MotoGP постави рекорд за катастрофи през сезона
Сезон 2017 в MotoGP бе един от най-оспорваните от години насам и счупи редица върхове – един, от които – броят на злополуките, минал за първи път над 1 000. Но това в действителност не трябва да ни учудва поради обстоятелството, че международен първенец стана водач с 27 случая.
Точно 1 126 пъти състезателите губеха надзор върху машината си или в по-редкия случай – се удряха един в различен – приблизително по 62 произшествия на уикенд. MotoGP разгласява годишния си доклад от цели 159 страници и съдържа толкоз болежка и страдание, колкото в един типичен разказ. Описана е всяка една злополука с детайлите, а нали помните, че ви бяхме сумирали какъв брой почти коства едно рухване в MotoGP – към 100 хиляди евро.
Въпросната статистика на шампионата в действителност е много потребна, с цел да се създадат известни изводи за това какъв брой е безвреден той и къде може да се потърсят проблемите на водачите при акомодацията им.
Това, което ни споделят цифрите в този момент е, че честотата на случаите нараства с всяка минала година, а този сезон броят им за първи път надвишава 1 000 за трите класа в Световния мотоциклетизъм. Освен новия остарял първенец петима водачи минаха котата 20 случая за сезона, като един от тях... да, сложи връх от 31 рухвания – дебютантът Сам Лоус. Това не е достижение, с което някой може да се гордее, само че въпреки всичко е плюс, че травмите на всички водачи през годината бяха едвам шепа в резултат на тези рухвания. Колкото до водача на Aprilia, в реда на нещата е да отбележим, че не всичките 31 рухвания бяха по негова виновност. И все пак конструкторът разгласи идната си разлъка с него рано-рано. В негови подгласници се трансфораха водачът от Moto2 Хорхе Наваро с 30 и Маркес с 27, следвани от Алваро Баутиста (Ducati) с 26 и Кал Кръчлоу (Honda) с 24. Само две от 27-те рухвания на Маркес обаче бяха по време на надпревари.
Редно е обаче да обърнем и другата страна на монетата – двама водачи паднаха единствено три пъти за всичките месеци – Романо Фенати и Мигел Оливейра, което приказва задоволително за гения на 22-годишния Оливейра, който в едвам втората си акция имаше за задача да развива машина, която бе чисто нова в класа си – КТМ – и се оправи брилянтно, печелейки последните 3 кръга от сезона. В позитивната ранглиста се подреждат и Валентино Роси и Доминик Аегертер с 4 момента, следвани от Андреа Довициозо и първенеца в Moto3 Хоан Мир - с 6 – водачите, които знаят по какъв начин да запазят хладнокръвие.
Без изненада за никого пък е фактът, че на мократа писта в Сан Марино през септември бе и най-големият колапс за сезона със 140 рухвания в границите на три дни.
В кралския клас случаите бяха 313 – приблизително по 17.4 на спортен уикенд – трагичен контрастност със сезон 2006, когато общо те бяха 98, или другояче казано – по 5.8 на Гран При уикенд. И говорейки за числа, междинната разлика сред спечелилия и втория финиширал през сезона бе 2.11 секунди, като повече от половината надпревари бяха извоювани с разлика по-малка от секунда и половина. Преди 69 години същата разлика в шампионата е от порядъка на 46 секудни и не е нужно да си талант, с цел да схванеш потребността на водачите да натискат в пъти повече в този момент, да поемат големи опасности и постоянно да бъркат къде е лимитът на опциите им.
Снимка: ©Getty Images
Точно 1 126 пъти състезателите губеха надзор върху машината си или в по-редкия случай – се удряха един в различен – приблизително по 62 произшествия на уикенд. MotoGP разгласява годишния си доклад от цели 159 страници и съдържа толкоз болежка и страдание, колкото в един типичен разказ. Описана е всяка една злополука с детайлите, а нали помните, че ви бяхме сумирали какъв брой почти коства едно рухване в MotoGP – към 100 хиляди евро.
Въпросната статистика на шампионата в действителност е много потребна, с цел да се създадат известни изводи за това какъв брой е безвреден той и къде може да се потърсят проблемите на водачите при акомодацията им.
Това, което ни споделят цифрите в този момент е, че честотата на случаите нараства с всяка минала година, а този сезон броят им за първи път надвишава 1 000 за трите класа в Световния мотоциклетизъм. Освен новия остарял първенец петима водачи минаха котата 20 случая за сезона, като един от тях... да, сложи връх от 31 рухвания – дебютантът Сам Лоус. Това не е достижение, с което някой може да се гордее, само че въпреки всичко е плюс, че травмите на всички водачи през годината бяха едвам шепа в резултат на тези рухвания. Колкото до водача на Aprilia, в реда на нещата е да отбележим, че не всичките 31 рухвания бяха по негова виновност. И все пак конструкторът разгласи идната си разлъка с него рано-рано. В негови подгласници се трансфораха водачът от Moto2 Хорхе Наваро с 30 и Маркес с 27, следвани от Алваро Баутиста (Ducati) с 26 и Кал Кръчлоу (Honda) с 24. Само две от 27-те рухвания на Маркес обаче бяха по време на надпревари.
Редно е обаче да обърнем и другата страна на монетата – двама водачи паднаха единствено три пъти за всичките месеци – Романо Фенати и Мигел Оливейра, което приказва задоволително за гения на 22-годишния Оливейра, който в едвам втората си акция имаше за задача да развива машина, която бе чисто нова в класа си – КТМ – и се оправи брилянтно, печелейки последните 3 кръга от сезона. В позитивната ранглиста се подреждат и Валентино Роси и Доминик Аегертер с 4 момента, следвани от Андреа Довициозо и първенеца в Moto3 Хоан Мир - с 6 – водачите, които знаят по какъв начин да запазят хладнокръвие.
Без изненада за никого пък е фактът, че на мократа писта в Сан Марино през септември бе и най-големият колапс за сезона със 140 рухвания в границите на три дни.
В кралския клас случаите бяха 313 – приблизително по 17.4 на спортен уикенд – трагичен контрастност със сезон 2006, когато общо те бяха 98, или другояче казано – по 5.8 на Гран При уикенд. И говорейки за числа, междинната разлика сред спечелилия и втория финиширал през сезона бе 2.11 секунди, като повече от половината надпревари бяха извоювани с разлика по-малка от секунда и половина. Преди 69 години същата разлика в шампионата е от порядъка на 46 секудни и не е нужно да си талант, с цел да схванеш потребността на водачите да натискат в пъти повече в този момент, да поемат големи опасности и постоянно да бъркат къде е лимитът на опциите им.
Снимка: ©Getty Images
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ