Лявото полукълбо на мозъка отговаря за логиката, а дясното за креативността – вярно ли е?
Широко публикувано е мнението, че някои хора имат по-развито дясно полукълбо, а други – ляво, написа ТАСС . Твърди се, че първите са по-творчески натури, разчитащи на интуицията, до момента в който вторите се вслушват в гласа на разсъдъка и се управляват от логиката. Разбрахме от кое място идва тази концепция и дали има доказателства за това.
Твърди се, че:
Дълги години се възприемаше съвсем като аксиома: лявото е отговорно за логиката, а дясното за страстите. Смяташе се, че дясното полукълбо господства в креативния човек, до момента в който лявото полукълбо господства в политиците и мениджърите.
А в действителност?
Представите за разликите сред двете половини на тялото са известни още от древността. Вероятно, най-малко частично, те са се появили заради обстоятелството, че хората по предписание са или десничари, или левичари. Мозъкът в тези разсъждения заема централно място в края на 18 век, измествайки душата. Един от първите, които отреждат основна роля на нервната система, е френологът Франц Йозеф Гал. Той счита, че мозъкът е построен от профилирани елементи и че тези елементи са дублирани в полукълбата.
До средата на 19 век излиза наяве, че полукълбата към момента не са същите. Както отбелязва лекарят и анатом Пол Брока, нарушаванията на говора - афазия - се появяват при пациенти с лезии от лявата страна. Брока има вяра, че лявото полукълбо отличава хората от животните, някои раси от други и колкото по-малко симетрични са половините на мозъка, толкоз по-съвършен е типът и индивидът.
През втората половина на 20-ти век работата на полукълбата е настрана изяснена от проучванията на Роджър Спери - за което по-късно ще бъде почетен с Нобелова премия - и невропсихолога Майкъл Газанига. Те тестват епилептици, на които corpus callosum, мостът сред полукълбата е бил разрязан, с цел да се предотвратят гърчове. Резултатите от опитите потвъждават, че лявата половина е виновна за речевите функционалности, а дясната - за невербалните и страстите.
Още през 19 век концепцията, че полукълбата се допълват взаимно, придобива известност. Някои интерпретират творбите на Спери и Газанига в същия дух. Един от най-известните образци е книгата от 1979 година " Рисуване от дясната страна на мозъка “. В него учителката по история на изкуството и изобразяване Бети Едуардс твърди, че дясното полукълбо е отговорно за творчеството.
Всъщност разнообразни области на мозъка са свързани с всяка дарба, която може да бъде ситуирана както в лявото, по този начин и в дясното полукълбо. Някои функционалности, като тези, свързани с езика и речта, в действителност са по-зависими от едното полукълбо, само че другото нормално също не е неактивно. Съдейки единствено по увреждането на мозъка, това не постоянно е видимо, тъй като някои от тях са по-забележими от други.
Че креативната активност е обвързвана и с двете полукълба е известно от документирани случаи на мозъчни увреждания при художници и скулптори. Независимо кое полукълбо е наранено и каква е повода (травма, израстък, кръвоизлив и др.), техните умения и даже жанр са непокътнати. Писателите, т.е. тези, които се нуждаят основно от език, увреждането наляво може да ги лиши от качествата им.
Изглежда, че при хората по принцип не доминира нито едното, нито другото полукълбо. През 2013 година откриватели от университета в Юта проучиха резултатите от функционално магнитно резонансно изображение на повече от 1000 души. Грубо казано, този способ ви разрешава да наблюдавате мозъка в деяние. Данните демонстрират, че латерализацията - " страничност " - е присъща на обособените мрежи, възли, връзки, само че мрежите не преобладават нито отляво, нито отдясно. Все още обаче има доста неясноти по отношение на това по какъв начин е организиран и работи мозъкът.
Полукълбата на мозъка не се дублират взаимно, само че явно няма водач измежду тях и двете са нужни за мислене и творчество. Като цяло, разсъжденията за полукълбата не е доста продуктивно. Мозъкът не е просто две половини, а най-сложният обект, само че за неговата конструкция и действие се знае доста по-малко, в сравнение с ни се желае.
Твърди се, че:
Дълги години се възприемаше съвсем като аксиома: лявото е отговорно за логиката, а дясното за страстите. Смяташе се, че дясното полукълбо господства в креативния човек, до момента в който лявото полукълбо господства в политиците и мениджърите.
А в действителност?
Представите за разликите сред двете половини на тялото са известни още от древността. Вероятно, най-малко частично, те са се появили заради обстоятелството, че хората по предписание са или десничари, или левичари. Мозъкът в тези разсъждения заема централно място в края на 18 век, измествайки душата. Един от първите, които отреждат основна роля на нервната система, е френологът Франц Йозеф Гал. Той счита, че мозъкът е построен от профилирани елементи и че тези елементи са дублирани в полукълбата.
До средата на 19 век излиза наяве, че полукълбата към момента не са същите. Както отбелязва лекарят и анатом Пол Брока, нарушаванията на говора - афазия - се появяват при пациенти с лезии от лявата страна. Брока има вяра, че лявото полукълбо отличава хората от животните, някои раси от други и колкото по-малко симетрични са половините на мозъка, толкоз по-съвършен е типът и индивидът.
През втората половина на 20-ти век работата на полукълбата е настрана изяснена от проучванията на Роджър Спери - за което по-късно ще бъде почетен с Нобелова премия - и невропсихолога Майкъл Газанига. Те тестват епилептици, на които corpus callosum, мостът сред полукълбата е бил разрязан, с цел да се предотвратят гърчове. Резултатите от опитите потвъждават, че лявата половина е виновна за речевите функционалности, а дясната - за невербалните и страстите.
Още през 19 век концепцията, че полукълбата се допълват взаимно, придобива известност. Някои интерпретират творбите на Спери и Газанига в същия дух. Един от най-известните образци е книгата от 1979 година " Рисуване от дясната страна на мозъка “. В него учителката по история на изкуството и изобразяване Бети Едуардс твърди, че дясното полукълбо е отговорно за творчеството.
Всъщност разнообразни области на мозъка са свързани с всяка дарба, която може да бъде ситуирана както в лявото, по този начин и в дясното полукълбо. Някои функционалности, като тези, свързани с езика и речта, в действителност са по-зависими от едното полукълбо, само че другото нормално също не е неактивно. Съдейки единствено по увреждането на мозъка, това не постоянно е видимо, тъй като някои от тях са по-забележими от други.
Че креативната активност е обвързвана и с двете полукълба е известно от документирани случаи на мозъчни увреждания при художници и скулптори. Независимо кое полукълбо е наранено и каква е повода (травма, израстък, кръвоизлив и др.), техните умения и даже жанр са непокътнати. Писателите, т.е. тези, които се нуждаят основно от език, увреждането наляво може да ги лиши от качествата им.
Изглежда, че при хората по принцип не доминира нито едното, нито другото полукълбо. През 2013 година откриватели от университета в Юта проучиха резултатите от функционално магнитно резонансно изображение на повече от 1000 души. Грубо казано, този способ ви разрешава да наблюдавате мозъка в деяние. Данните демонстрират, че латерализацията - " страничност " - е присъща на обособените мрежи, възли, връзки, само че мрежите не преобладават нито отляво, нито отдясно. Все още обаче има доста неясноти по отношение на това по какъв начин е организиран и работи мозъкът.
Полукълбата на мозъка не се дублират взаимно, само че явно няма водач измежду тях и двете са нужни за мислене и творчество. Като цяло, разсъжденията за полукълбата не е доста продуктивно. Мозъкът не е просто две половини, а най-сложният обект, само че за неговата конструкция и действие се знае доста по-малко, в сравнение с ни се желае.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ