Силната миризма дава напомня за тоновете токсични отпадъци, включително арсенов

...
Силната миризма дава напомня за тоновете токсични отпадъци, включително арсенов
Коментари Харесай

Арсен с часовников механизъм: македонско село живее сред сметище

Силната миризма дава припомня за тоновете токсични боклуци, в това число арсенов оксид, оставени на хранилище покрай мястото, където 400 деца учат и играят в учебно заведение в Северна Македония.

Мината за хром и антимон в село Лояне е затворена през 1979 година и изоставените навън боклуци, замърсяват почвата и подземните води оттогава.

" Винаги споделям на учениците си да не се приближават до това бунище ", споделя Африм Зимбери, преподавател по география, покривайки носа си при миризмата от сметището, което се намира на 100 метра от учебното заведение.

" Призовавам държавното управление, апелирам, направете нещо, доста е рисково да има уроци тук ", споделя той.

Правителството дава отговор, че прави каквото може, търсейки покупател на отпадъците. Планира да огради зоната.

Според Световната здравна организация арсенът е един от 10-те химикала, предизвикващи огромно безпокойствие за публичното здраве. Дългосрочното излагане на питейна вода и храна с високо наличие на арсен може да аргументи рак, предизвестява организацията.

Доклад от 2007 година, поръчан от Програмата за развиване на Организация на обединените нации, демонстрира, че един милион тона отпадъчен материал се намират на сметища в селото и покрайнините му. Установени са токсични концентрации на арсен, антимон и други рискови субстанции. По-нови данни няма.

Около пет хиляди тона от отпадъците са единствено на няколко метра от железопътната линия, по която минават интернационалните влакове за Гърция през Северна Македония и към останалата част на Европа.

 Депо, нечисто с 5000 тона 50% централизация на арсен, покрай железопътна линия, където минават интернационалните влакове за Гърция, покрай граничното село Табановце
© Reuters

Депо, нечисто с 5000 тона 50% централизация на арсен, покрай железопътна линия, където минават интернационалните влакове за Гърция, покрай граничното село Табановце

Северна Македония разпознава 16 локации на рискови промишлени боклуци в цялата страна.

Планирана ограда

Когато страната е част от някогашна Югославия, малко или никакво внимание не се обръща на това дали отпадъците вредят на здравето на хората. Но в този момент, когато Северна Македония има за цел да се причисли към Европейския съюз, тя би трябвало да направи повече, с цел да почисти почвата си.

 Учителят по география Африм Зимбери с възпитаници в Лояне,
© Reuters

Учителят по география Африм Зимбери с възпитаници в Лояне,

Лендита Дика от държавната работа за промишлено замърсяване и ръководство на риска споделя, че отпадъците от арсен не са били отстранени, тъй като чакат вложители да ги купят.

Турска компания се е отдръпнала от контракт през 2022 година заради липса на стопански интерес, само че държавното управление дава обещание скоро ще бъде разгласен нов търг,. Арсенът се употребява като легиращ сътрудник, а също и за производството на стъкло, пигменти, текстил, лепила и пестициди, споделя СЗО.

Междувременно държавното управление възнамерява да отдели региона.

" През 2023 година ще създадем краткосрочно решение и ще сложим ограда, с цел да спрем хората и учениците да влизат в зоната ", споделя Дика.

Няма достоверни данни за въздействието от сметищата върху здравето на хората, само че в отчета от 2007 година се споделя, че концентрацията на арсен в почвата и водата е до 50 пъти по-висока от позволените интернационалните правила.

" (Правителството трябва) неотложно най-малко да покрие терена и по-късно да предприеме ограничения да осведоми хората да не употребяват водата от кладенците за пиянство ", безапелационен е Трайче Стафилов, професор в държавния Факултет по естествени науки в Скопие.

 Фатмир Селмани, гражданин на село Ложане, пие вода от кладенеца пред къщата си
© Reuters

Фатмир Селмани, гражданин на село Ложане, пие вода от кладенеца пред къщата си

Лояне е на половин километър от границата със Сърбия, в община Липково. По-голямата част от хората в селото употребяват вода от кладенците си за пиянство, както и за добитъка си или земеделие.

Пенсионерът Фатмир Селмани се надява, че купената от него филтърна кана ще му обезпечи известна отбрана, до момента в който черпи вода от кладенеца покрай къщата си.

" Водата има по-добър усет, когато минава през този филтър, в сравнение с без да е филтрирана ", споделя Селмани.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР