![[Shutterstock] Статията е част от специалното издание на Капитал Земеделие](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3313477.jpg)
Бъдещата земеделска политика: Държавите са на ход
[Shutterstock] Статията е част от специфичното издание на Капитал " Земеделие и бизнес ". Изданието е подарък за потребителите с абонаментен проект " Капитал PRO ". Може да го закупите и независимо, като пишете на [email protected] Всяка страна ще би трябвало да създаде народен проект с цели.
- Директните заплащания ще имат таван, само че с народен надзор.
- Извън няколко наложителни детайла страните имат независимост за парите от програмата за селските региони.7.52 милиарда евро за селско стопанство ще отдели Европейски Съюз за България след 2020 година Още по тематиката
Земеделските дотации - в този момент или в никакъв случай
Дискусията за Европейски Съюз
4 окт 2018 Почти една трета от бъдещата стратегия за развиване на селските региони би трябвало да бъде отделена за ограничения, подпомагащи опазването на околната среда. Част от средствата би трябвало да отидат за действия, свързани с общностно развиване, всяка страна ще е задължена да отдели пари по схеми, свързани с ръководството на риска, при директните заплащания ще има таван на заплащанията, които един аграрни производител може да получи.
Това са част от наложителните детайли на бъдещата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз (ЕС) след 2020 година съгласно предлагането на Европейската комисия (EК), оповестено при започване на лятото. Част от тях се ползват и сега, други са нови. Но значителната смяна, която земеделските производители могат да чакат в бъдещия програмен интервал, е обвързвана с ръководството и контрола на средствата. След години " спуснати " от Брюксел условия страните в съюза за пръв път ще имат сериозна независимост при разпределението и контрола на евросредствата, надлежно ще носят и по-голяма отговорност. Новата концепция обаче е нож с две остриета - тя може фактически да помогне за разрешаването на повече местни проблеми, както се надява Европейска комисия, само че в същото време може и да задълбочи разликите сред обособените страни.
По-малко пари
Договарянето на бюджета на Европейски Съюз след 2020 година идва в подтекста на напускането на Англия от Европейски Съюз и нуждата от финансиране на някои нови цели, свързани главно с миграцията и сигурността. Затова и не беше изненада, че част от главните политики на съюза ще получат по-малко финансиране. Така за интервала 2021 - 2027 година общият бюджет на Европейски Съюз ще бъде 1.28 трлн. евро, а от тях за Общата селскостопанска политика са отделени 365 млн. евро. Така по отношение на предходния интервал спадът е към 5%.
Погледнато на локално равнище, България няма да е измежду мощно потърпевшите от новото систематизиране. Очаква се в интервала от 7 години за страната да бъдат отделени 7.52 милиарда евро за селско стопанство, което е сходно по отношение на настоящия. Съществената разлика обаче е при разпределението. Заради обстоятелството, че страните от Източна Европа " догонват " равнищата на директните дотации при западноевропейските, за новия програмен интервал по това перо ще бъдат отделени 5.55 милиарда евро при малко над 5 милиарда евро в този момент. Същевременно понижението на средствата при Програмата за развиване на селските региони ще бъде съществено - над 15%. След 2020 година България ще разполага с 1.97 милиарда евро от еврофондовете съгласно предлагането на Европейска комисия при 2.4 милиарда евро в този момент.
Национален стратегически проект
В изискванията на понижен бюджет е по-важно от всеки път по какъв начин ще се разпределят средствата по пера, тъй че да се изпълнят заложените цели и политики. Това явно оттук насетне ще зависи от националните държавни управления. Според проекта на Европейска комисия те ще имат тежестта да избират какви политики и по какъв начин да финансират, ще имат и доста по-голяма независимост при контролните механизми. Така всяка страна ще би трябвало да изготви личен стратегически проект, в който да заложи кои ограничения ще ползва и по какъв метод като се изключи няколко наложителни за всички детайла. Така да вземем за пример България ще би трябвало да избере дали да има схеми за вложения - да вземем за пример в произвеждане, преправка, по общински планове, дали да има схеми, привличащи повече младежи в земеделието, или пък да вземем за пример изостанали региони или такива с естествени ограничавания. Както и в този момент, страните ще имат опция да трансферират до 15% от директните заплащания към Програмата за развиване на селските региони - опция, от която България не се е възползвала досега.
Макар новият програмен интервал да стартира единствено след две години и половина, земеделското министерство в България към момента не е показало главните си концепции за бъдещия народен проект. В момента от ведомството изготвят разбори, като се чака през есента да стартират и първите срещи с браншовите организации.
Таван на дотациите, само че с народен надзор
По линия на директните заплащания Европейска комисия дава обещание сериозна смяна. За пръв път ще се вкара предписание за всички страни да вкарат обединен таван на заплащанията от 100 хиляди евро за едно стопанство, както и канара за орязване на дотациите за всеки, който получава над 60 хиляди евро. Така за всички суми сред 60 и 75 хиляди евро редуцирането ще бъде в границите на 25%, в идната канара - до 90 хиляди евро то ще бъде 50%, а сред 90 и 100 хиляди евро - 75%. Реално освен това предлагането таванът на дотациите в действителност не е 100 хиляди евро, а 81 250 евро, колкото е оптималната сума, която може да получи един претендент.
Възможността да се дефинира най-много средства, който може да бъде получен от един земеделец, съществува в България и в сегашния програмен интервал, само че сумата е 300 хиляди евро. Същевременно обаче няма обществена информация за какъв брой стопанства е прибавен подобен - съгласно разнообразни изявления в медиите се приказва за сред 5-6 и 15 компании в сектора.
Важното в законодателната самодейност на Европейска комисия обаче е контролът. Брюксел не предлага общ механизъм за надзор, който да ограничи опцията земеделските производители да " заобикалят " разпоредбите, разделяйки да вземем за пример изкуствено стопанствата си на няколко по-малки. Въпросните специфични ограничения ще би трябвало да бъдат взети от националните държавни управления, като не е ясно какви ще бъдат решенията на България в тази посока.
Другата значима смяна при директните дотации е, че ще се понижат средствата по така наречен обвързано подкрепяне, посредством които в тази ситуация с България се обезпечава по-висока дотация за браншове като плодове, зеленчуци, отглеждане на животни и други След 2020 година за това могат да бъдат отделяни 12% от всички директни заплащания, а в този момент - 15%.
Задължителни детайли
Държавите ще имат независимост при избора на доста от целите в бъдещата стратегия за развиване на селските региони, само че въпреки всичко ще има няколко наложителни ограничения. Така да вземем за пример 5% от средствата ще би трябвало да отидат за финансиране на локални начинания за общностно развиване, познато още като метода ЛИДЕР. Други 30% от средствата наложително би трябвало да бъдат за подкрепяне по линия опазването на околната среда и битка с климатичните промени, като страните ще имат известна независимост да моделират обособените ограничения.
За пръв път ще се вкара и правилото, че част от бюджета би трябвало да бъде отделена за схеми за ръководство на риска. Такива могат да бъдат дотации за застраховки, гаранционни схеми и други. Според законодателното предложение на Европейска комисия обаче няма условие какъв брой тъкмо средства би трябвало да бъдат ориентирани към тези цели.
Преговорите по рамката на бъдещата селскостопанска политика започнаха интензивно на европейско равнище през май и юни, когато Европейска комисия показа проектобюджета за новия програмен интервал и законодателните оферти по политиката. Амбицията на комисията е те да бъдат завършени напролет на идната година.
- Директните заплащания ще имат таван, само че с народен надзор.
- Извън няколко наложителни детайла страните имат независимост за парите от програмата за селските региони.7.52 милиарда евро за селско стопанство ще отдели Европейски Съюз за България след 2020 година Още по тематиката
Земеделските дотации - в този момент или в никакъв случай
Дискусията за Европейски Съюз
4 окт 2018 Почти една трета от бъдещата стратегия за развиване на селските региони би трябвало да бъде отделена за ограничения, подпомагащи опазването на околната среда. Част от средствата би трябвало да отидат за действия, свързани с общностно развиване, всяка страна ще е задължена да отдели пари по схеми, свързани с ръководството на риска, при директните заплащания ще има таван на заплащанията, които един аграрни производител може да получи.
Това са част от наложителните детайли на бъдещата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз (ЕС) след 2020 година съгласно предлагането на Европейската комисия (EК), оповестено при започване на лятото. Част от тях се ползват и сега, други са нови. Но значителната смяна, която земеделските производители могат да чакат в бъдещия програмен интервал, е обвързвана с ръководството и контрола на средствата. След години " спуснати " от Брюксел условия страните в съюза за пръв път ще имат сериозна независимост при разпределението и контрола на евросредствата, надлежно ще носят и по-голяма отговорност. Новата концепция обаче е нож с две остриета - тя може фактически да помогне за разрешаването на повече местни проблеми, както се надява Европейска комисия, само че в същото време може и да задълбочи разликите сред обособените страни.
По-малко пари
Договарянето на бюджета на Европейски Съюз след 2020 година идва в подтекста на напускането на Англия от Европейски Съюз и нуждата от финансиране на някои нови цели, свързани главно с миграцията и сигурността. Затова и не беше изненада, че част от главните политики на съюза ще получат по-малко финансиране. Така за интервала 2021 - 2027 година общият бюджет на Европейски Съюз ще бъде 1.28 трлн. евро, а от тях за Общата селскостопанска политика са отделени 365 млн. евро. Така по отношение на предходния интервал спадът е към 5%.
Погледнато на локално равнище, България няма да е измежду мощно потърпевшите от новото систематизиране. Очаква се в интервала от 7 години за страната да бъдат отделени 7.52 милиарда евро за селско стопанство, което е сходно по отношение на настоящия. Съществената разлика обаче е при разпределението. Заради обстоятелството, че страните от Източна Европа " догонват " равнищата на директните дотации при западноевропейските, за новия програмен интервал по това перо ще бъдат отделени 5.55 милиарда евро при малко над 5 милиарда евро в този момент. Същевременно понижението на средствата при Програмата за развиване на селските региони ще бъде съществено - над 15%. След 2020 година България ще разполага с 1.97 милиарда евро от еврофондовете съгласно предлагането на Европейска комисия при 2.4 милиарда евро в този момент.
Национален стратегически проект
В изискванията на понижен бюджет е по-важно от всеки път по какъв начин ще се разпределят средствата по пера, тъй че да се изпълнят заложените цели и политики. Това явно оттук насетне ще зависи от националните държавни управления. Според проекта на Европейска комисия те ще имат тежестта да избират какви политики и по какъв начин да финансират, ще имат и доста по-голяма независимост при контролните механизми. Така всяка страна ще би трябвало да изготви личен стратегически проект, в който да заложи кои ограничения ще ползва и по какъв метод като се изключи няколко наложителни за всички детайла. Така да вземем за пример България ще би трябвало да избере дали да има схеми за вложения - да вземем за пример в произвеждане, преправка, по общински планове, дали да има схеми, привличащи повече младежи в земеделието, или пък да вземем за пример изостанали региони или такива с естествени ограничавания. Както и в този момент, страните ще имат опция да трансферират до 15% от директните заплащания към Програмата за развиване на селските региони - опция, от която България не се е възползвала досега.
Макар новият програмен интервал да стартира единствено след две години и половина, земеделското министерство в България към момента не е показало главните си концепции за бъдещия народен проект. В момента от ведомството изготвят разбори, като се чака през есента да стартират и първите срещи с браншовите организации.
Таван на дотациите, само че с народен надзор
По линия на директните заплащания Европейска комисия дава обещание сериозна смяна. За пръв път ще се вкара предписание за всички страни да вкарат обединен таван на заплащанията от 100 хиляди евро за едно стопанство, както и канара за орязване на дотациите за всеки, който получава над 60 хиляди евро. Така за всички суми сред 60 и 75 хиляди евро редуцирането ще бъде в границите на 25%, в идната канара - до 90 хиляди евро то ще бъде 50%, а сред 90 и 100 хиляди евро - 75%. Реално освен това предлагането таванът на дотациите в действителност не е 100 хиляди евро, а 81 250 евро, колкото е оптималната сума, която може да получи един претендент.
Възможността да се дефинира най-много средства, който може да бъде получен от един земеделец, съществува в България и в сегашния програмен интервал, само че сумата е 300 хиляди евро. Същевременно обаче няма обществена информация за какъв брой стопанства е прибавен подобен - съгласно разнообразни изявления в медиите се приказва за сред 5-6 и 15 компании в сектора.
Важното в законодателната самодейност на Европейска комисия обаче е контролът. Брюксел не предлага общ механизъм за надзор, който да ограничи опцията земеделските производители да " заобикалят " разпоредбите, разделяйки да вземем за пример изкуствено стопанствата си на няколко по-малки. Въпросните специфични ограничения ще би трябвало да бъдат взети от националните държавни управления, като не е ясно какви ще бъдат решенията на България в тази посока.
Другата значима смяна при директните дотации е, че ще се понижат средствата по така наречен обвързано подкрепяне, посредством които в тази ситуация с България се обезпечава по-висока дотация за браншове като плодове, зеленчуци, отглеждане на животни и други След 2020 година за това могат да бъдат отделяни 12% от всички директни заплащания, а в този момент - 15%.
Задължителни детайли
Държавите ще имат независимост при избора на доста от целите в бъдещата стратегия за развиване на селските региони, само че въпреки всичко ще има няколко наложителни ограничения. Така да вземем за пример 5% от средствата ще би трябвало да отидат за финансиране на локални начинания за общностно развиване, познато още като метода ЛИДЕР. Други 30% от средствата наложително би трябвало да бъдат за подкрепяне по линия опазването на околната среда и битка с климатичните промени, като страните ще имат известна независимост да моделират обособените ограничения.
За пръв път ще се вкара и правилото, че част от бюджета би трябвало да бъде отделена за схеми за ръководство на риска. Такива могат да бъдат дотации за застраховки, гаранционни схеми и други. Според законодателното предложение на Европейска комисия обаче няма условие какъв брой тъкмо средства би трябвало да бъдат ориентирани към тези цели.
Преговорите по рамката на бъдещата селскостопанска политика започнаха интензивно на европейско равнище през май и юни, когато Европейска комисия показа проектобюджета за новия програмен интервал и законодателните оферти по политиката. Амбицията на комисията е те да бъдат завършени напролет на идната година.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ