Шефът на Булгартрансгаз Владимир Малинов (вляво) изам.-министърът Жечо Станков (в

...
Шефът на Булгартрансгаз Владимир Малинов (вляво) изам.-министърът Жечо Станков (в
Коментари Харесай

Хъб Балкан разчита основно на руски, местен и азерски газ


Шефът на " Булгартрансгаз " Владимир Малинов (вляво) изам.-министърът Жечо Станков (в средата) показаха предпроектното изследване за хъба в Брюксел

Обещан с половин уста от руснаците природен газ през втората тръба на " Турски поток ", предстоящ след 2020 година азерско синьо гориво и предполагаем локален рандеман и подобен от Румъния се преглеждат като съществени източници за проектохъба " Балкан " край Варна в предварителния отчет на предпроектното изследване за реализацията на газоразпределителния център. Първоначалният разбор бе показан в Брюксел от зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков и изпълнителния шеф на " Булгартрансгаз " Владимир Малинов във вторник.

Предпроектното изследване се прави от българо-швейцарското сдружение ДЗЗД " АФ-ЕМГ Консулт " и окончателните разбори би трябвало да бъдат подготвени в края на юли, само че подлежат на конкретизиране, допълнение и утвърждение от възложителя " Булгартрансгаз ", по този начин ме се чака финалният разбор за жизнеспособността на плана да бъде показан в България през септември.

11 страни имали интерес

Предварителният отчет съдържа седем разновидността за трасета към газовия център и основаването на платформата за търговия със синьото гориво. Разгледани са варианти за доставка сред 25 и 60 милиарда кубически метра газ годишно, вероятните входни точки, снабдители, сдружения и заинтригувани страни. Според документа 11 страни имат интерес от развиването на сходен център, построен с привлечено и лично финансиране, съобщи Българска телеграфна агенция.

Пред публицистите в Брюксел бяха посочени като вероятни страни за доставка на горивото Азербайджан, Русия, Съединени американски щати, Египет, Нигерия, Гърция и местата, където има терминали за импорт на полутечен газ. В прессъобщение на " Булгартрансгаз " обаче бе посочено, че " като съществени източници за хъба се преглеждат съветски природен газ, локален рандеман от България и Румъния, природен газ от " Южния газов кулоар " (чрез Трансадриатическия и Трансанадолския газопроводи – ТАП и ТАНАП) ". " Съществуващите и изграждащите се терминали за полутечен природен газ в Гърция и Турция биха могли да обезпечат количества природен газ от Съединени американски щати, Катар, Алжир, Египет и други ", допълват от газовия оператор.

Захранването още е нестабилно

Доколкото изследванията за природен газ в българските води на Черно море още са в начален етап и следва възможното доказване на залежи, този източник за зареждане на хъба е евентуален. По-напред в добива е Румъния, само че вкарването на бъдещите количества от северната ни съседка в хъба " Балкан " предстои на договаряне и най-много изискванията за търговия, които ще предложи планувания газов център и неговата ликвидност.

От Азербайджан към този момент са контрактувани единствено 1 милиарда куб. м за потребностите на " Булгаргаз " от 2020 година и въпреки нееднократно да е споменавано за интерес на Баку да се усилят тези размери, дали това ще стане зависи от операторите на азерското находище " Шах Дениз " в процедури за продажба на бъдещия рандеман.

Руският газ за хъба също не е напълно сигурен, защото при визитата на Борисов в Кремъл в края на май съветският президент Владимир Путин сподели, че има кардиналното единодушие на турския му сътрудник Реджеп Тайип Ердоган втората тръба на " Турски поток " да стига до България, само че количества, цени и условия ще са предмет на бъдещи диалози сред " Газпром " и " Булгартрансгаз ".

Реално обаче, с цел да се разпознава ползата за зареждане и пазаруване на количества от хъба би трябвало да се проведат пазарни процедури и техните резултати към този момент биха били по-показателни за смисъла и рентабилността на сходно начинание.

Според наетите от държавната компания специалисти като желан маршрут за реализацията на хъба се обрисува разновидността " Балкан 1 “, който планува да се осъществя на две етапи. " Първата фаза планува нов входен потенциал от Турция, а втората - входна точна към Варна. Като други входни точки се прегледат Гърция и Турция (съществуваща и нова инфраструктура), локален рандеман от надълбоко Черно море (от България и Румъния) ", оповестяват от " Булгартрансгаз ". Това значи, че се залага главно на съветския газ и даже на нов " Южен поток " по дъното на Черно море, за който Борисов сподели, че е вероятен, само че в случай че има пазарно търсене на суровината и също предстои на договаряния с Русия.

Според показаните в Брюксел проекти се планува газът от хъба да се осъществя в Австрия и Италия.

Борхард: Искаме Балкански газов хъб,

" В Централна Европа сигурно има заинтригувани страни като може би Словения, Унгария, Хърватия, по тази причина построяваме този вътрешен енергиен пазар, с цел да имаме допустимо най-широка конкуренция. Това, което в този момент липсва, е точно платформа като Балкански газов хъб в Югоизточна Европа. Това желаеме да създадем ", разяснява след представянето на анализите шефът на " Вътрешен енергиен пазар “, Главна дирекция " Енергетика “ на Европейска комисия Клаус-Дитер Борхард, представен от БНР.

По думите му съществуват големи благоприятни условия за привличането на частни вложители, както и на интернационалните финансови институции, измежду които уточни Европейската капиталова банка, проекта " Юнкер ", пенсионни фондове.

Изпълнителният шеф на " Булгартрансгаз " Владимир Малинов разясни, че Европейска комисия не постанова ограничавания за типа на вложителите. Той даде образец с канадски пенсионен фонд, който е един от най-големите вложители в чешката газопреносна мрежа

Според Борхард концепцията за хъба " Балкан " е търговски издържана и съставлява план от общ интерес. " Не обещаваме нищо, само че има средства разполагаем ", сподели той и посочи, че желанията са газовият център да предлага цени, по-ниски от цените на съперниците. По думите на представителя на Европейска комисия, Брюксел продължава да поддържа плана и го смята за постижим.

Очаквал се растеж в търсенето на газ с 40 милиарда куб. м

В поддръжка на жизнеспособността на плана Жечо Станков цитира данни от изследването, съгласно които в идващите 25 години търсенето на природен газ в района ще се увеличи с 40 милиарда куб. м годишно и това демонстрира опциите за развиването на газоразпределителния център.

Зам.-министърът също по този начин счита, че хъбът ще способства за енергийната сигурност в района на Югоизточна Европа. Малинов пък заявява, че " Булгартрансгаз “ ще продължи да поставя всички старания за сполучливото осъществяване на плана.

От газовия оператор остават на мнение, че хъба подхожда на проектите за развиване на газовата инфраструктура в Европа и диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. " Проектът е в унисон с разпознатите от Групата на високо ниво за газова съгласуваност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC), както и с развиването на Европейския енергиен съюз ", показват от " Булгартрансгаз ".
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР