Не довършиха 35 г. сградата на ЖП управление Пловдив
Сградата на Железопътно ръководство Пловдив стои като уединен транспортен съд зад жп релсите на Централна гара. Построена в последните години на соца, солидната сграда стана жертва на последвалия преход. В нея преди време е построена първата автоматизирана телефонна централа на Балканите. Днес обаче единствено красивата фасада припомня за предходния искра.
Вратите към външното стълбище са с изпочупени стъкла. Направено за спешен излаз при пожар, през днешния ден по него се катерят кварталните хулигани. В същото време двете тела на постройката в бранш „ Г ” и „ Д ” остават незавършени. Празните коридори в блок „ Г ”, със междинна площ по 300 кв. м на етаж, стоят на недодялан градеж. По стените няма мазилка, вентилацията липсва, а прозорците са с изпочупени стъкла - нищо че в тези години за тях били планувани специфични стъклопакети със ярко отразяване, напомнят от железниците. При състояние, че въпросният бранш „ Г ” е на 10 етажа, това са близо 3000 квадрата неизползвани площи, пресмятат експертите.
В момента ръководството на елегантния мастодонт до Централна гара се оказва нелека задача. Поделят си го две сдружения - Националната компания „ Железопътна инфраструктура ”, която има 80% от идеалните елементи на постройката, и БДЖ, на която се падат другите 20%. Това съответствие обаче е като нож с две остриета за двете компании. „ Блокира всичките ни планове за поправки и реконструкции в постройката. Разделянето на собствеността ни пречи, примерно желаеме да аплайваме за финансиране с план за енергийна успеваемост. Реално преди този момент ни желаят 100 % единодушие от всички, т.е. действителна благосъстоятелност, а ние нямаме годен документ за това ”, твърди шефът на Железопътна секция Пловдив към НКЖИ инж. Гошо Къчков. Той описа, че когато решили да извадят акт за благосъстоятелност, отишли в Областната администрация, само че от там им отказали в случай, че собствеността е 80:20. „ Това значи, че БДЖ имат 20% от всеки квадратен метър в постройката - все едно всяка стая би трябвало да бъде още веднъж разграничена в съотношението 80:20 ”. Един от разновидностите е постройката да се експлоатира по разпоредбите на етажната благосъстоятелност, само че тогава всяко решение зависи от единодушието на 100 % от притежателите. „ За нас е по-добре собствеността да пристигна напълно при нас. Докато не решим въпроса с разделянето на постройката, ще продължим да се въртим в един обаян кръг ”, твърди шефът в НКЖИ. Все отново той е оптимист, че двете сдружения ще реализиран съгласие. Едно от решенията е да покрият отговорностите между тях посредством прекачване на парцели - на правилото дълг против благосъстоятелност. ”Примерно БДЖ да ни трансферират своя дял и да останат като наематели в постройката.
В жп ръководството стои още един неуреден въпрос
Две от телата - блок „ Г ” и „ Д ” - действително нямат издадено позволение за прилагане. Навремето, когато приключили градежа, в средата на 80-те, узаконили с Акт 16 блок „ А ”, „ Б ”, „ В ”, както и незавършените до през днешния ден блок „ Г ” и „ Д ”. Те са признати с държавна приемателна комисия и са влезнали в употреба с акт 16 - това твърди Димитър Кирев, който преди време упражнява инвеститорски надзор на обекта. В годините на прехода обаче обстановката се трансформира. „ Нещата се завъртяха и новите „ партийни ” ползи се смениха. Така до през днешния ден не можем да намерим решение за това незавършено крило. И надлежно да го използваме по предопределение ”, добави Къчков. В годините от жп ръководството имали диалози с представители на регионалната администрация за опциите страната да финансира обекта и по този начин той да се приключи. ”Това значи, че в постройката се отваря една голяма повърхност, където страната в лицето на регионалния шеф може да настани всички държавни структури, които сега нямат лични здания и употребяват общински парцели чартърен. От Басейнова дирекция да вземем за пример имаха подобен проблем преди време ”, формулира тезата си инж. Къчков. Останалите свободни пространства могат да се менажират от Наказателен кодекс „ Железопътна инфраструктура ”, като се отдават чартърен.
За ремонтите на двете тела „ Г ” и „ Д ” обаче са нужни към 7-8 млн. лв. -това най-малко посочили изчисленията на Железопътното ръководство преди 3-4 години. Днес евентуално тази сума е по-висока, допуска инж. Къчков. И двата блока би трябвало да се приспособяват към актуалните модели за енергийна успеваемост - с нова климатизация и топлоизолация.
В момента от жп ръководството обмислят да газифицират постройката. „ Сега употребяваме котелно и топлим постройката с парно, само че изолацията е неприятна и по тази причина част от топлината се губи. На доста места компенсираме с климатици, само че е редно да решим казуса с по-ефективно отопление. Имаме схващане от централата на НКЖИ в София, само че занапред ни следва да извървим процедурите. Този зимен сезон обаче още веднъж ще изкараме на дизелово гориво ”, сподели още Къчков.
Снимки Стоян Илиев
Вратите към външното стълбище са с изпочупени стъкла. Направено за спешен излаз при пожар, през днешния ден по него се катерят кварталните хулигани. В същото време двете тела на постройката в бранш „ Г ” и „ Д ” остават незавършени. Празните коридори в блок „ Г ”, със междинна площ по 300 кв. м на етаж, стоят на недодялан градеж. По стените няма мазилка, вентилацията липсва, а прозорците са с изпочупени стъкла - нищо че в тези години за тях били планувани специфични стъклопакети със ярко отразяване, напомнят от железниците. При състояние, че въпросният бранш „ Г ” е на 10 етажа, това са близо 3000 квадрата неизползвани площи, пресмятат експертите.
В момента ръководството на елегантния мастодонт до Централна гара се оказва нелека задача. Поделят си го две сдружения - Националната компания „ Железопътна инфраструктура ”, която има 80% от идеалните елементи на постройката, и БДЖ, на която се падат другите 20%. Това съответствие обаче е като нож с две остриета за двете компании. „ Блокира всичките ни планове за поправки и реконструкции в постройката. Разделянето на собствеността ни пречи, примерно желаеме да аплайваме за финансиране с план за енергийна успеваемост. Реално преди този момент ни желаят 100 % единодушие от всички, т.е. действителна благосъстоятелност, а ние нямаме годен документ за това ”, твърди шефът на Железопътна секция Пловдив към НКЖИ инж. Гошо Къчков. Той описа, че когато решили да извадят акт за благосъстоятелност, отишли в Областната администрация, само че от там им отказали в случай, че собствеността е 80:20. „ Това значи, че БДЖ имат 20% от всеки квадратен метър в постройката - все едно всяка стая би трябвало да бъде още веднъж разграничена в съотношението 80:20 ”. Един от разновидностите е постройката да се експлоатира по разпоредбите на етажната благосъстоятелност, само че тогава всяко решение зависи от единодушието на 100 % от притежателите. „ За нас е по-добре собствеността да пристигна напълно при нас. Докато не решим въпроса с разделянето на постройката, ще продължим да се въртим в един обаян кръг ”, твърди шефът в НКЖИ. Все отново той е оптимист, че двете сдружения ще реализиран съгласие. Едно от решенията е да покрият отговорностите между тях посредством прекачване на парцели - на правилото дълг против благосъстоятелност. ”Примерно БДЖ да ни трансферират своя дял и да останат като наематели в постройката.
В жп ръководството стои още един неуреден въпрос
Две от телата - блок „ Г ” и „ Д ” - действително нямат издадено позволение за прилагане. Навремето, когато приключили градежа, в средата на 80-те, узаконили с Акт 16 блок „ А ”, „ Б ”, „ В ”, както и незавършените до през днешния ден блок „ Г ” и „ Д ”. Те са признати с държавна приемателна комисия и са влезнали в употреба с акт 16 - това твърди Димитър Кирев, който преди време упражнява инвеститорски надзор на обекта. В годините на прехода обаче обстановката се трансформира. „ Нещата се завъртяха и новите „ партийни ” ползи се смениха. Така до през днешния ден не можем да намерим решение за това незавършено крило. И надлежно да го използваме по предопределение ”, добави Къчков. В годините от жп ръководството имали диалози с представители на регионалната администрация за опциите страната да финансира обекта и по този начин той да се приключи. ”Това значи, че в постройката се отваря една голяма повърхност, където страната в лицето на регионалния шеф може да настани всички държавни структури, които сега нямат лични здания и употребяват общински парцели чартърен. От Басейнова дирекция да вземем за пример имаха подобен проблем преди време ”, формулира тезата си инж. Къчков. Останалите свободни пространства могат да се менажират от Наказателен кодекс „ Железопътна инфраструктура ”, като се отдават чартърен.
За ремонтите на двете тела „ Г ” и „ Д ” обаче са нужни към 7-8 млн. лв. -това най-малко посочили изчисленията на Железопътното ръководство преди 3-4 години. Днес евентуално тази сума е по-висока, допуска инж. Къчков. И двата блока би трябвало да се приспособяват към актуалните модели за енергийна успеваемост - с нова климатизация и топлоизолация.
В момента от жп ръководството обмислят да газифицират постройката. „ Сега употребяваме котелно и топлим постройката с парно, само че изолацията е неприятна и по тази причина част от топлината се губи. На доста места компенсираме с климатици, само че е редно да решим казуса с по-ефективно отопление. Имаме схващане от централата на НКЖИ в София, само че занапред ни следва да извървим процедурите. Този зимен сезон обаче още веднъж ще изкараме на дизелово гориво ”, сподели още Къчков.
Снимки Стоян Илиев
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ