Преди половин век избухна световната енергийна криза. Днес може да се повтори
Сегашният палестинско-израелски спор стартира с интервенцията на Хамас на 7 октомври. Операцията беше планувана да съвпадне с 50-ата годишнина от началото на по този начин наречената „ Война Йом Кипур “ (също „ Октомврийска война “, „ Арабско-израелска война от 1973 година “). Това е боен спор сред коалиция от арабски страни, от една страна, и Израел, от друга, който се организира от 6 октомври до 25 октомври 1973 година Предпоставките за спора бяха желанието на Египет и Сирия да си върнат териториите, изгубени по време на Шестдневната война (юни 1967 г.).
Това беше четвъртата арабско-израелска война, която имаше далечни последствия за доста народи. Арабските страни не съумяха да реализират задачите, които си сложиха в тази война от 1973 година Но все пак за първи път те почувстваха, че към момента могат дейно да се опълчват на западните страни, „ покриващи “ Израел.
Арабските страни - снабдители на нефт - използваха ограничения за стопански напън върху съдружниците на Израел. Именно страните - членки на ОПЕК постановиха ембарго върху продажбата на нефт върху редица западни страни, което също по този начин имаше за резултат внезапно покачване на цената на черното злато.
Това деяние на страните-членки на ОПЕК, както и следствията от него, бяха наречени „ петролната рецесия от 1973 година “. Тази рецесия също постоянно се назовава „ енергийна “, защото петролното ембарго повлия на цените на всички други енергийни запаси.
Началото на рецесията датира от 17 октомври 1973 година На този ден всички арабски членове на ОПЕК, както и Египет и Сирия, оповестиха, че ще прекратят доставките на нефт за страните, които поддържаха Израел по време на войната Йом Кипур в спора му със Сирия и Египет. Санкционният лист включва Англия, Канада, Холандия, Съединени американски щати и Япония.
Историята на международния пазар на черно злато при започване на „ петролното ембарго “ обгръща към век. През това време цените на петрола бяха изненадващо постоянни. Имаше известни отклонения от междинната цена, само че те се измерваха в проценти.
Ала на 17 октомври 1973 година, безусловно за един ден, цената на черното злато, която в началото беше 3 $ за барел, скочи до 5 $, т.е. със 70%. След това продължи да пораства и на идната година се увеличи до $12, т.е. четири пъти повече от предкризисното равнище.
Петролното ембарго разкри същинската степен на зависимостта на Запада от петрола на ОПЕК (както и от някои други страни експортьорки на нефт отвън ОПЕК). Петролната рецесия докара до икономическа рецесия. През март 1974 година ембаргото е вдигнато, само че цената на петрола не се връща към първичните си позиции (през 1974 и 1975 година остава на равнище, близо до 12 $ за барел), а икономическите усложнения на доста западни страни не престават да нарастват по инерция.
Така в края на 1974 година брутният вътрешен артикул (БВП) на Съединени американски щати понижава с 0,5% по отношение на 1973 година Обезценяването на скъпите бумаги на Нюйоркската фондова борса възлиза на 100 милиарда $ (имайте поради, че не става дума за днешните, а за тогавашните долари).
През април 1974 година отидох на командировка в Съединените щати и станах очевидец по какъв начин администрацията на тогавашния американски президент Ричард Никсън поддържаше режима на строга спестовност на петрола и петролните артикули и се опитваше да ограничи цените на бензина на вътрешния пазар, пробвайки се незабавно да усили производството на личните си енергийни запаси.
За да се избегне повтаряне на сходен стрес в Съединените щати, през 1975 година е основан Стратегическият петролен запас. Подобни запаси (за минимум 3 месеца ползване без импорт на черното злато) са основани в доста западни страни. Пак те сътвориха Международната енергийна организация (МАЕ) през 1974 година, с цел да координират дейностите си при положение на повтаряне на сходни петролни рецесии.
Всички тънкости на енергийната рецесия от 1973 година са разказани задоволително в детайли в забавната книга на самостоятелния американски откривател Уилям Ф. Енгдал, наречена „ A Century of War: Anglo-American Oil Politics and the New World Order “ ( „ Столетие на война: англо-американската политика и и новият международен ред “). Преведена е на съветски и оповестена няколко пъти.
Мимоходом ще отбележа, че енергийната рецесия от 1973 година оказа доста въздействие върху Съветския съюз. Като най-голямата страна производител на нефт, Съюз на съветските социалистически републики се възползва от покачването на международните цени на черното злато и стартира бързо да усилва износа на нефт и петролни артикули. Ако през 1972 година са изнесени 76,2 млн. т недопечен нефт, то през 1977 година размерът му нараства до 122,1 млн. т. Нарастват доставките от Съветския съюз и на други енергийни запаси, които бързо нарастват на международния пазар.
Първоначално изглеждаше, че въздействието на енергийната рецесия върху Съюз на съветските социалистически републики е извънредно позитивно. Но в действителност руската стопанска система, нагледно казано, „ се закачи на петролната игла “. Ако през 1970 година петролът и другите енергийни запаси съставляват 15,6% от целия руски експорт, до 1980 година тази цифра е повишена до 46,9%, а през 1985 година доближава 52,7%.
В средата на 80-те години Съединени американски щати съумяха да убедят Саудитска Арабия (която тогава беше смирен съдружник на Вашингтон) внезапно да усили износа на своето черно злато, с цел да провежда срив на цените на петрола. Целта на тази интервенция беше да се нанесе удар върху руската стопанска система. Петролният удар върху стопанската система на Съюз на съветските социалистически републики беше нанесен.
Някои специалисти дори считат, че таман 13 септември 1985 година би трябвало да се смята за начална дата на краха на руската стопанска система. Това е денят, в който министърът на петрола на Саудитска Арабия разгласи, че страната му приключва политиката си на ограничение на производството на нефт и усилва производството му с 3,5 пъти.
В резултат на това цената на петрола вид Брент падна от 36,8 $ за барел до 14,4 $, т.е. 2,6 пъти. Петролната рецесия този път проработи в противоположна посока. Така Съюз на съветските социалистически републики стана негова жертва, а Съединени американски щати се оказаха бенефициент.
Но да се върнем към днешния ден. Съотношението на силите в света по отношение на палестинско-израелския спор е съвсем същото като тогава, през октомври 1973 година Може ли да има безусловно повтаряне на събитията отпреди петдесет години? Възможно ли е експлоадирането на боен спор в Близкия изток да бъде последвано от потреблението от арабските страни на оръжие, тествано преди половин век, наречено „ петролно ембарго “?
Някои специалисти и политици в този момент още веднъж мислят за опцията за подобен сюжет.
На 27 октомври в турската преса се появи публикация от Джабир Тургут /Cabir Turğut/, озаглавена „ Soykırımı ambargo durdurur ” („ Ембаргото стопира геноцида ”). Започва със следните думи: „ Израел, който убива деца в Газа, разчита на оръжията на Съединени американски щати, Англия и други западни страни. Богатите на петрол и природен газ ислямски страни обаче също имат асо в ръкава си. Ако те поемат самодейността и изключат или даже позатегнат енергийния клапан, те ще прережат „ артерията на живота “ за западните страни. “
Статията дава образец за това по какъв начин една ислямска страна към този момент мощно приканва за поддръжка на палестинския народ посредством въвеждане на петролно ембарго против Запада от страните от ОПЕК. Говорим за Върховния държавен съвет на Либия, който прикани за прекъсване на доставките на нефт и газ за страните, които поддържат Израел и за бойкотиране на продуктите на тези страни.
На 26 октомври Върховният съвет в Триполи разиска интервенцията на Израел в Газа. В оповестеното изказване се акцентира, че политиката на Тел Авив по отношение на жителите на Газа е равносилна на геноцид.
Беше маркирано също, че либийският народ ще поддържа палестинския народ, до момента в който не освободи земите си, и беше насочен апел за „ скъсване на връзките със страните, които поддържат Израел, прекъсване на износа на газ и нефт за тези страни, бойкотиране на техните артикули и прекъсване връзки с посланиците на тези страни, до момента в който свирепото нахлуване против Газа бъде спряно. "
Статията също по този начин цитира шефа на Турския център за проучване на енергийните тактики и политики (TESPAM) Огужан Акиенер. Той също по този начин е убеден, че петролът може, както преди половин век, да бъде употребен като оръжие против Запада. Основният залог, несъмнено, се прави върху Саудитска Арабия, която заема основни позиции в ОПЕК.
Турският специалист отбелязва, че Саудитска Арабия е изцяло способна да спре доставките на нефт под претекст за някакъв механически проблем в индустриалните мощности, без даже да цитира палестинския въпрос като причина, и да спре договорите за продажба на гориво.
„ Ако Саудитска Арабия понижи производството за един месец, това ще докара до повишение на цената на петрола до 200 $. Този развой ще повлияе доста на всички пазари на горива. Ще приключи с това, че президентът Джо Байдън ще загуби президентския пост тъкмо преди изборите в Съединени американски щати “, отбелязва шефът на TESPAM.
Към изложеното в публикацията на Джабир Тургут може да се добави, че Иран (министърът на външните работи на Иран Хосейн Амир Абдолахян) и Организацията за ислямско съдействие (OIC) към този момент са се обърнали към ОПЕК с молба да наложи петролно ембарго на Израел.
Все още няма реакция на тези апели от ОПЕК. ОПЕК евентуално не желае да прави внезапни придвижвания, с цел да не предизвика ескалация на спора. Но петролна война може да стартира освен вследствие на в съгласие решение на всички членове на тази организация, само че и вследствие на решения на обособени страни.
В петролната война против Запада Иран може да играе не по-малка роля от Саудитска Арабия. Позицията му в производството на черно злато е много солидна (9-то място в света по производство). Но главният коз на Техеран е следеният от него Ормузки проток - най-голямата транспортна артерия на международния енергиен пазар и най-важният морски кулоар в света, свързващ Персийския залив с Индийския океан.
Средно повече от една пета от целия нефт, употребяван в света, и една трета от цялата външна търговия с черно злато минават през пролива. Повече от една четвърт от международните размери полутечен природен газ (LNG) минават през тази транспортна артерия. Значението на пролива ще нарасне още повече заради проектите на Катар, който е международен водач в производството на LNG, да усили доста индустриалните си размери. А Европа, задъхваща се от липса на LNG /и въобще на газ/, разчита доста на Катар. Но преносът е под ирански надзор.
Така че ролята на Иран в организирането на ново енергийно ембарго против Запада може да се окаже даже по-голяма от тази на Саудитска Арабия, която обичайно дефинира политиката на ОПЕК.
P.S. Съединените щати към момента не виждат световните последствия от ескалацията на спора в Близкия изток върху международната стопанска система, в това число цените на петрола, - думи на ръководителя на Министерството на финансите на Съединени американски щати.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Това беше четвъртата арабско-израелска война, която имаше далечни последствия за доста народи. Арабските страни не съумяха да реализират задачите, които си сложиха в тази война от 1973 година Но все пак за първи път те почувстваха, че към момента могат дейно да се опълчват на западните страни, „ покриващи “ Израел.
Арабските страни - снабдители на нефт - използваха ограничения за стопански напън върху съдружниците на Израел. Именно страните - членки на ОПЕК постановиха ембарго върху продажбата на нефт върху редица западни страни, което също по този начин имаше за резултат внезапно покачване на цената на черното злато.
Това деяние на страните-членки на ОПЕК, както и следствията от него, бяха наречени „ петролната рецесия от 1973 година “. Тази рецесия също постоянно се назовава „ енергийна “, защото петролното ембарго повлия на цените на всички други енергийни запаси.
Началото на рецесията датира от 17 октомври 1973 година На този ден всички арабски членове на ОПЕК, както и Египет и Сирия, оповестиха, че ще прекратят доставките на нефт за страните, които поддържаха Израел по време на войната Йом Кипур в спора му със Сирия и Египет. Санкционният лист включва Англия, Канада, Холандия, Съединени американски щати и Япония.
Историята на международния пазар на черно злато при започване на „ петролното ембарго “ обгръща към век. През това време цените на петрола бяха изненадващо постоянни. Имаше известни отклонения от междинната цена, само че те се измерваха в проценти.
Ала на 17 октомври 1973 година, безусловно за един ден, цената на черното злато, която в началото беше 3 $ за барел, скочи до 5 $, т.е. със 70%. След това продължи да пораства и на идната година се увеличи до $12, т.е. четири пъти повече от предкризисното равнище.
Петролното ембарго разкри същинската степен на зависимостта на Запада от петрола на ОПЕК (както и от някои други страни експортьорки на нефт отвън ОПЕК). Петролната рецесия докара до икономическа рецесия. През март 1974 година ембаргото е вдигнато, само че цената на петрола не се връща към първичните си позиции (през 1974 и 1975 година остава на равнище, близо до 12 $ за барел), а икономическите усложнения на доста западни страни не престават да нарастват по инерция.
Така в края на 1974 година брутният вътрешен артикул (БВП) на Съединени американски щати понижава с 0,5% по отношение на 1973 година Обезценяването на скъпите бумаги на Нюйоркската фондова борса възлиза на 100 милиарда $ (имайте поради, че не става дума за днешните, а за тогавашните долари).
През април 1974 година отидох на командировка в Съединените щати и станах очевидец по какъв начин администрацията на тогавашния американски президент Ричард Никсън поддържаше режима на строга спестовност на петрола и петролните артикули и се опитваше да ограничи цените на бензина на вътрешния пазар, пробвайки се незабавно да усили производството на личните си енергийни запаси.
За да се избегне повтаряне на сходен стрес в Съединените щати, през 1975 година е основан Стратегическият петролен запас. Подобни запаси (за минимум 3 месеца ползване без импорт на черното злато) са основани в доста западни страни. Пак те сътвориха Международната енергийна организация (МАЕ) през 1974 година, с цел да координират дейностите си при положение на повтаряне на сходни петролни рецесии.
Всички тънкости на енергийната рецесия от 1973 година са разказани задоволително в детайли в забавната книга на самостоятелния американски откривател Уилям Ф. Енгдал, наречена „ A Century of War: Anglo-American Oil Politics and the New World Order “ ( „ Столетие на война: англо-американската политика и и новият международен ред “). Преведена е на съветски и оповестена няколко пъти.
Мимоходом ще отбележа, че енергийната рецесия от 1973 година оказа доста въздействие върху Съветския съюз. Като най-голямата страна производител на нефт, Съюз на съветските социалистически републики се възползва от покачването на международните цени на черното злато и стартира бързо да усилва износа на нефт и петролни артикули. Ако през 1972 година са изнесени 76,2 млн. т недопечен нефт, то през 1977 година размерът му нараства до 122,1 млн. т. Нарастват доставките от Съветския съюз и на други енергийни запаси, които бързо нарастват на международния пазар.
Първоначално изглеждаше, че въздействието на енергийната рецесия върху Съюз на съветските социалистически републики е извънредно позитивно. Но в действителност руската стопанска система, нагледно казано, „ се закачи на петролната игла “. Ако през 1970 година петролът и другите енергийни запаси съставляват 15,6% от целия руски експорт, до 1980 година тази цифра е повишена до 46,9%, а през 1985 година доближава 52,7%.
В средата на 80-те години Съединени американски щати съумяха да убедят Саудитска Арабия (която тогава беше смирен съдружник на Вашингтон) внезапно да усили износа на своето черно злато, с цел да провежда срив на цените на петрола. Целта на тази интервенция беше да се нанесе удар върху руската стопанска система. Петролният удар върху стопанската система на Съюз на съветските социалистически републики беше нанесен.
Някои специалисти дори считат, че таман 13 септември 1985 година би трябвало да се смята за начална дата на краха на руската стопанска система. Това е денят, в който министърът на петрола на Саудитска Арабия разгласи, че страната му приключва политиката си на ограничение на производството на нефт и усилва производството му с 3,5 пъти.
В резултат на това цената на петрола вид Брент падна от 36,8 $ за барел до 14,4 $, т.е. 2,6 пъти. Петролната рецесия този път проработи в противоположна посока. Така Съюз на съветските социалистически републики стана негова жертва, а Съединени американски щати се оказаха бенефициент.
Но да се върнем към днешния ден. Съотношението на силите в света по отношение на палестинско-израелския спор е съвсем същото като тогава, през октомври 1973 година Може ли да има безусловно повтаряне на събитията отпреди петдесет години? Възможно ли е експлоадирането на боен спор в Близкия изток да бъде последвано от потреблението от арабските страни на оръжие, тествано преди половин век, наречено „ петролно ембарго “?
Някои специалисти и политици в този момент още веднъж мислят за опцията за подобен сюжет.
На 27 октомври в турската преса се появи публикация от Джабир Тургут /Cabir Turğut/, озаглавена „ Soykırımı ambargo durdurur ” („ Ембаргото стопира геноцида ”). Започва със следните думи: „ Израел, който убива деца в Газа, разчита на оръжията на Съединени американски щати, Англия и други западни страни. Богатите на петрол и природен газ ислямски страни обаче също имат асо в ръкава си. Ако те поемат самодейността и изключат или даже позатегнат енергийния клапан, те ще прережат „ артерията на живота “ за западните страни. “
Статията дава образец за това по какъв начин една ислямска страна към този момент мощно приканва за поддръжка на палестинския народ посредством въвеждане на петролно ембарго против Запада от страните от ОПЕК. Говорим за Върховния държавен съвет на Либия, който прикани за прекъсване на доставките на нефт и газ за страните, които поддържат Израел и за бойкотиране на продуктите на тези страни.
На 26 октомври Върховният съвет в Триполи разиска интервенцията на Израел в Газа. В оповестеното изказване се акцентира, че политиката на Тел Авив по отношение на жителите на Газа е равносилна на геноцид.
Беше маркирано също, че либийският народ ще поддържа палестинския народ, до момента в който не освободи земите си, и беше насочен апел за „ скъсване на връзките със страните, които поддържат Израел, прекъсване на износа на газ и нефт за тези страни, бойкотиране на техните артикули и прекъсване връзки с посланиците на тези страни, до момента в който свирепото нахлуване против Газа бъде спряно. "
Статията също по този начин цитира шефа на Турския център за проучване на енергийните тактики и политики (TESPAM) Огужан Акиенер. Той също по този начин е убеден, че петролът може, както преди половин век, да бъде употребен като оръжие против Запада. Основният залог, несъмнено, се прави върху Саудитска Арабия, която заема основни позиции в ОПЕК.
Турският специалист отбелязва, че Саудитска Арабия е изцяло способна да спре доставките на нефт под претекст за някакъв механически проблем в индустриалните мощности, без даже да цитира палестинския въпрос като причина, и да спре договорите за продажба на гориво.
„ Ако Саудитска Арабия понижи производството за един месец, това ще докара до повишение на цената на петрола до 200 $. Този развой ще повлияе доста на всички пазари на горива. Ще приключи с това, че президентът Джо Байдън ще загуби президентския пост тъкмо преди изборите в Съединени американски щати “, отбелязва шефът на TESPAM.
Към изложеното в публикацията на Джабир Тургут може да се добави, че Иран (министърът на външните работи на Иран Хосейн Амир Абдолахян) и Организацията за ислямско съдействие (OIC) към този момент са се обърнали към ОПЕК с молба да наложи петролно ембарго на Израел.
Все още няма реакция на тези апели от ОПЕК. ОПЕК евентуално не желае да прави внезапни придвижвания, с цел да не предизвика ескалация на спора. Но петролна война може да стартира освен вследствие на в съгласие решение на всички членове на тази организация, само че и вследствие на решения на обособени страни.
В петролната война против Запада Иран може да играе не по-малка роля от Саудитска Арабия. Позицията му в производството на черно злато е много солидна (9-то място в света по производство). Но главният коз на Техеран е следеният от него Ормузки проток - най-голямата транспортна артерия на международния енергиен пазар и най-важният морски кулоар в света, свързващ Персийския залив с Индийския океан.
Средно повече от една пета от целия нефт, употребяван в света, и една трета от цялата външна търговия с черно злато минават през пролива. Повече от една четвърт от международните размери полутечен природен газ (LNG) минават през тази транспортна артерия. Значението на пролива ще нарасне още повече заради проектите на Катар, който е международен водач в производството на LNG, да усили доста индустриалните си размери. А Европа, задъхваща се от липса на LNG /и въобще на газ/, разчита доста на Катар. Но преносът е под ирански надзор.
Така че ролята на Иран в организирането на ново енергийно ембарго против Запада може да се окаже даже по-голяма от тази на Саудитска Арабия, която обичайно дефинира политиката на ОПЕК.
P.S. Съединените щати към момента не виждат световните последствия от ескалацията на спора в Близкия изток върху международната стопанска система, в това число цените на петрола, - думи на ръководителя на Министерството на финансите на Съединени американски щати.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ