Нашите мисли влияят на ДНК. Не сме жертви на гените!
Широко публикуваната концепция, че ДНК в огромна степен въздейства на нашата персона – освен на цвета на очите и косите, само че и да вземем за пример на нашите желания, болести или предразположеност към онкологични болести – е илюзия, счита биологът доктор Брус Липтън, профилиран в проучването на стволовите кафези.
„ Хората постоянно приписват всичко на наследствеността – споделя Липтън в документалния филм „ Биология на вярата “. – Основният проблем на теорията на наследствеността е в това, че хората стартират да снемат отговорността от себе си: „ Нищо не мога да направя, за какво да пробвам? “
Тази идея „ приказва, че вие имате по-малко власт, в сравнение с вашите гени “, изяснява Липтън. Според него усещането на индивида, а не неговата генетична предразположеност, подтиква работата на целия организъм. „ Нашето усещане задейства нашите гени, които контролират нашето държание. “
Когато изяснява работата на този механизъм, Липтън стартира с това, че човешкото тяло се състои от 50–65 милиона кафези. Клетките действат без значение от ДНК. Върху ДНК въздейства усещането на дразнителите от околната среда. След това биологът е приложил същите правила към работата на целия организъм, с цел да откри до каква степен нашите възгледи и усещания са по-силни от генетиката.
Но в случай че ядрото се в профил от клетката, тя съхранява всичките си витални функционалности и както преди може да разпознава токсините и питателните субстанции. Очевидно ядрото и ДНК, които се съдържат в нея, в действителност не управляват клетката.
Преди 50 години учените са считали, че гените управляват биологията. „ Това изглеждало толкоз тъкмо, че ние безусловно сме приели тази концепция “, споделя Липтън.
