Сигурни сме, че има достатъчно богати хора, които бързо могат

...
Сигурни сме, че има достатъчно богати хора, които бързо могат
Коментари Харесай

Когато богатите се опитаха да платят дълговете на бедните – чудото на миналия век

Сигурни сме, че има задоволително богати хора, които бързо могат да решат проблемите на международния апетит, да оказват помощ за постигането на мира, да изчистят земята или даже да създадат живота в пъти по-приятен. Има такива, само че вместо да се занимават с нещо филантропско, най-вероятно са ориентирани към закупуването на обществени мрежи.

Добрата вест е, че някъде през 1928 година ще има доста положителни вести за Уинстън Чърчил. Някой е решил да подари към 500 хиляди паунда, с цел да помогне на Англия да се оправи със своя яростен народен дълг. Не сме сигурни, само че най-вероятно Чърчил е плакал от наслада, тъй като тази финансова инжекция оказва помощ доста съществено за закрепване на позициите в едно бурно време.

Името на анонимния донор ще бъде разкрито през 2021 година Гаспард Фарер е бил някогашен сътрудник на банка Барингс и явно е желал да подарява средства на мнозина. Фарер се е надявал, че когато направи такова подаяние, останалите богаташи най-вероятно ще оказват помощ и ще продължат да следват образеца му. За да не се постанова да ощетява банката, той упорства и тя да пресметна каква ще е комисионната за осъществяването на тази трансакция.

Не е мъчно да видим, че проектът не проработва. Парите на Гаспард трябвало да отидат във фонд, който да помогне на нацията. Интересното е, че до момента в който виждаме по какъв начин това въобще не е проработило, въпреки всичко има някой различен паралия, който излиза от сянката на Скрудж. Барон Далзиел ще остави сумата от 400 хиляди паунда в наследството си, които да бъдат предопределени за същия подпомагащ фонд. През идващите десетилетия ще бъдем сигурни, че има задоволително мотиви, с цел да не ставаме очевидци на интерес към въпросната сума.

Парите може да са забравени, само че фондът продължава да се ръководи от хора и към този миг се прави оценка на сумата от 600 милиона паунда. Колко е хубаво, че хищните хиени даже не са съумели да надушат аромата на прясно месо.

Интересен факт е, че най-вероятно има доста малко англичани, които могат да заподозрат за съществуването на сходни средства, само че английското държавно управление не може да отхвърли, че постоянно е имало вкус към подарените пари на богаташите. Тази година беше признато, че въпросният фонд може да бъде възложен и да помогне за облекчаването на дълга на страната – концепция, която самия Фарер е желал да извърши преди близо век.

Интересното е, че богаташът не стопира да подарява пари и на смъртно легло, когато е на 85 години, прави последно подаяние на колежа Итън. Като един от странните милионери на предишното, той остава ерген и живее с другите си двама братя – също ергени. Неговият татко е събирал и колекционирал италианско изкуство, до момента в който синът се радва на една от най-красивите ренесансови сбирки в света.

Причината за мотивацията на Фарер е и разумна. Някъде през 1927 година ще има високо повишаване на всички цени, затова ще се изисква от всеки жител да удвои своите заплащания и да помогне за погасяването му. Малцинството в действителност не може да поеме такива разноски и се тормози. Някои учени по това време даже приказват, че таксите не би трябвало да се удвояват, а усилят 6 пъти, с цел да може нацията да диша малко по-свободно и явно на празни стомаси.

По това време и самият Чърчил не вижда доста смисъл да покачва налозите, а също така има много по-големи проблеми от бюджета. Ето за какво се предлага основаването на фонд, който да помогне. Преди обаче да се стигне до дарението, някои умни глави, в това число тогавашния министър-председател Стенли Болдуин ще дават пенсия за вдовиците на потърпевши, които са изгубили своите мъже във войната. Това е обезверен опит да се решат проблемите и Болдуин да завоюва изборите. Приемете го като сериозен опит и да се съборят шанса на Чърчил даже да влезе в политиката.

Фарер оказва помощ с даването на средства в верния миг, позволявайки на новия министър да успее да запълни една дупка в бюджета. Добрият ПР работи с цялостна мощ и се употребява по предопределение, като най-забавното е, че парите по този начин и не се употребяват. Как биха постъпили вестниците, в случай че знаят, че богатите са подготвени да оказват помощ на бедните – казус, който най-вероятно сме виждали единствено в някаква паралелна галактика.

Стeнли Болдуин прави същото. Като министър-председател, той предлага през 1919 година сумата от 150 хиляди паунда, като закупува военни бондове и по-късно отхвърля да ги употребява. Неговият проблем е, че въпреки всичко се пробва да направи всичко анонимно, само че тъй като би трябвало да се подпише по някакъв метод на тях, оставя буквите F.S.T – Financial Secretary to the Treasury. И с сходни секрети е ясно, че няма по какъв начин да се скрие от пресата, а тя чака тъкмо това.

Стeнли може да се похвали и с още нещо, неговата компания за желязо и стомана печели задоволително пари, затова едно такова подаяние в действителност не е мъчно за правене, изключително откакто Първата Световна война е към този момент зад тила им. Разкриването на името ще го лиши от правото да стане министър-председател по цялостна случайност.

Фарер също не е скучаел по време на първия световен спор. Той е изпълнявал поръчки на съветското имперско държавно управление и по този метод доставял бодлива тел, боеприпаси, машини и всякаква друга бойна техника. Банката е имала съществени запаси, затова е почнала да оказва помощ и на Австро-Унгария по същия метод. Двата финансови съперника явно имат какво да предложат на тогавашните политици, затова парите на единия и другия ще се запомнят като завладяваща история.

Болдуин оказва помощ единствено на себе си, само че Фарер съумява да се издигне в класата, тъй като прави всичко анонимно. Неговите пари идват във време, в което борбата сред либерали и консерватори е на път да повтори цялата Първа Световна война, само че в границите на Народното събрание. Военният дълг се пръска по шевовете и филантропът се е надявал, че когато богатите оказват помощ и се лишат от един нов палат, страната ще просперира, само че това не се случва.

Най-вероятно историята щеше да има различен свършек, в случай че сега налозите не бяха обект на разглеждане. Що се отнася до сумата, държавното управление продължава да се чуди дали да го употребява, защото събраната сума до този миг не може да отговори на проблемите на едно държавно управление.

Опитайте се да си визиите, че в една страна всеки паралия направи тъкмо подобен фонд или сплоти активите си в името на нещо по-добро. В случай, че не се откраднат и се употребяват, за разлика от английския фонд, можем да забележим една позитивна смяна, само че това остават мечти, въпреки всичко нито един милионер и милиардер не желае да трансформира цифрата в банковата си сметка, нали?

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР