Къде сгреши Путин с Вагнер
Симеон Николов
Политическата и медийна фиксация върху съветската частна войска " Вагнер " и преекспониране опциите й оставя в сянка надалеч по-важните проблеми, свързани с разрастващата се роля на сходни структури в целия свят, правния им статут и злоупотребата с техните благоприятни условия. Практиката демонстрира, че те могат да отклонят отговорността за избрани събития, а присъединяване на непознати сили във вътрешно-държавни спорове е подобаваща форма на хибридните войни. Изследване на всички войни след 1945 година демонстрира, че една трета от тях са подкрепени от недържавни субекти в спора.
Потвърждава се убеждението за цялостна липса на бистрота (по отношение на общия брой наемници, извършени интервенции, зародили произшествия, дадени жертви, народност, подавани недостоверни данни и др.) Констатира се разширение на спектъра от задания и с това по-интензивното въздействие върху военните спорове се трансформира в огромно предизвикателство за основаване на подобаваща правна рамка за активността им.
Когато през днешния ден приказваме единствено за " Вагнер ", сякаш забравяме > образците от напълно близкото минало > Турция показва поредно във военните си интервенции в три страни - Сирия, Либия и Нагорни Карабах, по какъв начин сполучливо може да се употребяват подбрани от разузнаването наемници от ислямистки групировки, както за реализиране на определин цели на бойното поле, по този начин и за трайно оставане и заселване (Сирия) или с по-далечен план (Южен Кавказ).
Бивш чиновник на британското разузнаване сътвори " Белите каски " в Сирия, подкрепяна и публично финансирана от Англия и САЩЦ организация, която работеше тясно с терористичната формация фронт Ал Нусра и инсценира не една провокация и популяризира стотици видео записи от тях, предизвиквайки мечтаните политически реакции и затрудни договарянията за мир. Типичен образец за интервенции под " подправен байрак ".
Най-кратък и прецизен е проф. Шон Макфейт, работил за частна военна компания, който написа в книгата си " Съвременният наемник: частните армии и тяхното значение за международния ред ": " Появата на от ден на ден професионални частни армии и техният безграничен достъп до оръжия изместват обичайния държавен монопол в потреблението на мощ и форсират възникването на една нова ера " неосредновековие " - многополюсен международен ред без централна държавна власт.
Влиянието, което оказват частните военни компании върху политическия бранш в интернационалните връзки и сигурността от дълго време към този момент не може да се отхвърля и поражда въпроса за тяхната възбрана или доста по-строго правно контролиране.
Отказът на страните от монопол и отговорност е всъщност отдръпване от главните правила на държавното развиване и гаранитране териториалната целокупност. Така те способстват за това, че в райони със слаби държави > войната се трансформира в прехранване, > от което се възползват частни военни компании, т.е. имаме приватизация на войната. Действията им могат до подкопаят интернационалното наличие в конфликния район. Предлагането на средства за война на всеки, който може да си го разреши, ще промени войната и бъдещето й. Големите корпорации и богатите ще се трансфорат в нов тип суперсила. Това би пренаписало разпоредбите на световния ред.
Сред вероятните варианти за контролиране на активността на частните армии са: Сближаване на националните и интернационалните тактики за регулация и надзор, а оттова и на националните правни интереси; Цялостно използване и годност на наредбите за регистрация и търсене на отговорност; Утвърждаването на държавна отговорност, когато частни компании поемат функционалности от името на държавата; Конкретизиране на тълкуването на интернационалното право, препоръчано от ООН; Прилагането на положителните практики, предадени посредством Международния кодекс за държание, с които интернационалните правила и правилата на правата на индивида стават общоприети и затова явна основа както за фирмите, по този начин и за договарящите и целевите държави; Осъвременяване на международно-правната дефиниця на " наемник ".
Търсейки грешките на президента Путин, коментаторите през днешния ден се стопират първо на това, че не е предотвратил спора сред водача на " Вагнер " с министъра на защитата Шойгу и началника на Генерален щаб Герасимов.> Истината обаче е по-дълбока и сложна > Когато създаваш паравоенна организация за поддръжка на интервенциите на съветската войска в чужбина с чудесно готови фрагменти, е мъчно обяснимо да допуснеш командването да попадне в ръцете на човек като Пригожин, който даже не е боен, няма стратегически взор на процесите и е извънредно прочувствен, да не приказваме за незаконното му минало.
Показателно е, че тезата му за неявяване на мотив за войната, незабавно комфортно беше подета от съперниците на Русия на най-високо равнище, без да се регистрира, че Пригожин изобщо не е в положение да оцени геополитическата конюнктура към оня миг, нито причините на Путин от писмото му от 17.12.2021 година до Съединени американски щати.
От друга страна Путин е трябвало навреме да разпознае грешките във военно-оперативната сфера, позволени от военното управление, за които Пригожин несъмнено е прав.
Коментаторите обаче, сякаш срещат усложнения да ни обяснят решението за опрощаване измяната " на Пригожин, тъй като би трябвало да признаят, че това беше една стремително бърза и издържана реакция на Путин да излезе от затрудненото състояние, да не допусне обстановката да излезе от надзор, да предотврати възможни конфликти и загуба на персонален имидж и даже да предопредели последващи сполучливи ходове с разполагане на спомагателни сили в Беларус.
Дори и да не са прави някои специалисти, които считат протеста на групировката " Вагнер " единствено за прикриване на замисъла за прехвърлянето й в Беларус, крайният факт си остава факт. Ако Путин се беше съгласил с предлагането на Пригожин, " Вагнер " да стане част от Националната армия на Русия, която се регистрира непосредствено на президента, а не на Шойгу, рискуваше да понесе персонални вреди, поради нововъведената процедура за попълване на състава с наказани за закононарушения пандизчии. Неадекватни бяха обаче оценките на болшинството коментатори, че предвожданите от Пригожин наемници поставяли Русия на ръба на революция и двувластие, в реалност те нямаха нужната поддръжка за това нито измежду народа, нито във властта, само че най-много нямаха такива планове. Опасно е да се разясняват толкоз безконтролно сходни събития.
Ако Путин незабавно след тези събития вземе решение за освобождение на министъра на защитата, ще наподобява, че се съгласява с някое от първичните претенции на Пригожин. Затова евентуално това ще стане на по-късен стадий. В противоположен случай единствено би засилил внушаваната оценка, че губи позиции и се поддава на напън, а и двете не са правилни.
Британски специалисти от кралския институт RUSI настояват, че последните събития са нараснали престижа на Путин измежду елита. Но това не взема решение главния проблем за Кремъл, който е на фронта в Украйна. Тези английски специалисти обаче не са прави, че може да се усили рискът от безнравственост на съветските сили на фронта, тъй като Путин има ресурса във всеки едни миг да ескалира военните дейности и върне самочувствието на състава.
След събитията с " Вагнер " се ускориха позициите на средите, които > укоряват политическото управление, > че не се вземат по-решителни ограничения, поради на обстоятелството, че поддръжката за Украйна от дълго време мина " алените граници " според съдържащите се в съветската теория постановки. Впрочем, западни експертни екипи още през 2022 година потвърдиха с юридически причини, кои дейности значат директна интервенция във войната и риска от това.
Когато над военните карти в Генерален щаб на Украйна стоят един до различен натовски и украински офицер или галактическото разузнаване на Съединени американски щати дефинира координатите на съперника, последвани от директни военни дейности и резултати, това е явно. Другата заплаха от ескалация се крие зад многократните опити на украинската страна да предизвика произшествия, които да провокират замесване на НАТО във войната. Непредсказуема остава и степента на реагиране на съветската страна. Насоките и обсега на военните учения, поръчките за " коалиция на искащите ", предвождана от Полша, да влязат с войски в Украйна и разполагането на нуклеарни бойни глави в Беларус ни изправят пред голям риск. Но към момента имаме и късмет за мир.
През последния месец зачестиха мненията на високопоставени политици и специалисти, в това число в Съединени американски щати, за насочване към преустановяване на военните дейности и търсене на взаимно допустими решения на спора. Истината не се трансформира, трансформират се доказателствата за нея, само че те не са на върха на дулата на частните армии, нито в бойните глави на ракетите.>
Епицентър,
със съкращения
Политическата и медийна фиксация върху съветската частна войска " Вагнер " и преекспониране опциите й оставя в сянка надалеч по-важните проблеми, свързани с разрастващата се роля на сходни структури в целия свят, правния им статут и злоупотребата с техните благоприятни условия. Практиката демонстрира, че те могат да отклонят отговорността за избрани събития, а присъединяване на непознати сили във вътрешно-държавни спорове е подобаваща форма на хибридните войни. Изследване на всички войни след 1945 година демонстрира, че една трета от тях са подкрепени от недържавни субекти в спора.
Потвърждава се убеждението за цялостна липса на бистрота (по отношение на общия брой наемници, извършени интервенции, зародили произшествия, дадени жертви, народност, подавани недостоверни данни и др.) Констатира се разширение на спектъра от задания и с това по-интензивното въздействие върху военните спорове се трансформира в огромно предизвикателство за основаване на подобаваща правна рамка за активността им.
Когато през днешния ден приказваме единствено за " Вагнер ", сякаш забравяме > образците от напълно близкото минало > Турция показва поредно във военните си интервенции в три страни - Сирия, Либия и Нагорни Карабах, по какъв начин сполучливо може да се употребяват подбрани от разузнаването наемници от ислямистки групировки, както за реализиране на определин цели на бойното поле, по този начин и за трайно оставане и заселване (Сирия) или с по-далечен план (Южен Кавказ).
Бивш чиновник на британското разузнаване сътвори " Белите каски " в Сирия, подкрепяна и публично финансирана от Англия и САЩЦ организация, която работеше тясно с терористичната формация фронт Ал Нусра и инсценира не една провокация и популяризира стотици видео записи от тях, предизвиквайки мечтаните политически реакции и затрудни договарянията за мир. Типичен образец за интервенции под " подправен байрак ".
Най-кратък и прецизен е проф. Шон Макфейт, работил за частна военна компания, който написа в книгата си " Съвременният наемник: частните армии и тяхното значение за международния ред ": " Появата на от ден на ден професионални частни армии и техният безграничен достъп до оръжия изместват обичайния държавен монопол в потреблението на мощ и форсират възникването на една нова ера " неосредновековие " - многополюсен международен ред без централна държавна власт.
Влиянието, което оказват частните военни компании върху политическия бранш в интернационалните връзки и сигурността от дълго време към този момент не може да се отхвърля и поражда въпроса за тяхната възбрана или доста по-строго правно контролиране.
Отказът на страните от монопол и отговорност е всъщност отдръпване от главните правила на държавното развиване и гаранитране териториалната целокупност. Така те способстват за това, че в райони със слаби държави > войната се трансформира в прехранване, > от което се възползват частни военни компании, т.е. имаме приватизация на войната. Действията им могат до подкопаят интернационалното наличие в конфликния район. Предлагането на средства за война на всеки, който може да си го разреши, ще промени войната и бъдещето й. Големите корпорации и богатите ще се трансфорат в нов тип суперсила. Това би пренаписало разпоредбите на световния ред.
Сред вероятните варианти за контролиране на активността на частните армии са: Сближаване на националните и интернационалните тактики за регулация и надзор, а оттова и на националните правни интереси; Цялостно използване и годност на наредбите за регистрация и търсене на отговорност; Утвърждаването на държавна отговорност, когато частни компании поемат функционалности от името на държавата; Конкретизиране на тълкуването на интернационалното право, препоръчано от ООН; Прилагането на положителните практики, предадени посредством Международния кодекс за държание, с които интернационалните правила и правилата на правата на индивида стават общоприети и затова явна основа както за фирмите, по този начин и за договарящите и целевите държави; Осъвременяване на международно-правната дефиниця на " наемник ".
Търсейки грешките на президента Путин, коментаторите през днешния ден се стопират първо на това, че не е предотвратил спора сред водача на " Вагнер " с министъра на защитата Шойгу и началника на Генерален щаб Герасимов.> Истината обаче е по-дълбока и сложна > Когато създаваш паравоенна организация за поддръжка на интервенциите на съветската войска в чужбина с чудесно готови фрагменти, е мъчно обяснимо да допуснеш командването да попадне в ръцете на човек като Пригожин, който даже не е боен, няма стратегически взор на процесите и е извънредно прочувствен, да не приказваме за незаконното му минало.
Показателно е, че тезата му за неявяване на мотив за войната, незабавно комфортно беше подета от съперниците на Русия на най-високо равнище, без да се регистрира, че Пригожин изобщо не е в положение да оцени геополитическата конюнктура към оня миг, нито причините на Путин от писмото му от 17.12.2021 година до Съединени американски щати.
От друга страна Путин е трябвало навреме да разпознае грешките във военно-оперативната сфера, позволени от военното управление, за които Пригожин несъмнено е прав.
Коментаторите обаче, сякаш срещат усложнения да ни обяснят решението за опрощаване измяната " на Пригожин, тъй като би трябвало да признаят, че това беше една стремително бърза и издържана реакция на Путин да излезе от затрудненото състояние, да не допусне обстановката да излезе от надзор, да предотврати възможни конфликти и загуба на персонален имидж и даже да предопредели последващи сполучливи ходове с разполагане на спомагателни сили в Беларус.
Дори и да не са прави някои специалисти, които считат протеста на групировката " Вагнер " единствено за прикриване на замисъла за прехвърлянето й в Беларус, крайният факт си остава факт. Ако Путин се беше съгласил с предлагането на Пригожин, " Вагнер " да стане част от Националната армия на Русия, която се регистрира непосредствено на президента, а не на Шойгу, рискуваше да понесе персонални вреди, поради нововъведената процедура за попълване на състава с наказани за закононарушения пандизчии. Неадекватни бяха обаче оценките на болшинството коментатори, че предвожданите от Пригожин наемници поставяли Русия на ръба на революция и двувластие, в реалност те нямаха нужната поддръжка за това нито измежду народа, нито във властта, само че най-много нямаха такива планове. Опасно е да се разясняват толкоз безконтролно сходни събития.
Ако Путин незабавно след тези събития вземе решение за освобождение на министъра на защитата, ще наподобява, че се съгласява с някое от първичните претенции на Пригожин. Затова евентуално това ще стане на по-късен стадий. В противоположен случай единствено би засилил внушаваната оценка, че губи позиции и се поддава на напън, а и двете не са правилни.
Британски специалисти от кралския институт RUSI настояват, че последните събития са нараснали престижа на Путин измежду елита. Но това не взема решение главния проблем за Кремъл, който е на фронта в Украйна. Тези английски специалисти обаче не са прави, че може да се усили рискът от безнравственост на съветските сили на фронта, тъй като Путин има ресурса във всеки едни миг да ескалира военните дейности и върне самочувствието на състава.
След събитията с " Вагнер " се ускориха позициите на средите, които > укоряват политическото управление, > че не се вземат по-решителни ограничения, поради на обстоятелството, че поддръжката за Украйна от дълго време мина " алените граници " според съдържащите се в съветската теория постановки. Впрочем, западни експертни екипи още през 2022 година потвърдиха с юридически причини, кои дейности значат директна интервенция във войната и риска от това.
Когато над военните карти в Генерален щаб на Украйна стоят един до различен натовски и украински офицер или галактическото разузнаване на Съединени американски щати дефинира координатите на съперника, последвани от директни военни дейности и резултати, това е явно. Другата заплаха от ескалация се крие зад многократните опити на украинската страна да предизвика произшествия, които да провокират замесване на НАТО във войната. Непредсказуема остава и степента на реагиране на съветската страна. Насоките и обсега на военните учения, поръчките за " коалиция на искащите ", предвождана от Полша, да влязат с войски в Украйна и разполагането на нуклеарни бойни глави в Беларус ни изправят пред голям риск. Но към момента имаме и късмет за мир.
През последния месец зачестиха мненията на високопоставени политици и специалисти, в това число в Съединени американски щати, за насочване към преустановяване на военните дейности и търсене на взаимно допустими решения на спора. Истината не се трансформира, трансформират се доказателствата за нея, само че те не са на върха на дулата на частните армии, нито в бойните глави на ракетите.>
Епицентър,
със съкращения
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ