Черните перли на гората
Семейство Бъзови включва над 25 рода растения, разпръснати по цялото земно кълбо. Към него се числи родът Бъз (Sambucus), някои от главните представители на който, носят строгите латински имена Sambucus ebulus, Sambucus nigra и Sambucus racemosa.
На български, без доста официалности, растенията звучат по този начин: Бъзак, тревист бъз, бъзуняк, ниско бъзе; черен бъз, дървенист бъз, (клонката от черен бъз е куха и от нея може да се прави свирчица); Червен бъз.
И представителите и имената са доста, само че два от разнообразните типове заслужават изключително внимание, поради отличните потребни свойства, които имат.
Запознайте се със семейство Бъзови
За да разсеем всевъзможни подозрения кой бъз кой е, сме ви приготвили една елементарна скица и две фотоси. Както се вижда от тях плодчетата на бъзака и на черния бъз си наподобяват и е допустимо на пръв взор да бъдат комплицирани.
Черен бъз (Дървовиден бъз, Свирчовина)
Черният бъз (Sambucus nigra) е широколистен шубрак или малко дърво, което доближава до 6 метра на височина. Листата му са дълги сред 10 и 20 см, а плодчетата са дребни, кръгли и тъмновиолетови на цвят. Растението е особено за множеството елементи на Европа, Азия и Африка, като в България се среща из цялата страна.
Химичен състав и лечебни свойства
Свирчовината е преди всичко по наличие на желязо, фосфор, витамин А и витамин C измежду всички плодчета „ -инки “ (боровинки, малинки, къпинки). В медицината на разнообразни нации по света тя от епохи се употребява при лекуването на простудни болести, грипове и синузит.
Черната перличка има и потвърдено антивирусно деяние и се употребява и за укрепване на имунната система и защитните сили на организма към разнообразни видове вируси. Освен това тя има и отличен детоксикиращ резултат, може да се употребява при кожни проблеми като акне и обриви.
В черния бъз се съдържат огромни количества витамин С, флавоноиди и рутин, които работят благотворно на целия организъм. Сред потребните съставни елементи в химичния му състав влизат и гликозиди, танини, калций, желязо и витамин B6.
Черният бъз е също по този начин богат източник на антоцианини - пигментите, които са нужни за алената, синята или виолетова багра на доста растителни типове и които могат да оказват помощ за попречване на сърдечносъдови, инфекциозни и дегенеративни болести.
Употребяемите елементи на типа са както цветовете и плодовете, по този начин и листата. Листата се събират в интервала сред юни и юли, плодовете на ранна есен, а цветовете при започване на пролетта.
Различните елементи се употребяват според от лечебните им свойства. се употребяват за предизвикателство на изпотяване, при мъчно уриниране и като адстрингентно средство (стягащо тъканите), а плодовете са известни с антиоксидантното си, антиревматично и най-много подсилващо имунната система деяние.
Тревист бъз (Бъзак)
Бъзакът (Sambucus ebulus) е многогодишно тревисто растение, с бели цветове и тъмносини до тъмновиолетови кръгли плодчета, което цъфти през интервала от май до август. Основно е публикувано из южните и централни елементи на Европа, както и в северозападна и югозападна Азия. В България се среща на всички места на височина до 2 хиляди метра над морското ниво.
От дълго време бъзакът се употребява от националната медицина най-много при положения, които се дефинират като възпалителни в основата си, да вземем за пример ревматизъм, инфекции, отоци и други. В древността са употребявали листата и корените на растението за отнасяне на ухапвания от пчели и ожулвания с коприва.
Важно е да се знае, че неузрелите плодчета на тревистия бъз съдържат цианогенни гликозиди и са отровни. В билколечението се употребяват плодовете на бъзака, само че единствено когато са доста добре узрели.
Химичен състав и лечебни свойства
В бъзака се съдържат флавоноиди, танини, няколко типа киселини (включително ябълчна и винена) и растението е богат източник на пектин, целулоза и витамин С. В химичния състав на тревистия бъз влиза и естер на кафеевата киселина, който е прочут с антираковите си и противовъзпалителни свойства.
Плодовете на бъзака, които се събират в интервала август – септември, съдържат също смоли и дъбилни субстанции. Основно бъзакът се употребява като диуретик, антисептик и при инфектиране на дихателните пътища (действа отхрачващо). От него се подготвя и мармалад срещу хемороиди. Листата на бъзака се употребяват под формата на чай против чревни колики, а отварата от корените му се използва при бъбречни болести.
Без подозрение и черният бъз и бъзакът могат да бъдат правилни другари на всеки, който цени и употребява потребните свойства на билките. Запознанството със семейство Бъзови несъмнено си коства, като не забравяме, че билките са най-полезни, когато сме си ги набрали сами.
На български, без доста официалности, растенията звучат по този начин: Бъзак, тревист бъз, бъзуняк, ниско бъзе; черен бъз, дървенист бъз, (клонката от черен бъз е куха и от нея може да се прави свирчица); Червен бъз.
И представителите и имената са доста, само че два от разнообразните типове заслужават изключително внимание, поради отличните потребни свойства, които имат.
Запознайте се със семейство Бъзови
За да разсеем всевъзможни подозрения кой бъз кой е, сме ви приготвили една елементарна скица и две фотоси. Както се вижда от тях плодчетата на бъзака и на черния бъз си наподобяват и е допустимо на пръв взор да бъдат комплицирани.
Черен бъз (Дървовиден бъз, Свирчовина)
Черният бъз (Sambucus nigra) е широколистен шубрак или малко дърво, което доближава до 6 метра на височина. Листата му са дълги сред 10 и 20 см, а плодчетата са дребни, кръгли и тъмновиолетови на цвят. Растението е особено за множеството елементи на Европа, Азия и Африка, като в България се среща из цялата страна.
Химичен състав и лечебни свойства
Свирчовината е преди всичко по наличие на желязо, фосфор, витамин А и витамин C измежду всички плодчета „ -инки “ (боровинки, малинки, къпинки). В медицината на разнообразни нации по света тя от епохи се употребява при лекуването на простудни болести, грипове и синузит.
Черната перличка има и потвърдено антивирусно деяние и се употребява и за укрепване на имунната система и защитните сили на организма към разнообразни видове вируси. Освен това тя има и отличен детоксикиращ резултат, може да се употребява при кожни проблеми като акне и обриви.
В черния бъз се съдържат огромни количества витамин С, флавоноиди и рутин, които работят благотворно на целия организъм. Сред потребните съставни елементи в химичния му състав влизат и гликозиди, танини, калций, желязо и витамин B6.
Черният бъз е също по този начин богат източник на антоцианини - пигментите, които са нужни за алената, синята или виолетова багра на доста растителни типове и които могат да оказват помощ за попречване на сърдечносъдови, инфекциозни и дегенеративни болести.
Употребяемите елементи на типа са както цветовете и плодовете, по този начин и листата. Листата се събират в интервала сред юни и юли, плодовете на ранна есен, а цветовете при започване на пролетта.
Различните елементи се употребяват според от лечебните им свойства. се употребяват за предизвикателство на изпотяване, при мъчно уриниране и като адстрингентно средство (стягащо тъканите), а плодовете са известни с антиоксидантното си, антиревматично и най-много подсилващо имунната система деяние.
Тревист бъз (Бъзак)
Бъзакът (Sambucus ebulus) е многогодишно тревисто растение, с бели цветове и тъмносини до тъмновиолетови кръгли плодчета, което цъфти през интервала от май до август. Основно е публикувано из южните и централни елементи на Европа, както и в северозападна и югозападна Азия. В България се среща на всички места на височина до 2 хиляди метра над морското ниво.
От дълго време бъзакът се употребява от националната медицина най-много при положения, които се дефинират като възпалителни в основата си, да вземем за пример ревматизъм, инфекции, отоци и други. В древността са употребявали листата и корените на растението за отнасяне на ухапвания от пчели и ожулвания с коприва.
Важно е да се знае, че неузрелите плодчета на тревистия бъз съдържат цианогенни гликозиди и са отровни. В билколечението се употребяват плодовете на бъзака, само че единствено когато са доста добре узрели.
Химичен състав и лечебни свойства
В бъзака се съдържат флавоноиди, танини, няколко типа киселини (включително ябълчна и винена) и растението е богат източник на пектин, целулоза и витамин С. В химичния състав на тревистия бъз влиза и естер на кафеевата киселина, който е прочут с антираковите си и противовъзпалителни свойства.
Плодовете на бъзака, които се събират в интервала август – септември, съдържат също смоли и дъбилни субстанции. Основно бъзакът се употребява като диуретик, антисептик и при инфектиране на дихателните пътища (действа отхрачващо). От него се подготвя и мармалад срещу хемороиди. Листата на бъзака се употребяват под формата на чай против чревни колики, а отварата от корените му се използва при бъбречни болести.
Без подозрение и черният бъз и бъзакът могат да бъдат правилни другари на всеки, който цени и употребява потребните свойства на билките. Запознанството със семейство Бъзови несъмнено си коства, като не забравяме, че билките са най-полезни, когато сме си ги набрали сами.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ