[Shutterstock] Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване За банките

[Shutterstock]
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
За банките не е допустимо да угодят на клиентите си с лихви. От една страна, когато са високи, кредитополучателите са недоволни, а от друга, като са ниски - вложителите се усещат ограбени. Теоретично за медиатора, който печели от разликата сред двете лихви, не би трябвало общото равнище да има толкоз огромно значение.

Сегашната продължителна, наложена от ЕЦБ, политика на негативни лихви обаче безусловно е удар за бизнес модела на банките - изяжда рентабилността им и ги принуждава да занижават кредитните си стандарти и да поемат повече опасности.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Всичко това не се усеща изключително в България. Да, чистия лихвен приход в последните години се свива макар растежа на кредитирането. Но в същото време през 2018 година беше достигната рекордна облага от 1.68 милиарда лева Тя идва и макар покачващите се разноски за заплати в бранша (в унисон с общия растеж на приходите в страната), макар утежняващите се регулации и потребността от вложения в цифровизация. Причините за този
свръхестествен резултат са по-малко обезценки и на еднократни резултати.

Този златен миг обаче ще отмине и още тази година, наподобява, ще бъде по предизвикателна. Очакваната лихвена нормализация беше отсрочена и към този момент никой не чака повишаване на лихвите тази година. А това изостря още повече конкуренцията за кредитополучатели и прави банките още по-склонни да поемат и не толкоз съвършени клиенти и планове. Което води и неизбежно до риска при идващото закъснение на стопанската система още веднъж да има стабилен растеж на неприятните заеми. Освен това от края на тази годината новите европейски правила ще лишават и част от приходите от преводни такси, които така и така са под напън от нерегулираните финтех компании.

Така запазването на рентабилността ще става все по-ключово, само че и по-предизвикателно. А тя е значима освен тъй като като извънредно всеки бизнес работи за облага. За банките основен за оперирането е личният капитал, а за доста от локалните играчи на пазара главният прийом за генерирането му е посредством насъбраните облаги. За непознатите банкови групи пък наличието на източноевропейските пазари все по-малко е самоцел и без рентабилност не са изключени и нови решения за отдръпване.

Може би най-следеният индикатор - чистият лихвен марж, през предходната година предстоящо продължи да се свива да се свива. Лихвите по депозити към този момент бяха блъснали естествени дъна към нулата, а конкуренцията и свръхликвидността продължиха да натискат лихвите по заеми надолу. В началото на тази година при все по отдалечаващия се небосвод за повишаване на лихвите трендът се резервира.

Друг основен измерител за успеваемост е съотношението cost-to-income, което се базира на чистите доходи от лихви, такси и дивиденти, като ги съпоставя с административните разноски. След години на сензитивно усъвършенстване на индикатора към този момент картината е много по смесена, като при към половината банки има утежняване.

В класацията по-ниско тегло имат класическите индикатори за доходност - възвращаемост на активите и на личния капитал, както и облагата преди обезценки към активите. Едната причина е, че те са няколко, което сумарно усилва въздействието им върху крайния резултат, а другата е, че до дъното на доклада те постоянно са изкривени от доста еднократни резултати.

Лидер в тази категория за пръв път е Пощенска банка, без да е първа по нито един от обособените индикатори. Тя измества Ти Би Ай банк, макар че дребната и фокусирана в потребителското кредитиране банка остава с най-хубав лихвен марж и възвращаемост на активите.