Македонският президент се нахвърли върху България заради Ванче Михайлов
Северномакедонският президент Стево Пендаровски персонално се включи в акцията против България след откриването на Културния център " Иван Михайлов " в Битоля, предава Нова тв.
" Откриването на културни центрове на всички места в демократичния свят води към доближаване на народите и техните култури, само че да се именува културен обект на разположение, което е потвърден помощник на фашисткия режим от Втората международна война, не обслужва тази благородна идея ", се споделя в коментара на Пендаровски във връзка вчерашната гала в Битоля, на която участваха голям брой български политици от всички партии.
" Не оборвам положителното желание на премиера Петков, през вчерашния ден обаче в състава на българската делегация бяха представители и на предходното ръководство в София, които бяха най-гласните съперници на македонския път към Европа. С тяхното наличие и изказвания бяха минимизирани посланията за добросъседство и съдействие на българския министър председател ", сподели още Пендаровски.
По думите му през 2017 година концепцията да се образува историческа комисия имаше за цел да се откри компромис за историческите събития и персони, които би трябвало да бъдат честване дружно и от македонския, и от българския народ.
„ За страдание, през вчерашния ден в Битоля беше изработен опит един потвърден помощник на хитлеристкия нацистки режим да бъде показан като мост за доближаване сред двете страни “, добавя той.
" Убеден съм, че нито македонският, нито българският народ считат, че личността и /не/делото на Иван Михайлов може да имат принос в тази посока ", сподели още Стево Пендаровски.
Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов е български бунтовник, деятел на българското националноосвободително придвижване в Македония, дълготраен водач на Вътрешната македонска революционна организация, публицист, последната огромна фигура в историята на македонското освободително придвижване. Използва псевдоними като Балканикус, Радко, Брегалнишки, Брезов, Деянов, Дорко, Македоникус, Малкия, Отински, Скромния, Кайн, Димов. Вече 100 години Иван Михайлов въплъщава битката на македонските българи за независимост и националност
Ванче Михайлов се трансформира във фактор, изменящ историята на цяла Европа. Осъществява многочислени интернационалните връзки – от тези с хърватските усташи и косовския комитет до хитлеристка Германия. С други думи всеки, който е имал ползи към Македония, е трябвало да се съобрази с Вътрешна македонска революционна организация и нейния водач.
Михайлов застава отпред на организацията през 1925 година след гибелта на Тодор Александров, като преди този момент е негов секретар от 1918 година Двамата мъже са израснали в прилежащи къщи, а Ванче от дете е привикнал с комитите, гостуващи в къщата на фамилията му. Отраства в суровата среда на организацията, чиито деятел е татко му – измежду униформи, ками и револвери. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, „ училището” на безчет революционери, която Христо Силянов назовава „ Македонската Алма Матер “.
Смъртта на Тодор Александров е повратната точка в живота на Ванчо. Тя отключва междуособици и безмилостна битка за власт във Вътрешна македонска революционна организация. По това време Михайлов е единствено на 27 години, един от най-доверените хора на Александров. Убийството на Тодор на 31 август 1924 година е резултат от появилите се различия с останалите членове на Централен комитет – Протогеров и Чаулев. Убеждението на Михайлов, че точно Протогеров стои зад заговора, води до така наречен Горноджумайски събития, при които Ванче провежда прелом. Смъртта си намират няколко души от обкръжението на Протогеров, само че самият той е пощаден и остава част от Централния комитет. От този миг Иван Михайлов е заслужен правоприемник на великия си предходник. Остава член на Централния комитет до края на живота си.
И преди и в годините на Студената война, когато България е част от така наречен Съветски блок, Иван Михайлов уверено пази българската национална идея, своята позиция и историческа истина за Македония. Един от най-ценните исторически извори за историята на Северна Македония са неговите „ Спомени “, излезли в четири тома, които са самобитна „ Енциклопедия на македонското освободително придвижване “. В 3000 страници Михайлов разкрива своята истина за близкото минало на народа, за неговите героични старания да реализира своя блян – самостоятелна, многонационална македонска страна с население с доминиращ български етнически състав. И при Иван Михайлов, концепцията за Независима Македония е водеща политическа цел, което не се харесва на сръбските националисти.
" Откриването на културни центрове на всички места в демократичния свят води към доближаване на народите и техните култури, само че да се именува културен обект на разположение, което е потвърден помощник на фашисткия режим от Втората международна война, не обслужва тази благородна идея ", се споделя в коментара на Пендаровски във връзка вчерашната гала в Битоля, на която участваха голям брой български политици от всички партии.
" Не оборвам положителното желание на премиера Петков, през вчерашния ден обаче в състава на българската делегация бяха представители и на предходното ръководство в София, които бяха най-гласните съперници на македонския път към Европа. С тяхното наличие и изказвания бяха минимизирани посланията за добросъседство и съдействие на българския министър председател ", сподели още Пендаровски.
По думите му през 2017 година концепцията да се образува историческа комисия имаше за цел да се откри компромис за историческите събития и персони, които би трябвало да бъдат честване дружно и от македонския, и от българския народ.
„ За страдание, през вчерашния ден в Битоля беше изработен опит един потвърден помощник на хитлеристкия нацистки режим да бъде показан като мост за доближаване сред двете страни “, добавя той.
" Убеден съм, че нито македонският, нито българският народ считат, че личността и /не/делото на Иван Михайлов може да имат принос в тази посока ", сподели още Стево Пендаровски.
Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов е български бунтовник, деятел на българското националноосвободително придвижване в Македония, дълготраен водач на Вътрешната македонска революционна организация, публицист, последната огромна фигура в историята на македонското освободително придвижване. Използва псевдоними като Балканикус, Радко, Брегалнишки, Брезов, Деянов, Дорко, Македоникус, Малкия, Отински, Скромния, Кайн, Димов. Вече 100 години Иван Михайлов въплъщава битката на македонските българи за независимост и националност
Ванче Михайлов се трансформира във фактор, изменящ историята на цяла Европа. Осъществява многочислени интернационалните връзки – от тези с хърватските усташи и косовския комитет до хитлеристка Германия. С други думи всеки, който е имал ползи към Македония, е трябвало да се съобрази с Вътрешна македонска революционна организация и нейния водач.
Михайлов застава отпред на организацията през 1925 година след гибелта на Тодор Александров, като преди този момент е негов секретар от 1918 година Двамата мъже са израснали в прилежащи къщи, а Ванче от дете е привикнал с комитите, гостуващи в къщата на фамилията му. Отраства в суровата среда на организацията, чиито деятел е татко му – измежду униформи, ками и револвери. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, „ училището” на безчет революционери, която Христо Силянов назовава „ Македонската Алма Матер “.
Смъртта на Тодор Александров е повратната точка в живота на Ванчо. Тя отключва междуособици и безмилостна битка за власт във Вътрешна македонска революционна организация. По това време Михайлов е единствено на 27 години, един от най-доверените хора на Александров. Убийството на Тодор на 31 август 1924 година е резултат от появилите се различия с останалите членове на Централен комитет – Протогеров и Чаулев. Убеждението на Михайлов, че точно Протогеров стои зад заговора, води до така наречен Горноджумайски събития, при които Ванче провежда прелом. Смъртта си намират няколко души от обкръжението на Протогеров, само че самият той е пощаден и остава част от Централния комитет. От този миг Иван Михайлов е заслужен правоприемник на великия си предходник. Остава член на Централния комитет до края на живота си.
И преди и в годините на Студената война, когато България е част от така наречен Съветски блок, Иван Михайлов уверено пази българската национална идея, своята позиция и историческа истина за Македония. Един от най-ценните исторически извори за историята на Северна Македония са неговите „ Спомени “, излезли в четири тома, които са самобитна „ Енциклопедия на македонското освободително придвижване “. В 3000 страници Михайлов разкрива своята истина за близкото минало на народа, за неговите героични старания да реализира своя блян – самостоятелна, многонационална македонска страна с население с доминиращ български етнически състав. И при Иван Михайлов, концепцията за Независима Македония е водеща политическа цел, което не се харесва на сръбските националисти.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ