Ще стане ли националният омбудсманът Диана Ковачева, бивш правосъден министър,

Ще стане ли националният омбудсманът Диана Ковачева, някогашен правосъден министър, арбитър в Европейския съд по правата на човека-ЕСПЧ в изопачен конкурс? Този въпрос си задават в юридическите среди след последните и следващи кавги към избора на нов български магистрат в Страсбург. Скандалите към процедурите за избор бяха забъркани от досегашния министър Крум Зарков. Ето късата последователност.

През месец януари т.г., по отношение на приключването на мандата на българския арбитър в Европейски съд по правата на човека Йонко Грозев през м. април 2024 година, Министерството на правораздаването разгласи процедура по асортимент на претенденти за нов български арбитър в Европейски съд по правата на човека (заповед на Крум Зарков № ЛС-04-17 от 20.01.2023 г.).

 Първоначално избраният период за подаване на документи e продължен до 17.03.2023 година Предвидената в заповедта на министъра процедура по асортимент би трябвало да се организира, както следва: 1. писмен тест по британски и френски език за засвидетелствуване на степента на притежаване на съответния непознат език за претендентите, които не са удостоверили владеенето на езика с документи; 2. обществено събеседване, в това число на британски и френски език, с позволените кандидати; 3. оценяване, класиране и оповестяване на избраните от комисията претенденти в главен лист по азбучен ред и в авариен лист съгласно класирането; 4. приемане на решение от Министерския съвет за одобрение на националните претенденти в главен и авариен лист.

Комисията по асортимент, назначена от министъра със заповед № ЛС-13-27 от 13.02.2023 година, включва: ръководител – проф. доктор Пламен Панайотов (Юридически факултет на Софийския университет, някогашен кадър на НДСВ), съществени членове – Илияна Папазова-Маркова (съдия от Гражданската гилдия на Върховния касационен съд), Мира Райчева-Шекерджиева (съдия във Върховния административен съд), доцент доктор Иван Стойнев (Юридически факултет на Софийския университет), Ангел Банджов (директор на дирекция „ Права на индивида “ в Министерството на външните работи), Александър Кашъмов („ Достъп до информация “, член на Висш адвокатски съвет), Станислав Костов (Юридически факултет на Софийския университет, Софийска адвокатска гилдия, „ Български юристи за правата на индивида “).

Документи за присъединяване подават девет претенденти. Онези от тях, които не показват допустим за комисията документ, удостоверяващ притежаване в изискуемата степен на френски и британски език, се явяват на езиков тест, който отстрани три кандидатки.

Някои от неиздържалите теста дават публичност на възражението си в медиите (като Искра Александрова, арбитър във Върховния административен съд, „ Размисли на един участник в процедурата за асортимент на български арбитър в Европейски съд по правата на човека “, оповестено на 06.04.2023 година в lex.bg). Впоследствие, до обществено събеседване, извършено на 03.04.2023 година в Конферентната зала на Съдебната палата, са позволени шест претенденти: доцент Катерина Йочева, Красимира Милачкова (съдия в Административен съд Софияград), Драгомир Йорданов (бивш шеф на Националния институт на правосъдието), Пламен Борисов (адвокат), Виктор Соловейчик (ръководител на 2 секретариата на една от секциите в ЕСПЧ) и Татяна Бъчварова (експерт в службата на прокурора на Международния углавен съд).

Сред поканените да участват публични лица е омбудсманът Диана Ковачева. На участницитне вършат усещане подробните бележки, които Ковачева си води на заложените на претендентите въпроси и техните отговори. Освен това, като публично лице, комисията дава опция на Ковачева да задава въпроси към обособените претенденти, от която опция тя интензивно се възползва. По-късно, в същия ден на общественото събеседване, на 03.04.2023 година, комисията по подбора разгласява протокол, в който афишира, че не намира, че са налице трима претенденти, които могат да бъдат излъчени за номинация от Министерския съвет.

Комисията не стимулира решението си и не показва оценка за представянето на всеки претендент в фрапантно нарушаване на разпоредбите по осъществяване на подбора, избрани от министъра на правораздаването Зарков в неговата заповед от 20.01.2023г.

 Вместо да задължи комисията да извърши отговорностите си, за която я е назначил, министър Зарков дефинитивно нарушава своята лична заповед и правила за провеждането на подбора, като на 20.04.2023 година приключва процедурата.

На същата дата, той  открива нова процедура за българския арбитър в Европейски съд по правата на човека (заповед № ЛС-04-139 от 20.04.2023 г.). Съставът на комисията в новооткритата – втора процедура, избран със заповед № ЛС-13-78 от 29.05.2023 година на министър Зарков, съвсем изцяло се припокрива с нейния предишен състав.

Отново ръководител е Пламен Панайотов, а членове са още веднъж Александър Кашъмов, Станислав Костов, Ангел Банджов и съдията Илияна Папазова-Маркова. Всички претенденти, които вземат участие в провалената първа процедура, декларират предпочитание за присъединяване и във втората процедура.

 Към претендентите този път се причисляват националният омбудсман Диана Ковачева, съдията Галя Вълкова, преподавателят в Страсбург Иван Боев и юристът в европейски институции Екатерина Георгиева. И този път комисията изиска явяването на езиков тест, в това число и от претендентите, които сполучливо са издържали същия тест преди месец при миналата първа процедура.

Към позволените до обществено чуване шест претенденти от миналата процедура са позволени също четиримата нови претенденти, измежду които омбудсманът Ковачева.

Нарушенията във втората процедура по асортимент Конфликт на ползи и липса на легитимност на комисията Членовете на комисията – ръководителят Пламен Панайотов и Александър Кашъмов, са членове на Консултативния съвет по конституционни въпроси при претендента в процедурата по асортимент – омбудсманът Диана Ковачева (този факт не се оспорва и от комисията – виж протокол от съвещание на комисията по асортимент от 01.06.2023 година, наличен в уеб страницата на Mинистерството на правораздаването: mjs.bg, рубрика „ Обявления “).

Видно от член 5(1) от Правилата за работата на Консултативния съвет по конституционни въпроси при омбудсмана (достъпни онлайн), членовете на комисията Панайотов и Кашъмов, като членове на въпросния Консултативен съвет при омбудсмана, са под управление и контрола на омбудсмана Ковачева.

 Kомисията по асортимент обаче единомислещо взема решение, че упражняваната, включително към сегашния миг, от проф. Панайотов и адв. Кашъмов активност като членове на Консултативния съвет по конституционни въпроси при омбудсмана не съставлява спор на ползи (протокол на комисията от 01.06.2023 г.).

В опита си да обоснове това свое решение, комисията декларира, че кандидатката Ковачева не взе участие в процедурата в качеството си на омбудсман, а в персонално качество. Това би било по този начин, в случай че – сходно на вицепремиера Мария Габриел и предходния омбудсман Мая Манолова при кандидатурата й за кмет на гр. София, Ковачева беше подала оставка като народен омбудсман, преди да се включи в конкуренцията за номинация за арбитър в Европейски съд по правата на човека. Ковачева обаче не стори това.

Следователно, кандидатката Ковачева, по силата на актуалната си позиция на народен омбудсман, упражнява управителни и контролни функционалности по отношение на двама от членовете на комисията по асортимент – единият от които е неин ръководител.

Това събитие съставлява сериозен и неизпълним спор на ползи на ръководителя на комисията проф. Панайотов и Кашъмов – член на комисията. Частичният отказ на двамата членове с претекста „ да не остане подозрение по отношение на безпристрастното разискване и взимане на решения “ от комисията във връзка с госпожа Ковачева (протокол от 1 юни 2023 г), освен, че не подсигурява тяхната безпристрастност и обективност, а лишава легитимността на комисията в целокупност като групов орган по следните аргументи.

В хода на процедурата комисията взима всички решения „ единомислещо “, което демонстрира, че всеки етап от процедурата, в това число осъщественото оценяване, класиране и нареждане на претендентите в главния и в аварийния лист страдат от основни и неотстраними пороци, бидейки постановени от комисия, лишена от легитимност. Въпреки твърдяното си отдръпване от вземането на решения по отношение на претендента Ковачева, на процедура и проф. Панайотов, и адв. Кашъмов обективно са в положение да обезпечат удобен за претендента Ковачева излаз от процедурата и да обезпечат привилегированото й отнасяне. Достатъчно е да не правят оценка обективно останалите претенденти и да занижават оценките им, а също да въздействат с мнението си на останалите членове на комисията по отношение на представянето на претендентите, във връзка с които не са се отвели. Тази логичност на държанието на Панайотов и Кашъмов се удостоверява от изхода от процедурата по асортимент. В листата с претендентите, класирани от комисията на 8 юни 2023 година, Диана Ковачева предстоящо е измежду тримата претенденти, оценени най-високо от комисията, което й отрежда несъмнено място измежду любимците за българската номинация за арбитър в Европейски съд по правата на човека.

Неравнопоставени изходни позиции и отнасяне на претендентите. Липса на правдивост. Констатираните спор на ползи, липса на легитимност, преднамереност на комисията и неуспех на първата процедура за да се обезпечи номинирането на омбудсмана Ковачева, стават очевидни в актуалната, втора процедура по асортимент.

Ковачева не е претендент в първата процедура, само че пък показва интензивно присъединяване като публично лице, като по този метод оказва де факто въздействие на представянето и оценяването на обособени претенденти. Тези условия са възприети от присъстващите представители на обществеността по време на първото обществено събеседване в Конферентната зала на Съдебната палата. Те обаче не са регистрирани от комисията в нито един етап от втората процедура по асортимент. Комисията остава „ сляпа “ за тези обстоятелства. Очакваната от комисията безпристрастност и самостоятелност изисква служебно да разиска и да се произнесе по въпроса до каква степен претендент, интензивно взел участие в първата провалена процедура в формалното си качество, друго от това на претендент, дава отговор на условието към претендентите за арбитър в Европейски съд по правата на човека, за високи морални качества съгласно разпоредбите за професионална нравственос.

Друго флагрантно нарушаване на основополагащ принцип в такава процедура – еднообразно отнасяне на претендентите, опорочава и първата, и втората процедура по асортимент. Комисията задава на обособените претенденти разнообразни по наличие и трудност въпроси. Така също, изцяло случайно и неразбираемо за какво, на някои претенденти комисията задава въпроси на британски и/или на френски език, а на други не са заложени въпроси на нито един от двата непознати езика.

Липсата на еднаквост на въпросите към претендентите, сама по себе си, ги слага в неравнопоставено състояние един по отношение на различен. Комисията също е сложена в неспособност обективно да оцени представянето на претендентите за една и съща позиция, заради неналичието на идентична база за съпоставяне на техните отговори. Този метод на осъществяване на събеседването, изключително за такава виновна позиция, е в прорез с основополагащите и общовалидни правила за провеждането на асортимент, както на национално, по този начин и на интернационално равнище.

Сам по себе си, този метод към третирането и оценката на разнообразни претенденти за една и съща по своята същина позиция, е задоволително съображение за анулация на резултата от по този начин опорочения конкурс.

Съществен и неотстраним недостатък на втората процедура по асортимент е неналичието на задоволителна гласност, а отсам – на либералност и бистрота на чуването на претендентите на 8 юни 2023 година

Мястото на чуването е променено от Конферентната зала на Съдебната палата в заседателна зала на Министерството на правораздаването. Ограниченият размер на залата не разрешава наличието, с изключение на на прекомерно нищожен брой, външни лица. Изискуемата гласност на чуването е привидна. По този метод, обществеността – професионална и гражданска, изначално е лишена от опцията да реализира надзор за безпристрастността и справедливостта при провеждането на събеседването, и да си сформира без значение мнение за качествата на всеки претендент.

Това следващо нарушаване на процедурата по асортимент е в прорез с условието за либералност и бистрота в Препоръка 1649 (2004) на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (т. 3). Всички тези условия, дружно и поотделно, постановат заключението, че процедурата по асортимент като цяло и изходът от нея, са изцяло и необратимо опорочени. Поредната привидна процедура, с предупреден край.