Щастлив край: Изгубена преди 30 години цигулка се върна обратно при собственика
Щастливият завършек на една същинска история - на 5 октомври ви показахме пътя на една от дълго време изгубена цигулка, която преди да изчезне е принадлежала на музиканта от Софийските солисти Димитър Георгиев. Тяхната история Българска национална телевизия сподели за първи път, а през днешния ден ще ви покажем и щастливия край - моментът, в който музикантът и неговата цигулка се срещат след 30-годишна разлъка.
Една фотография. Толкова е задоволително да събере един музикант и неговата изгубена преди три десетилетия цигулка.
Андриан Андреев, лютиер: Имаше няколко неща, когато аз отворих калъфа на цигулката, които ме наведоха на мисълта, че тя е на български занаятчия. Първо лъкът, който беше в кутията, беше направен от български занаятчия, имам поради цигулар. След това фотографията, която открих вътре на Софийските солисти. Много постоянно музикантите държат такива фотоси или фотоси на фамилията си вътре.
Казват, че връзката сред музикант и неговия инструмент е специфична и неразривна. Тази на Димитър Георгиев с неговата цигулка, се оказва точно такава. Затова и ориста намира метод да ги срещне още веднъж.
Андриан Андреев, лютиер: Върна се в мен един остарял спомен за историята, която преди време Мила Георгиева, беше оповестено по този начин, че изгубила своята цигулка в такси. А хората, които ми дадоха на мен тази цигулка, те загатнаха, че техния непосредствен е карал такси. Аз не бях сигурен, несъмнено, до момента в който не приказвах с Митко, до момента в който не му се обадя да го разпитам дали си спомня за цигулката - каква беше, на кой занаятчия, в какъв калъф и така нататък, с цел да бъда сигурен, че става въпрос тъкмо за този инструмент. Мила Георгиева, цигулар и щерка на Димитър Георгиев: Спомням си таксито, имам такива мемоари по какъв начин бяхме толкоз доста натоварени всички и сестра ми. Моята цигулка, нейната и тази на татко ми. Значи три цигулки, куфари, можете да си визиите. Когато пристигнахме пред блока си припомням незадълбочено градинката, в която излязохме от таксито и по какъв начин сега, в който таксито потегли, майка ми се сети, че в действителност сме не запомнили цигулката и започнахме да викаме: " Моля спрете, спрете, само че таксито не спря.
Като всяка приказка и тази не е донаписана, до момента в който не пристигна щастливият край.
Димитър Георгиев-Търа, цигулар: Малко ми треперят ръцете, само че ще я отворя. Ееее, страшна е! Невероятно е чувството, мемоари доста, с тая цигулка съм свирил в целия свят. В най-усилените години на Софийски солисти сред 1978 и 1989 година Това са годините, в които бяхме в Австралия, 2 пъти в Америка, 3-4 пъти в Япония, Китай, Индонезия, в целия свят сме ходили. Странно е възприятието....Аз си я погалвам по този начин по шията, тъй като...усещането е ужасно, да знаете.
Не свири от дълго време макар че музиката вечно ще остане част от живота му. С Мила и Юлияна – двете му дъщери, покорили международните подиуми с гения си, цигулката постоянно ще има място в фамилията му.
Димитър Георгиев-Търа, цигулар: Ще накарам Мила да я опита!БНТ: Мила ще свири, а оттова насетне каква ще е ориста на цигулката? Мила има Страдивариус, мисля да я дам на другата ми щерка, която работи в операта в Цюрих. Мисля, че тя ще свири на нея. Цигулката ще остане в фамилията.БНТ: Запазва се в фамилията, където и е мястото? Да! За мен е късно към този момент.Мила Георгиева, цигулар и щерка на Димитър Георгиев: Много необикновено е, в никакъв случай не сме си представяли, че тази цигулка ще се върне при нас. Невероятно е, че може отново да е при притежателите си, при нас и аз имах опция да я опитам, да посвиря.
След 30 години - музикантът Димитър Георгиев откри изгубената си цигулка
Изгубена преди 30 години цигулка откри своя притежател. За тази история описа виолистът Тодор Митров в своята фейсбук страница. Преди да бъде изгубе...
Една фотография. Толкова е задоволително да събере един музикант и неговата изгубена преди три десетилетия цигулка.
Андриан Андреев, лютиер: Имаше няколко неща, когато аз отворих калъфа на цигулката, които ме наведоха на мисълта, че тя е на български занаятчия. Първо лъкът, който беше в кутията, беше направен от български занаятчия, имам поради цигулар. След това фотографията, която открих вътре на Софийските солисти. Много постоянно музикантите държат такива фотоси или фотоси на фамилията си вътре.
Казват, че връзката сред музикант и неговия инструмент е специфична и неразривна. Тази на Димитър Георгиев с неговата цигулка, се оказва точно такава. Затова и ориста намира метод да ги срещне още веднъж.
Андриан Андреев, лютиер: Върна се в мен един остарял спомен за историята, която преди време Мила Георгиева, беше оповестено по този начин, че изгубила своята цигулка в такси. А хората, които ми дадоха на мен тази цигулка, те загатнаха, че техния непосредствен е карал такси. Аз не бях сигурен, несъмнено, до момента в който не приказвах с Митко, до момента в който не му се обадя да го разпитам дали си спомня за цигулката - каква беше, на кой занаятчия, в какъв калъф и така нататък, с цел да бъда сигурен, че става въпрос тъкмо за този инструмент. Мила Георгиева, цигулар и щерка на Димитър Георгиев: Спомням си таксито, имам такива мемоари по какъв начин бяхме толкоз доста натоварени всички и сестра ми. Моята цигулка, нейната и тази на татко ми. Значи три цигулки, куфари, можете да си визиите. Когато пристигнахме пред блока си припомням незадълбочено градинката, в която излязохме от таксито и по какъв начин сега, в който таксито потегли, майка ми се сети, че в действителност сме не запомнили цигулката и започнахме да викаме: " Моля спрете, спрете, само че таксито не спря.
Като всяка приказка и тази не е донаписана, до момента в който не пристигна щастливият край.
Димитър Георгиев-Търа, цигулар: Малко ми треперят ръцете, само че ще я отворя. Ееее, страшна е! Невероятно е чувството, мемоари доста, с тая цигулка съм свирил в целия свят. В най-усилените години на Софийски солисти сред 1978 и 1989 година Това са годините, в които бяхме в Австралия, 2 пъти в Америка, 3-4 пъти в Япония, Китай, Индонезия, в целия свят сме ходили. Странно е възприятието....Аз си я погалвам по този начин по шията, тъй като...усещането е ужасно, да знаете.
Не свири от дълго време макар че музиката вечно ще остане част от живота му. С Мила и Юлияна – двете му дъщери, покорили международните подиуми с гения си, цигулката постоянно ще има място в фамилията му.
Димитър Георгиев-Търа, цигулар: Ще накарам Мила да я опита!БНТ: Мила ще свири, а оттова насетне каква ще е ориста на цигулката? Мила има Страдивариус, мисля да я дам на другата ми щерка, която работи в операта в Цюрих. Мисля, че тя ще свири на нея. Цигулката ще остане в фамилията.БНТ: Запазва се в фамилията, където и е мястото? Да! За мен е късно към този момент.Мила Георгиева, цигулар и щерка на Димитър Георгиев: Много необикновено е, в никакъв случай не сме си представяли, че тази цигулка ще се върне при нас. Невероятно е, че може отново да е при притежателите си, при нас и аз имах опция да я опитам, да посвиря.
След 30 години - музикантът Димитър Георгиев откри изгубената си цигулка Изгубена преди 30 години цигулка откри своя притежател. За тази история описа виолистът Тодор Митров в своята фейсбук страница. Преди да бъде изгубе...
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ