На двете подиуми на театъра работим много интензивно с господин Александър Пеновски - един същински актуален филантроп на изкуството, на който доста благодаря за съдействието и поддръжката.



Тази година Симеон Владов отбелязва 10 години на своя моноспектакъл " Любовта не може просто да отмине "

- Предизвикателство ли е да сте самичък на сцената?

- Голямо. Но аз към този момент имам опит с моноспектаклите. Преди време в „ Червената къща “ играх в „ Най-сетне край “ от Петер Турини. Самият Йосиф Сърчаджиев, който ми е бил идол, когато бях млад артист, пристигна след спектакъла, без да се познаваме, да ми стисне ръката. Тогава той ми сподели: „ Това, което вие направихте довечера, доста малко артисти в България могат да го създадат “.  Това мен беше един страховит комплимент.



- Какви креативен планове ви предстоят през тази година и какво си пожелавате?

- Предстоят записи на нови песни за " Пеещи актьори " 3, защото от ден на ден композитори желаят да работят с мен. Предстои и основаване на нови театрални спектакли, които са в развой на разискване с надарени сътрудници, с които ще работим. Ще имам и турнета из цяла България, сготвям се и за фотоси за платформата " Цветен лабиринт ", предстоят и записи на нови аудио книги за Сторител. Пожелавам на всички здрава, сполучлива и щастлива 2024 година. И да се четат повече книги, да се върви по-често на изложения, спектакъл и кино!