Ще се предприемат ли мерки, кога и какви, за спиране

От училището ни днес излизат неграмотни социопати, а учебниците са подложени на баташко клане

Ще се подхващат ли ограничения, по кое време и какви, за прекъсване на обезбългаряването на българското обучение – апел на един парламентарен арбитър

До Министъра на образованието и науката

Уважаеми господин Mинистър,

В началото и на вашия мандат преди три месеца насочих ясни послания за трагичните проблеми в българското обучение. Оттогава имахте голям брой съвещания на Министерския съвет и голям брой изявленията. Не споменахте и дума за това, за което ви бях призовал и за което приказвам от две десетилетия…

Вместо това чухме да говорите за промени, като: “Ще се понижат домашните ”, “Под игото ” ще се реалокира от 10-и в 9-и клас ”, от стратегиите ще отпадне проучването на понятието “сложна рента ”… Но констатацията си остава елементарна: в българското обучение има голям проблем! Или по-скоро България има голям проблем с образованието!

Българският народ е народ с изключителни качества и не заслужава продължаващата разруха на българското учебно заведение. Доказателствата са доста – от все по-конфузните ни резултати в Програмата за интернационално оценяване на учениците PISA до трагичното ни закъснение в съвсем всевъзможни влиятелни ранглисти.

Все още имаме прелестни деца, които с изключителните си персонални качества и с усърдна извънкласна (!) работа на своите учители

все още побеждават целия свят на олимпиадите по природни науки

Но от днешното българско учебно заведение излизат и неприемливо доста необразовани социопати, чийто светоглед стартира с “води ме в някоя квартална механа ”. Изначално унищожени младежи, които:

– мъчно сформират цели фрази и не могат да пишат без емотикони;

– пушат и пият, тъй като алкохол и цигари се продават свободно на всички места към училищата;

– вземат опиати, тъй като опиатите са им подръка на всички места, в това число в постройката на учебното заведение!;

– се бият и се снимат, тъй като от години отвред им се постанова, че мускулът и силиконът са ВИП.

Да, не всички деца са такива! Но доста, неуместно доста и от ден на ден!

А българското министерство на образованието продължава и да нарушава Закона за предучилищното и учебното обучение. В неговия член 5, алинея 1 са закрепени главните цели на предучилищното и учебното обучение, измежду които на второ място “съхраняване и одобряване на българската национална еднаквост и българското национално съзнание ”.

Тази законова заръка не е изпълнена в нито една утвърдена от МОН образователна стратегия и в нито един утвърден от МОН учебник!

Изучаването на българската история в българското учебно заведение е направено по този начин, че най-после детето да не знае нищо…

Няколко министри поред обещаваха

преправяне на образователните стратегии. През април се организира и национална кръгла маса по проблемите на патриотичното обучение. И нищо!

Учебните стратегии остават пагубно неприятни – и надлежно неприятни са написаните по тях учебници: цялостни с непотребна информация, която убива устойчивото познание, а значимите събития и персони са показани малко и извънредно бездушно.

В резултат на това множеството възпитаници не знаят даже по кое време “се е сбъднал Златният век ” (цитирам един учебник!)… За “положението на българите под османска власт ” учат, че “българите били в неравностойно състояние, тъй като не можели да се обличат с красиви облекла, да строят огромни къщи и високи църкви ” (пак откъс от утвърден от МОН учебник!).

Християните “преминавали към исляма ”.

За Бенковски в 7 (!) реда четат, че “повел чета (дори не се загатва “Хвърковатата ”), с която обикалял страната ” – като с туристическа агенция…

А Апостолът – той “се борил против законната власт ” и най-после “бил хванат и обесен край София ”, като елементарен престъпник…

Затова си разреших да напиша, че българските учебници са подложени на баташко кръвопролитие (самото то също не се изучава). В нито една образователна стратегия – от 1-ви до 12-и клас! –

не се споменават нито веднъж думите “родина ” и “отечество ”

Дори в образователната стратегия по “Родинознание ”! Няма израз “историческа памет ” в нито една образователна стратегия.

Учебниците, написани по тези образователни стратегии, са цялостни с …празноти. В тях “глухо и ужасно дрънчат окови ” – с цел да се окаже, че “тоз, който падне в пердах за независимост ”, там си остава – където е паднал. В учебниците място за него няма, нашите учебници са същинска “епопея на забравените ”…

След като подхванах самодейността “Да върнем България в българското учебно заведение ”,

ми писаха или ми се обадиха много учители от цялата страна

И без да се познават между тях, ми описаха почти една и съща история: по семинари – “методологични ”, за подготовка на образователната година ги инструктират да не приказват за робството, да не натъртват на въстанията, на кланетата, на протестите, да не приказват за еничарството, с цел да не се, изтъквам, “насажда ненавист ”…

И това не е нито от през вчерашния ден, нито единствено по един образователен предмет! Това е прокарвана от най-малко 2 десетилетия отродителна политика. В нито един български учебник

няма да намерим дори съдбовното послание на Ботев

(от писмо до Иван Драсов): “От всички добродетели на света най-първа добродетел остава любовта към Отечеството! ”…

Затова ви приканвам, господин министър на образованието, неотложно да оповестите:

– Ще се подхващат ли ограничения, по кое време и какви, за прекъсване на обезбългаряването на българското обучение и осъществяване на условието на закона – особено по предмети като “История ”, “Български език и литература ” и „ География ”?

– Ще се подхващат ли ограничения, по кое време и какви, за доста ограничение на продажбите на алкохол и цигари на възпитаници?

– Ще се подхващат ли ограничения, по кое време и какви, за очистване на разпространяването на опиати измежду учениците?

Призовавам всички българи, които споделят този апел, да изразят поддръжка – явно е нужна насила за връщане на българската историческа памет в българското учебно заведение!

И не, не е правилно – и не може да бъде!, – че българските учители са срещу променяне (и в действителност очовечаване) на образователните стратегии, тъй като това “щяло да им отвори нова работа ” или “да им усложни живота ”… Българският преподавател е пръв деятел на българския образован национализъм и не разсъждава по този начин! Той към момента поддържа огънчето на националната свяст – макар министерството на образованието…