Германците с луди очаквания към България заради климата
Секторът на енергетиката генерира най-вече въглеродни излъчвания в България. Приносът на страната ни към климатичните цели на Европейския съюз (ЕС) е дребен. Липсва цялостна идея за зеления преход. Руският газ би трябвало да се размени неотложно. Това са изводите на Агенцията за икономическо развиване на Германия - Germany Trade & Invest (GTAI), изложени в обявата, отдадена на опазването на климата " България - Поетапното унищожаване на въглищата е главен приоритет ", оповестиха от Германо-българската индустриално-търговска камара в бюлетина си Bulgarien Aktuell.
Докладът, представен от Българска телеграфна агенция, дава информация за климатичната тактика, климатичните цели и законите в региона на климата в България, за нужните вложения, както и за настоящото положение в браншове като енергетика, превоз, промишленост, селско и горско стопанство.
Зависимостта от изкопаемите горива е доста огромна
България се е заела да способства за задачата на Европейски Съюз за запазване на климата до 2050 година - 27-те страни членки желаят взаимно да понижат излъчванията на нездравословни за климата газове с 55 % до 2030 година спрямо 1990 година За задачата Министерството на енергетиката актуализира Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 година
Климатични цели: Европейската комисия приканва за по-голям ангажимент
България би трябвало всеобщо да разшири възобновимите енергийни източници и да отстрани производството на сила от въглища. Досега най-големите източници на сила са нуклеарните и въглищните електроцентрали.
Най-голямото предизвикателство при изменението на климата в България е преобразуването на производството на сила от въглеродно интензивни към чисти източници.
Инвестиции: България се нуждае от към 43 милиарда евро
В енергийния преход България разчита на по-голям дял нуклеарна сила и възобновима сила. За това страната има потребност от големи вложения.
Българското държавно управление желае да се откаже от производството на електрическа енергия от въглища едвам през 2038 година Капацитетът за произвеждане на електрическа енергия от възобновими енергийни източници би трябвало да се усили със 7,5 гигавата конфигурирана мощ до 2030 година
Енергиен микс на България за 2020 година (Графика: ГБИТК)
Енергетика: България разчита на възобновими сили и водород
Българското държавно управление възнамерява енергийния преход в дълготраен проект със слънчева и вятърна сила, както и с водород. В момента обаче няма тласъци за вложения, установи Агенцията за икономическо развиване на Германия.
През идващите осем години България възнамерява вложения от над 4,5 милиарда евро за разширение на възобновимите енергийни източници. До 2030 година страната желае да генерира минимум 27 % от електрическата енергия си от възобновими източници. За тази цел държавното управление работи интензивно за възстановяване на рамковите условия за вложителите във възобновима сила.
Водородът би трябвало да бъде опция
Освен това България желае да размени към 1,1 % от своите изкопаеми горива с водород по пътя към климатична индиферентност от 2030 година Предприемачи, заинтригувани страни и политици виждат максимален капацитет за потреблението на сила от водород в индустрията - да вземем за пример за производството на амоняк, суровината за азотни торове - и в транспортния бранш.
Транспорт: Целта е повече електромобилност
За да бъде въздухът по-чист, България се нуждае от щадяща климата подвижност. за чието развиване Европейски Съюз оказва помощ с към 1 милиарда евро финансиране.
Министерството на превоза предложи ограничения за понижаване на излъчванията на парникови газове по пътищата. Ведомството се ангажира през идващите осем години да работи за понижаване на излъчванията от превоза, понижаване на разхода на гориво, диверсификация на превоза, поощряване на устойчивата подвижност, обезпечаване на информация за потребителите и образование за екологосъобразна подвижност.
Транспортният бранш е източник на към една пета от излъчванията на парникови газове в България. Затова България се нуждае от вложения в пътна инфраструктура. Железопътният превоз също би трябвало да играе роля за измененията в българския транспортен бранш. Страната се нуждае от повече мултимодални терминали, се показва в Националния интегриран проект в региона на енергетиката и климата.
Докладът, представен от Българска телеграфна агенция, дава информация за климатичната тактика, климатичните цели и законите в региона на климата в България, за нужните вложения, както и за настоящото положение в браншове като енергетика, превоз, промишленост, селско и горско стопанство.
Зависимостта от изкопаемите горива е доста огромна
България се е заела да способства за задачата на Европейски Съюз за запазване на климата до 2050 година - 27-те страни членки желаят взаимно да понижат излъчванията на нездравословни за климата газове с 55 % до 2030 година спрямо 1990 година За задачата Министерството на енергетиката актуализира Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 година
Климатични цели: Европейската комисия приканва за по-голям ангажимент
България би трябвало всеобщо да разшири възобновимите енергийни източници и да отстрани производството на сила от въглища. Досега най-големите източници на сила са нуклеарните и въглищните електроцентрали.
Най-голямото предизвикателство при изменението на климата в България е преобразуването на производството на сила от въглеродно интензивни към чисти източници.
Инвестиции: България се нуждае от към 43 милиарда евро
В енергийния преход България разчита на по-голям дял нуклеарна сила и възобновима сила. За това страната има потребност от големи вложения.
Българското държавно управление желае да се откаже от производството на електрическа енергия от въглища едвам през 2038 година Капацитетът за произвеждане на електрическа енергия от възобновими енергийни източници би трябвало да се усили със 7,5 гигавата конфигурирана мощ до 2030 година
Енергиен микс на България за 2020 година (Графика: ГБИТК)
Енергетика: България разчита на възобновими сили и водород
Българското държавно управление възнамерява енергийния преход в дълготраен проект със слънчева и вятърна сила, както и с водород. В момента обаче няма тласъци за вложения, установи Агенцията за икономическо развиване на Германия.
През идващите осем години България възнамерява вложения от над 4,5 милиарда евро за разширение на възобновимите енергийни източници. До 2030 година страната желае да генерира минимум 27 % от електрическата енергия си от възобновими източници. За тази цел държавното управление работи интензивно за възстановяване на рамковите условия за вложителите във възобновима сила.
Водородът би трябвало да бъде опция
Освен това България желае да размени към 1,1 % от своите изкопаеми горива с водород по пътя към климатична индиферентност от 2030 година Предприемачи, заинтригувани страни и политици виждат максимален капацитет за потреблението на сила от водород в индустрията - да вземем за пример за производството на амоняк, суровината за азотни торове - и в транспортния бранш.
Транспорт: Целта е повече електромобилност
За да бъде въздухът по-чист, България се нуждае от щадяща климата подвижност. за чието развиване Европейски Съюз оказва помощ с към 1 милиарда евро финансиране.
Министерството на превоза предложи ограничения за понижаване на излъчванията на парникови газове по пътищата. Ведомството се ангажира през идващите осем години да работи за понижаване на излъчванията от превоза, понижаване на разхода на гориво, диверсификация на превоза, поощряване на устойчивата подвижност, обезпечаване на информация за потребителите и образование за екологосъобразна подвижност.
Транспортният бранш е източник на към една пета от излъчванията на парникови газове в България. Затова България се нуждае от вложения в пътна инфраструктура. Железопътният превоз също би трябвало да играе роля за измененията в българския транспортен бранш. Страната се нуждае от повече мултимодални терминали, се показва в Националния интегриран проект в региона на енергетиката и климата.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ