Гей двойка осъди Литва, че не ги е защитила от хомофобски заплахи
Ще повърна – би трябвало да ги кастрират или изгорят ".
" Скрийте се в мазето и правете там каквото си желаете, п****и. Но няма да рушите прелестното ни общество ".
" Ще ви пратя на меден месец в крематориума ".
Това са единствено част от мненията, поради които двама мъже осъдиха Литва в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. Гей двойката е прочела стотици такива мнения по собствен адрес във " Facebook ", само че прокуратурата е отказала да стартира досъдебно произвеждане. След това националните съдилища пък са решили, че двойката се е държала " ексцентрично " и съзнателно провокативно. Но съгласно решението на Европейски съд по правата на човека в този момент Литва ще им заплати по 10 хиляди евро обезщетение и 5 хиляди за правосъдни разходи.
Делото е Бейзарас и Левицкас против Литва и по него Европейски съд по правата на човека откри, че литовската страна е нарушила Европейската спогодба за правата на индивида като е отказала да образува наказателно произвеждане против разнообразни лица, обиждащи и призоваващи за принуждение към двойката. Това заяви Българският хелзински комитет.
Какъв е казусът
Двамата жалбоподатели по делото са литовски жители, родени през 1995 и 1996 година, които са в еднополова интимна връзка един с различен. През декември 2014 година единият жалбоподател разгласява тяхна фотография, на която се целуват, в профила си във " Facebook ". Снимката стартира да се популяризира посредством шерване от консуматори на мрежата и добива необятна популярност, а по отношение на нея са оповестени стотици мнения. Голяма част от мненията гласят, че жалбоподателите би трябвало да бъдат " кастрирани ", " убити ", " унищожени " и " заровени " поради хомосексуалността им.
Жертвите се обръщат към неправителствена организация на ЛГБТИ хората за подпомагане, а тя изпраща сигнал до прокуратурата с искане да образува досъдебно произвеждане по случая. Прокуратурата обаче отхвърля. Наблюдаващият прокурор стимулира отхвърли си с това, че коментиралите са " изразявали мнението си " и въпреки да държанието им да било " неетично ", то не следва да се преследва със средствата на наказателното право.
Националните съдилища удостоверяват това изговаряне на всички инстанции. В актовете им държанието на жалбоподателите е несъмнено като " ексцентрично " и съзнателно провокативно. По-конкретно те означават, че жалбоподателите са могли да плануват, че публикуването на фотография на двама целуващи се мъже няма да усъвършенства сплотеността в литовското общество или да способства за толерантността в него, поради че " обичайните фамилни полезности са високо ценени " в Литва. По-добре щяло да бъде, в случай че жалбоподателите били споделили фотографията си с " хора с техните възгледи ", изключително поради, че " Facebook " поддържа функционалност за ограничение на достъпа до изявления единствено до лица, които потребителят на мрежата е показал като другари. Пред Съда в Страсбург държавното управление отбелязва, че мненията не са били задоволително тежки, че да ангажират наказателна отговорност.
Какво счита Съдът в Страсбург
Според магистратите половата ориентировка на жалбоподателите е изиграла роля за метода, по който управляващите са се отнесли към техния случай. По-конкретно Съдът отбелязва, че наказателните съдилища, разглеждали жалбата им против отхвърли на прокуратурата да стартира следствие на случая, категорично са се позовали на половата им ориентировка в решенията си и са определили държанието им като " ексцентрично ". Доста недвусмислено, намира Съдът, националните съдилища са изразили и отрицание към това жертвите да декларират половата си ориентировка обществено, акцентирайки несъвместимостта на това държание с " обичайните фамилни полезности ".
Съдът отбелязва още, че задачата на жалбоподателите да се породи спор по въпросите на гей хората в Литва, не може да се одобри за провокация, заплашваща публичния ред, а в противен случай – то е публично потребно, с оглед постигането на единство в обществото и се стреми да сложи на публично внимание всички отзиви по въпроса.
Заради това дискриминационно държание на националните съдилища, жертвите на нарушаването са били лишени от отбрана от неприкрити апели за душевен и физически похищения върху тях, произнася се Европейски съд по правата на човека. Тези апели са били подбудени от предубеждения по отношение на гей хората като цяло и на същите тези предубеждения са се опрели и държавните институции, с цел да решат да откажат да изпълнят задължението си да проверяват по ефикасен метод дали мненията, ориентирани против двамата мъже, съставляват проповядване на ненавист и принуждение. Омаловажавайки заплахата от сходни мнения, управляващите най-малкото са показали толерантност към тях.
А в случай че няма апел към принуждение?
Съгласно решението с цел да се откри подбудителство към ненавист не е всеки път належащо речта, която съставлява тирада на омразата, да приканва безусловно към принуждение или други незаконни дейности. Лични нападки, осъществени посредством обиди, присмиване или очерняне на цяла една група от популацията, могат в някои случаи да бъдат задоволителни, с цел да предпочетат управляващите се борят с расистка тирада (съответно, в сегашния случай – с хомофобска реч), доколкото свободата на изложение на говорещия е използвана по безконтролен метод.
" Скрийте се в мазето и правете там каквото си желаете, п****и. Но няма да рушите прелестното ни общество ".
" Ще ви пратя на меден месец в крематориума ".
Това са единствено част от мненията, поради които двама мъже осъдиха Литва в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. Гей двойката е прочела стотици такива мнения по собствен адрес във " Facebook ", само че прокуратурата е отказала да стартира досъдебно произвеждане. След това националните съдилища пък са решили, че двойката се е държала " ексцентрично " и съзнателно провокативно. Но съгласно решението на Европейски съд по правата на човека в този момент Литва ще им заплати по 10 хиляди евро обезщетение и 5 хиляди за правосъдни разходи.
Делото е Бейзарас и Левицкас против Литва и по него Европейски съд по правата на човека откри, че литовската страна е нарушила Европейската спогодба за правата на индивида като е отказала да образува наказателно произвеждане против разнообразни лица, обиждащи и призоваващи за принуждение към двойката. Това заяви Българският хелзински комитет.
Какъв е казусът
Двамата жалбоподатели по делото са литовски жители, родени през 1995 и 1996 година, които са в еднополова интимна връзка един с различен. През декември 2014 година единият жалбоподател разгласява тяхна фотография, на която се целуват, в профила си във " Facebook ". Снимката стартира да се популяризира посредством шерване от консуматори на мрежата и добива необятна популярност, а по отношение на нея са оповестени стотици мнения. Голяма част от мненията гласят, че жалбоподателите би трябвало да бъдат " кастрирани ", " убити ", " унищожени " и " заровени " поради хомосексуалността им.
Жертвите се обръщат към неправителствена организация на ЛГБТИ хората за подпомагане, а тя изпраща сигнал до прокуратурата с искане да образува досъдебно произвеждане по случая. Прокуратурата обаче отхвърля. Наблюдаващият прокурор стимулира отхвърли си с това, че коментиралите са " изразявали мнението си " и въпреки да държанието им да било " неетично ", то не следва да се преследва със средствата на наказателното право.
Националните съдилища удостоверяват това изговаряне на всички инстанции. В актовете им държанието на жалбоподателите е несъмнено като " ексцентрично " и съзнателно провокативно. По-конкретно те означават, че жалбоподателите са могли да плануват, че публикуването на фотография на двама целуващи се мъже няма да усъвършенства сплотеността в литовското общество или да способства за толерантността в него, поради че " обичайните фамилни полезности са високо ценени " в Литва. По-добре щяло да бъде, в случай че жалбоподателите били споделили фотографията си с " хора с техните възгледи ", изключително поради, че " Facebook " поддържа функционалност за ограничение на достъпа до изявления единствено до лица, които потребителят на мрежата е показал като другари. Пред Съда в Страсбург държавното управление отбелязва, че мненията не са били задоволително тежки, че да ангажират наказателна отговорност.
Какво счита Съдът в Страсбург
Според магистратите половата ориентировка на жалбоподателите е изиграла роля за метода, по който управляващите са се отнесли към техния случай. По-конкретно Съдът отбелязва, че наказателните съдилища, разглеждали жалбата им против отхвърли на прокуратурата да стартира следствие на случая, категорично са се позовали на половата им ориентировка в решенията си и са определили държанието им като " ексцентрично ". Доста недвусмислено, намира Съдът, националните съдилища са изразили и отрицание към това жертвите да декларират половата си ориентировка обществено, акцентирайки несъвместимостта на това държание с " обичайните фамилни полезности ".
Съдът отбелязва още, че задачата на жалбоподателите да се породи спор по въпросите на гей хората в Литва, не може да се одобри за провокация, заплашваща публичния ред, а в противен случай – то е публично потребно, с оглед постигането на единство в обществото и се стреми да сложи на публично внимание всички отзиви по въпроса.
Заради това дискриминационно държание на националните съдилища, жертвите на нарушаването са били лишени от отбрана от неприкрити апели за душевен и физически похищения върху тях, произнася се Европейски съд по правата на човека. Тези апели са били подбудени от предубеждения по отношение на гей хората като цяло и на същите тези предубеждения са се опрели и държавните институции, с цел да решат да откажат да изпълнят задължението си да проверяват по ефикасен метод дали мненията, ориентирани против двамата мъже, съставляват проповядване на ненавист и принуждение. Омаловажавайки заплахата от сходни мнения, управляващите най-малкото са показали толерантност към тях.
А в случай че няма апел към принуждение?
Съгласно решението с цел да се откри подбудителство към ненавист не е всеки път належащо речта, която съставлява тирада на омразата, да приканва безусловно към принуждение или други незаконни дейности. Лични нападки, осъществени посредством обиди, присмиване или очерняне на цяла една група от популацията, могат в някои случаи да бъдат задоволителни, с цел да предпочетат управляващите се борят с расистка тирада (съответно, в сегашния случай – с хомофобска реч), доколкото свободата на изложение на говорещия е използвана по безконтролен метод.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ