Русия си има собствена златна треска преди Америка
Сибирската златна тресчица приключва с кръвопролитие, раздрусало Руската империя.
През 1827 година един слух стига до двама богати съветски търговци от Урал – Андрей и Фьодор Попови, че някъде в Сибир селяндур и староверец на име Егор Лесной е намерил злато покрай р. Суха Берикул в Томска област.
Търговците пращат собствен делегат да се срещне с Лесной, само че пратеникът не съумява да измъкне информация за местонахождението на златото. Тогава Попови вземат решение персонално да създадат на индивида предложение, което той не може да откаже. Отиват при Лесной, само че схващат, че преди известно време мъжът е удушен.
Колимско злато
Търговците не се отхвърлят и карат доведената щерка на Лесной да им покаже къде е ходил мъжът приживе. Момичето се съгласява и води търговците на мястото, където починалият ѝ доведен татко ходел. След като изследват работата му, търговците Попови осъзнават, че в Сибир има злато.
Така стартира историята на златната тресчица в Русия.
Златна тресчица
В оня миг съветското държавно управление към този момент е разрешило на частни лица да извличат злато във всички региони на обширната империя. Указ на Сената от 1812 година дава на всички съветски жители право да търсят и да извличат злато и сребро, в случай че заплащат налози в хазната. Данъкът в другите области и интервали и е сред 5 и 40% от общия рандеман.
Снимка на Прокудин-Горски, Урал, началото на XX векБиблиотека на Конгреса
Няколко месеца след откритието на Андрей и Фьодор Попови търговците изследват земята покрай притоците на реки и финансират голям брой мини там. През първата година на активността си те вадят към един пуд (традиционна съветска мерна единица – към 16,38 кг) злато, на идната – четири, на по-следващата – 16 и така нататък Добивът пораства експоненциално и слуховете за богатата сибирска почва се популяризират из цялата Руска империя.
Водещите съветски индустриалци и търговци се втурват към Сибир, наред с голям брой небогати смелчаци с огромни фантазии. Започва Сибирската златна тресчица.
Дяволски богати
Снимка на Прокудин-Горски, Урал, началото на XX векБиблиотека на Конгреса
В златните десетилетия на Сибирската златна тресчица, траяла от началото на 1830-те до 1850-те, главните играчи натрупат цяло положение от добива на злато в Сибир.
След бързо насъбраното благосъстояние някои от търговците получават неповторима опция да осъществен най-смелите си фантазии. После обаче настава пъкъл.
Говори се, че визитните картички на един от сполучливите миньори на име Николай Мясников са направени от чисто злато. Бивш крепостен селяндур на име Тит Зотов пък, натрупал положение от копаене на , чествал сватбата на сина си цяла година. По време на тържествата шампанското било в такова обилие, че хората го употребили да къпят конете си и да пълнят ваните на девойките.
Друг миньор на име Гаврила Машаров поръчал да му изработят орден от чисто злато с тегло над 8 кг, с цел да може да се самопровъзгласи за „ император на цялата тайга “. На всичкото от горната страна, желал коприненото му долни дрехи да бъде пращано за пране в перални в Париж, макар че самият той в никакъв случай не бил ходил във Франция.
През 1836 година Машаров имал първокласно имение в тайгата, където прекарвал времето си в стъклени галерии и парник с ананаси. Ексцентричният му метод на живот обаче се изпарява ненадейно, откакто Машаров е разгласен в нестъстоятелност и не може да изплаща задълженията си към многочислените си кредитори.
Ад под небето
За елементарните служащи от другите краища на Руската империя животът в мините е безчовечен.
Миньорските компании притеглят доста служащи, като им оферират заплата, неведнъж по-висока от междинната за служащ в цех в Москва. Нещо повече, всеки човек, съгласил се да замине за Сибир, с цел да работи в мините, получава от 135 рубли, което е заплатата на служащ в Москва за половин година.
Хората се втурват към мините, само че действителността за множеството от тях е доста по-жестока. Те работят по 12 часа дневно и почиват в студени и препълнени казарми. През зимата служащите газят вода до коленете и палят огньове, с цел да разтопят замръзналата почва. Мнозина се разболяват и умират, защото им се постанова да вървят пешком километри до казармите в мокри облекла при минусови температури.
През февруари 1912 година в мините избухва голяма работническа стачка, откакто на някои служащи за обяд е сервирано развалено месо. През март 1912 година броят на протестиращите към този момент е 6000. Работниците за по-добри условия на живот, по-хубава храна, по-високи заплата, по-кратко работно време и уволняването на 25 чиновници от администрацията на мините.
Жертви на Ленския разстрелСвободни източници
Протестите приключват с покруса, която шокира цялата Руска империя. На 17 април 1912 година бойците откриват огън против служащите и, по разнообразни данни, убиват сред 150 и 250 души. Снимка от кръвопролитието доближава до медиите и до Санкт Петербург. Започва държавно следствие и всеобщи митинги из цялата страна.
След Руската гражданска война и Гражданската война новото руско държавно управление постанова монопол върху златодобива през 1930-те, с което вечно поставя завършек на годините на Руската златна тресчица.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
През 1827 година един слух стига до двама богати съветски търговци от Урал – Андрей и Фьодор Попови, че някъде в Сибир селяндур и староверец на име Егор Лесной е намерил злато покрай р. Суха Берикул в Томска област.
Търговците пращат собствен делегат да се срещне с Лесной, само че пратеникът не съумява да измъкне информация за местонахождението на златото. Тогава Попови вземат решение персонално да създадат на индивида предложение, което той не може да откаже. Отиват при Лесной, само че схващат, че преди известно време мъжът е удушен.
Колимско злато
Търговците не се отхвърлят и карат доведената щерка на Лесной да им покаже къде е ходил мъжът приживе. Момичето се съгласява и води търговците на мястото, където починалият ѝ доведен татко ходел. След като изследват работата му, търговците Попови осъзнават, че в Сибир има злато.
Така стартира историята на златната тресчица в Русия.
Златна тресчица
В оня миг съветското държавно управление към този момент е разрешило на частни лица да извличат злато във всички региони на обширната империя. Указ на Сената от 1812 година дава на всички съветски жители право да търсят и да извличат злато и сребро, в случай че заплащат налози в хазната. Данъкът в другите области и интервали и е сред 5 и 40% от общия рандеман.
Снимка на Прокудин-Горски, Урал, началото на XX векБиблиотека на Конгреса
Няколко месеца след откритието на Андрей и Фьодор Попови търговците изследват земята покрай притоците на реки и финансират голям брой мини там. През първата година на активността си те вадят към един пуд (традиционна съветска мерна единица – към 16,38 кг) злато, на идната – четири, на по-следващата – 16 и така нататък Добивът пораства експоненциално и слуховете за богатата сибирска почва се популяризират из цялата Руска империя.
Водещите съветски индустриалци и търговци се втурват към Сибир, наред с голям брой небогати смелчаци с огромни фантазии. Започва Сибирската златна тресчица.
Дяволски богати
Снимка на Прокудин-Горски, Урал, началото на XX векБиблиотека на Конгреса
В златните десетилетия на Сибирската златна тресчица, траяла от началото на 1830-те до 1850-те, главните играчи натрупат цяло положение от добива на злато в Сибир.
След бързо насъбраното благосъстояние някои от търговците получават неповторима опция да осъществен най-смелите си фантазии. После обаче настава пъкъл.
Говори се, че визитните картички на един от сполучливите миньори на име Николай Мясников са направени от чисто злато. Бивш крепостен селяндур на име Тит Зотов пък, натрупал положение от копаене на , чествал сватбата на сина си цяла година. По време на тържествата шампанското било в такова обилие, че хората го употребили да къпят конете си и да пълнят ваните на девойките.
Друг миньор на име Гаврила Машаров поръчал да му изработят орден от чисто злато с тегло над 8 кг, с цел да може да се самопровъзгласи за „ император на цялата тайга “. На всичкото от горната страна, желал коприненото му долни дрехи да бъде пращано за пране в перални в Париж, макар че самият той в никакъв случай не бил ходил във Франция.
През 1836 година Машаров имал първокласно имение в тайгата, където прекарвал времето си в стъклени галерии и парник с ананаси. Ексцентричният му метод на живот обаче се изпарява ненадейно, откакто Машаров е разгласен в нестъстоятелност и не може да изплаща задълженията си към многочислените си кредитори.
Ад под небето
За елементарните служащи от другите краища на Руската империя животът в мините е безчовечен.
Миньорските компании притеглят доста служащи, като им оферират заплата, неведнъж по-висока от междинната за служащ в цех в Москва. Нещо повече, всеки човек, съгласил се да замине за Сибир, с цел да работи в мините, получава от 135 рубли, което е заплатата на служащ в Москва за половин година.
Хората се втурват към мините, само че действителността за множеството от тях е доста по-жестока. Те работят по 12 часа дневно и почиват в студени и препълнени казарми. През зимата служащите газят вода до коленете и палят огньове, с цел да разтопят замръзналата почва. Мнозина се разболяват и умират, защото им се постанова да вървят пешком километри до казармите в мокри облекла при минусови температури.
През февруари 1912 година в мините избухва голяма работническа стачка, откакто на някои служащи за обяд е сервирано развалено месо. През март 1912 година броят на протестиращите към този момент е 6000. Работниците за по-добри условия на живот, по-хубава храна, по-високи заплата, по-кратко работно време и уволняването на 25 чиновници от администрацията на мините.
Жертви на Ленския разстрелСвободни източници
Протестите приключват с покруса, която шокира цялата Руска империя. На 17 април 1912 година бойците откриват огън против служащите и, по разнообразни данни, убиват сред 150 и 250 души. Снимка от кръвопролитието доближава до медиите и до Санкт Петербург. Започва държавно следствие и всеобщи митинги из цялата страна.
След Руската гражданска война и Гражданската война новото руско държавно управление постанова монопол върху златодобива през 1930-те, с което вечно поставя завършек на годините на Руската златна тресчица.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ