Ще паднат ли лихвите по кредитите, когато влезем в еврозоната?
Ще паднат ли лихвите по заемите у нас, в случай че България влезе в еврозоната? Това е въпрос, който доста хора си задават, защото сега междинната цена на банковото финансиране в лв. е по-висока от тази в евро.
Отпадането на валутния риск с приемането на еврото се сочи като една от главните аргументи за последователното намаление на лихвите в дълготраен проект. Дали обаче статистиката удостоверява това допускане и от какво зависи нивото на лихвените проценти?
Profit.bg потърси отговора на този въпрос, като продължение на материала от предходната седмица, в който се опитахме да съпоставим някои от основните стопански индикатори на страните, които станаха част от валутния съюз след неговото разширение.
В случая с лихвените нива ще разгледаме последните 15 години и смяната на дълготрайните лихвени проценти в страните, които са станали част от еврозоната през този интервал - Словения (която одобри еврото през 2007 г.), Кипър (2008 г.), Малта (2008 г.), Словакия (2009 г.), Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.) и Литва (2015 г.).
Показателят, който взимаме за насочна точка, е нивото на дълготрайните лихвени проценти, измерено съгласно критериите от Маастрихт. То се употребява и от Европейската централна банка за оценка на степента на конвергенция на обособените страни, които аплайват за присъединение към валутния съюз.
Обикновено този дълготраен лихвен % се дефинира въз основа на доходността по 10-годишните държавни облигации. В множеството страни тя се приближава и до междинната рента по ипотечните заеми. Към края на 2018 година междинното ниво на лихвите по ипотечните заеми в еврозоната се движи малко под 2%, до момента в който конвергентният лихвен % е към 1.4%.
Още по тематиката прочети тук.
Отпадането на валутния риск с приемането на еврото се сочи като една от главните аргументи за последователното намаление на лихвите в дълготраен проект. Дали обаче статистиката удостоверява това допускане и от какво зависи нивото на лихвените проценти?
Profit.bg потърси отговора на този въпрос, като продължение на материала от предходната седмица, в който се опитахме да съпоставим някои от основните стопански индикатори на страните, които станаха част от валутния съюз след неговото разширение.
В случая с лихвените нива ще разгледаме последните 15 години и смяната на дълготрайните лихвени проценти в страните, които са станали част от еврозоната през този интервал - Словения (която одобри еврото през 2007 г.), Кипър (2008 г.), Малта (2008 г.), Словакия (2009 г.), Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.) и Литва (2015 г.).
Показателят, който взимаме за насочна точка, е нивото на дълготрайните лихвени проценти, измерено съгласно критериите от Маастрихт. То се употребява и от Европейската централна банка за оценка на степента на конвергенция на обособените страни, които аплайват за присъединение към валутния съюз.
Обикновено този дълготраен лихвен % се дефинира въз основа на доходността по 10-годишните държавни облигации. В множеството страни тя се приближава и до междинната рента по ипотечните заеми. Към края на 2018 година междинното ниво на лихвите по ипотечните заеми в еврозоната се движи малко под 2%, до момента в който конвергентният лихвен % е към 1.4%.
Още по тематиката прочети тук.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ