Японецът, който е прероден българин
Широ Ишизака е родом от Токио. За пръв път идва в България през 1979 година и от този момент не може да се раздели със страната. В началото идва у нас, с цел да работи като готвач в ресторанта на прочут хотел. И без да усети, отлитат 6 години от живота му. Един ден обаче мъжът от страната на изгряващото слънце взема решение да напусне работа и да се занимава с хореография. Записва се да учи в пловдивската Школа за ръководители на художествени ансамбли и там среща любовта на живота си - българката Нуша. Двамата били в един клас, а искрата посред им пламнала още от пръв взор. Тогава лека-полека паднала и езиковата преграда.
„ От самото начало доста ми хареса в България. Беше мъчно да науча вашия език, тъй като, до момента в който работех в кухнята, не ми се постановяваше да приказвам на български. После, когато започнах да се занимавам с танци, също не съм приказвал кой знае какъв брой. Благодарен съм на брачната половинка ми, че имаше търпението да ме научи да овладея езика ви ", споделя Широ.
Двойката взема решение да узакони връзката си. Нуша и Широ подписват брак на 5 септември 1989 година - малко преди комунистическият режим в България ще рухне.
„ Само няколко месеца след нашата сватбата падна Берлинската стена, а оттова последваха доста промени. Животът в България стана доста по-труден, стопанската система бе в тежко състояние и част от фантазиите ми тогава останаха несбъднати ", изяснява чужденецът. И си спомня за купоните, които употребявали с жена му, с цел да се доберат до каквато и да било храна.
Със брачната половинка си желали да останат в България и да купят земя, на която да си построят къща. Отделно считали да изградят личен културен дом, където да се обитава детска танцова школа. Искали бъдещите гении, излезли от там, да обикалят по концерти и участия. Всичко това обаче не станало действителност заради комплицираните времена на рецесии и беднотия в страната.
„ Обстоятелствата ни принудиха с жена ми да отидем в Токио. Там успяхме да изпълним проектите си и създадохме японската танцова група за български национални песни и танци „ Детелина ".
Дълги години семейство Ишизака учи чужденците на най-различни типове хора. Дават уроци по свирене на обичайни български принадлежности, срещат любопитните с нашите традиции, демонстрират им носиите и ги възпламенява по националните песни.
„ За разлика от българите, които приключват танцовата си кариера нормално на към 40-годишна възраст, в Япония чак тогава хората стартират да отделят време на заниманията си ", декларира Широ.
„ Детелина " пожънала голям триумф с участията си както у нас, по този начин и в страната на изгряващото слънце. Емблематичен за групировката бил танцът „ Шопкиня ", с който завършвала всяка една празнична стратегия. През 2005-а, на 10-годишнината от основаването на групировката, българската аудитория имала опцията да се наслаждения на взаимен концерт на „ Детелина " и именития отбор „ Филип Кутев ".
В ролята си на хореограф Широ споделя, че обожава да се среща с доста нови култури.
„ Обичам всички кътчета на България и не мога да кажа кое място тъкмо избирам най-вече. Обичам и Япония. Ще излъжа, в случай че кажа, че не одобрявам Унгария, Полша, Украйна, Иран, Перу или Мексико. Впечатлявам се от всяко едно място, на което отивам - споделя чужденецът и добавя, смеейки се. - Мисля, че в предходния си живот съм бил българин ". С това изяснява мощната си обвързаност към страната.
Освен че може да танцува десетки типове хора, обичайни за другите географски ширини, Широ умее да свири на двоянка, кавал, гайда, тамбура, барабан и тарамбука.
„ Не съм експерт, само че изсвирвам от сърце. Когато жена ми беше жива, непрекъснато бяхме в тандем. Аз изпълнявах мелодиите, а тя пееше. "
Японецът губи брачната половинка си, но усмивката в никакъв случай не слиза от лицето му. Споделя, че най-трудните интервали в живота си преодолява с усмивка и това съгласно него е най-хубавият метод, с който човек минава през тъгата.
Сега Широ живее в Япония, само че постоянно намира време да идва до България. Тук, като се изключи че танцува и свири, обича да си похапва шкембе супа с доста чесън и оцет, баница с айрян, шопска салата и пълнени чушки. Ястия, които преди брачната половинка му приготвяла постоянно.
„ България е райска страна ", кима Широ и потегля към уроците по гайда.
Усмихнат свят
„ Искам всички хора на света да са усмихнати. Мечтая си да бъдат здрави и да са щастливи. Според мен най-важното нещо е душата, а тя приказва на един и същи език по целия свят. Хората не би трябвало да задържат завист и негативизъм, а тъкмо противоположното. На всеки се случват неприятни и хубави неща. Трябва да се вади позитивното от всичко ", счита хореографът.
„ От самото начало доста ми хареса в България. Беше мъчно да науча вашия език, тъй като, до момента в който работех в кухнята, не ми се постановяваше да приказвам на български. После, когато започнах да се занимавам с танци, също не съм приказвал кой знае какъв брой. Благодарен съм на брачната половинка ми, че имаше търпението да ме научи да овладея езика ви ", споделя Широ.
Двойката взема решение да узакони връзката си. Нуша и Широ подписват брак на 5 септември 1989 година - малко преди комунистическият режим в България ще рухне.
„ Само няколко месеца след нашата сватбата падна Берлинската стена, а оттова последваха доста промени. Животът в България стана доста по-труден, стопанската система бе в тежко състояние и част от фантазиите ми тогава останаха несбъднати ", изяснява чужденецът. И си спомня за купоните, които употребявали с жена му, с цел да се доберат до каквато и да било храна.
Със брачната половинка си желали да останат в България и да купят земя, на която да си построят къща. Отделно считали да изградят личен културен дом, където да се обитава детска танцова школа. Искали бъдещите гении, излезли от там, да обикалят по концерти и участия. Всичко това обаче не станало действителност заради комплицираните времена на рецесии и беднотия в страната.
„ Обстоятелствата ни принудиха с жена ми да отидем в Токио. Там успяхме да изпълним проектите си и създадохме японската танцова група за български национални песни и танци „ Детелина ".
Дълги години семейство Ишизака учи чужденците на най-различни типове хора. Дават уроци по свирене на обичайни български принадлежности, срещат любопитните с нашите традиции, демонстрират им носиите и ги възпламенява по националните песни.
„ За разлика от българите, които приключват танцовата си кариера нормално на към 40-годишна възраст, в Япония чак тогава хората стартират да отделят време на заниманията си ", декларира Широ.
„ Детелина " пожънала голям триумф с участията си както у нас, по този начин и в страната на изгряващото слънце. Емблематичен за групировката бил танцът „ Шопкиня ", с който завършвала всяка една празнична стратегия. През 2005-а, на 10-годишнината от основаването на групировката, българската аудитория имала опцията да се наслаждения на взаимен концерт на „ Детелина " и именития отбор „ Филип Кутев ".
В ролята си на хореограф Широ споделя, че обожава да се среща с доста нови култури.
„ Обичам всички кътчета на България и не мога да кажа кое място тъкмо избирам най-вече. Обичам и Япония. Ще излъжа, в случай че кажа, че не одобрявам Унгария, Полша, Украйна, Иран, Перу или Мексико. Впечатлявам се от всяко едно място, на което отивам - споделя чужденецът и добавя, смеейки се. - Мисля, че в предходния си живот съм бил българин ". С това изяснява мощната си обвързаност към страната.
Освен че може да танцува десетки типове хора, обичайни за другите географски ширини, Широ умее да свири на двоянка, кавал, гайда, тамбура, барабан и тарамбука.
„ Не съм експерт, само че изсвирвам от сърце. Когато жена ми беше жива, непрекъснато бяхме в тандем. Аз изпълнявах мелодиите, а тя пееше. "
Японецът губи брачната половинка си, но усмивката в никакъв случай не слиза от лицето му. Споделя, че най-трудните интервали в живота си преодолява с усмивка и това съгласно него е най-хубавият метод, с който човек минава през тъгата.
Сега Широ живее в Япония, само че постоянно намира време да идва до България. Тук, като се изключи че танцува и свири, обича да си похапва шкембе супа с доста чесън и оцет, баница с айрян, шопска салата и пълнени чушки. Ястия, които преди брачната половинка му приготвяла постоянно.
„ България е райска страна ", кима Широ и потегля към уроците по гайда.
Усмихнат свят
„ Искам всички хора на света да са усмихнати. Мечтая си да бъдат здрави и да са щастливи. Според мен най-важното нещо е душата, а тя приказва на един и същи език по целия свят. Хората не би трябвало да задържат завист и негативизъм, а тъкмо противоположното. На всеки се случват неприятни и хубави неща. Трябва да се вади позитивното от всичко ", счита хореографът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ