Ще продължи ли спринтът на цените у нас? Инфлацията в

Ще продължи ли спринтът на цените у нас? Инфлацията в България продължава да е над междинната за еврозоната.

Най-важната причина за растежа на инфлацията е това, че догонваме европейския пазар. Съществуват и други аргументи, да вземем за пример това, че пазарът у нас е дребен. Това разяснява в ефира на Нова тв финансистът Левон Хампарцумян.
„ Разликите са дребни, това че сме в
общ пазар оказва помощ. Но има голям брой аргументи за увеличението на инфлацията в България по отношение на еврозоната. Например разликата при месото в Европа е 2,5%, а в България – 6,4% ”, изясни основният икономист в Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов.

Според него наклонността е същата и при режийните разноски –
водата, токът и газта също нарастват.
„ Млечните артикули и яйцата са систематично по-скъпи и през последните две години не престават да нарастват повече в сравнение с в Европа. Трябва да се ревизира дали има нещо сбъркано в пазарните механизми и регулациите, които да държат тези пазарни аномалии ”, съобщи още Богаднов.
По негови думи през последните три
месеца в България инфлацията е с по-ниски стойности, в сравнение с в еврозоната.

Според Хампарцумян никой не може да контролира изкуствено, или да ограничи устрема на един търговец да печели. „ Нещото, което контролира цените да бъдат пазарни, са конкуренцията и контролът. Това, че цените са по-високи демонстрира институционална уязвимост ”, изясни финасистът.
„ През последните години в цяла Източна Европа
заплатите порастват с доста високи темпове нагоре. Когато има ниска безработица и висок растеж на заплатите, това се отразява и на потреблението. Средно в еврозоната годишния растеж на заплатите е 3%, а при нас е 12% ”, сподели Богданов.
Хампарцумян разяснява и тематиката за Данък добавена стойност
на хляба като уточни, че преди пандемията и войната, близо 70% от пазара на самун в България, е бил в сивата зона, а премахването на Данък добавена стойност единствено би изравнило обстановката.