Министерство на земеделието актуализира Плана за развитие на биологичното производство. Това посочва министърът на земеделието д-р Иван Иванов, предаде БГНЕС.
Владислав Панев от „Демократична България“ отчита, че през 2020 г. спрямо 2017 г. броя на големите пасищни животни е непроменен, овцете са намалели с 36 %, козите с 9 %. Той отчита още, че според Годишния агродоклад няма биологични птици и прасета, но според някои други източници съществуват изключително ниски бройки. Депутатът Панев пита министър Иванов дали земеделското ведомство е анализирало причините за нулеви биологични птици и прасета и съществува ли план за обръщане на тази тенденция.
„Устойчивото развитие на биологичното производство може да се постигне само с предвидими и прозрачни политики в сектора. За тази цел Министерството на земеделието има разработен Национален план за развитие на биологичното производство, който в момента се актуализира за периода до 2030 г.“, отговаря министър д-р Иван Иванов.
По думите му Националният план е стратегически документ, който определя визията и общите цели на политиките за прилагане на Плана за действие на ЕС за развитие на биологичното производство, включително техните измерения, действия за реализиране и възможно финансиране.
От отговора става ясно, че документът определя три стратегически цели, за чието изпълнение се групират намеренията на компетентния орган и заинтересованите страни в биологичния сектор в пет области на развитие.
Министърът посочва, че първата цел е биологични храни и продукти за всички, което включва стимулиране на търсенето и гарантиране на доверието на потребителите; втората цел е стимулиране на прехода и укрепване на цялата верига за създаване на стойност по пътя към 2030 г., а третата биологичното производство да стане пример за подражание.
Д-р Иван Иванов отчита, че действията за постигане на целите в петте области на развитие в по-голямата част е предвидено да бъдат обезпечени с интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. Министърът уверява, че приоритетно подпомагане е заложено в някои интервенции, сред които биологично производство, инвестиции в земеделски стопанства, подпомагане на много малки земеделски стопанства, инвестиции за преработка на селскостопански продукти, сътрудничество за къси вериги на доставки и местни пазари, професионално обучение и придобиване на умения, както и консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет.
В края на отговора си земеделският министър коментира, че счита за удачно при изготвянето на Аграрния доклад в следващите години да се добави информация за отглежданите по биологичен начин свине и птици. Министърът заявява още, че причините за по-силното развитие на производството на пасищно отглеждани видове животни, като говеда, овце и кози в сравнение с птици и свине, са свързани с някои от изискванията на европейското законодателство, насочени към основните принципи на биологичното производство и задоволяване на поведенческите нужди на животните, с които се гарантират високо равнище на хуманно отношение към животните. /БГНЕС
Владислав Панев от „Демократична България“ отчита, че през 2020 г. спрямо 2017 г. броя на големите пасищни животни е непроменен, овцете са намалели с 36 %, козите с 9 %. Той отчита още, че според Годишния агродоклад няма биологични птици и прасета, но според някои други източници съществуват изключително ниски бройки. Депутатът Панев пита министър Иванов дали земеделското ведомство е анализирало причините за нулеви биологични птици и прасета и съществува ли план за обръщане на тази тенденция.
„Устойчивото развитие на биологичното производство може да се постигне само с предвидими и прозрачни политики в сектора. За тази цел Министерството на земеделието има разработен Национален план за развитие на биологичното производство, който в момента се актуализира за периода до 2030 г.“, отговаря министър д-р Иван Иванов.
По думите му Националният план е стратегически документ, който определя визията и общите цели на политиките за прилагане на Плана за действие на ЕС за развитие на биологичното производство, включително техните измерения, действия за реализиране и възможно финансиране.
От отговора става ясно, че документът определя три стратегически цели, за чието изпълнение се групират намеренията на компетентния орган и заинтересованите страни в биологичния сектор в пет области на развитие.
Министърът посочва, че първата цел е биологични храни и продукти за всички, което включва стимулиране на търсенето и гарантиране на доверието на потребителите; втората цел е стимулиране на прехода и укрепване на цялата верига за създаване на стойност по пътя към 2030 г., а третата биологичното производство да стане пример за подражание.
Д-р Иван Иванов отчита, че действията за постигане на целите в петте области на развитие в по-голямата част е предвидено да бъдат обезпечени с интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. Министърът уверява, че приоритетно подпомагане е заложено в някои интервенции, сред които биологично производство, инвестиции в земеделски стопанства, подпомагане на много малки земеделски стопанства, инвестиции за преработка на селскостопански продукти, сътрудничество за къси вериги на доставки и местни пазари, професионално обучение и придобиване на умения, както и консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет.
В края на отговора си земеделският министър коментира, че счита за удачно при изготвянето на Аграрния доклад в следващите години да се добави информация за отглежданите по биологичен начин свине и птици. Министърът заявява още, че причините за по-силното развитие на производството на пасищно отглеждани видове животни, като говеда, овце и кози в сравнение с птици и свине, са свързани с някои от изискванията на европейското законодателство, насочени към основните принципи на биологичното производство и задоволяване на поведенческите нужди на животните, с които се гарантират високо равнище на хуманно отношение към животните. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ