Парфюмът датира още от древен Египет
Сега ще разберете смисъла на парфюма в античен Египет и по какъв начин изработката на този неповторим артикул се трансформира във форма на изкуство в тези времена.
В античен Египет парфюмът е бил в центъра на естетиката и лечението както за дамите, по този начин и за мъжете. Въпреки че употребяваните техники съвсем не са били записвани, историците са хвърлили взор към литературата на гръцките и римските писатели и към релефните картини и артефакти, с цел да могат да дефинират продукцията, модата и потреблението на парфюма през тази забележителна епоха.
В античен Египет процесът за изработката на парфюма се е считал за акт на изкуство. Майсторът се е смятал за създател, а самата специалност е била свободна и за мъже, и за дами. Процесът по основаването на парфюми може да бъде избран по релефите, оставени по стените на гробниците на жриците. Те демонстрират, че при производството му е имало надзорник, служащи по извличането на парфюма и професионален анализатор, извършващ щателни тествания, употребявайки обонянието си.
Релефите също по този начин изобразяват детайлно два процеса на добиване. Първият развой съставлява античен развой по механично добиване, което е сходно на винарската продукция. Изисква се огромна торбичка и две тояги, които се употребяват като преса. Вторият развой е форма на химическо добиване с потреблението на топлота и накисване в алкохол. Изброените процеси са ранни версии на модерните техники за добиване на парфюми, които са напреднали единствено във връзка с налично съоръжение и синтетични съставки.
Релефите също по този начин изобразяват малини, които са извадени от съд, което демонстрира и продуктите, употребявани за извличането на разнообразни аромати. Съставките, употребявани за парфюмите, са били нормално такива растения като къната и канелата. Древният мъдрец, Плиний Старши, е записал такива аромати, като ирис, бадем и лилии в своята книга „ Естествени науки ” като такива, които се употребяват в обилие. Употребявали са се мирото, което е растителната смола от храстите и други ароматни дървесини. Като употребявани са записани и животинската мехлем, както и мускуса. Някои египетски предписания са още в наличност, само че са доста сложни за осъществяване.
Като цяло египтяните са имали много екзотични усети и в допълнение към домашно отглежданите есенции са внасяли и аромати като ладанова смола от Арабия и източна Африка, галбан от Персия и по този начин стремежи тамян, заради невъзможността му да бъде отглеждан в Египет. Фактът, че даже в антични времена съставките са били внасяни, демонстрира значимостта на парфюма. Внасяните разновидности били скъпи и са се употребявали за потребностите на боговете или единствено за експорт.
Разкопките демонстрират, че в античните времена смесите и количествата на парфюмите са били толкоз значими, колкото и това какъв брой ще издържи техния мирис. В тези времена парфюмът е бил главен изхабен материал и разнообразни страни са водели борби кой да създаде парфюма с най-високо качество. Маслото от лилии е било изключително желано, което демонстрира че в античните времена се е очаквала някакво съблюдаване на стандарт и еднообразие. Плиний Старши разказва египетски парфюм, запазил аромата си след 8 години, а античния гръцки ботаник, Диоскоридес, се съгласява, че египетския парфюм надалеч превъзхожда парфюмите, правени от другите цивилизации.
Парфюмите на Египет нормално са носили името на града, в който са били правени, или името на главната си съставна част. Съхранявали са се в стъклени или каменни съдове, като най-желаните са били от алабастър. Декорацията им е била богата и постоянно включваща бижута, с условия по пакетирането им, наподобяващи днешните условия за функционалност и атрактивност. Парфюмът се е горял като тамян, както се загатва в документи от времето на Тутмос Трети, в които се разказват разнообразни разновидности, като бял тамян и зелен тамян. Парфюмът се е носил от естетически съображения, под формата на течни настройки от масла, или от восък и мазнини за кремовете и мехлемите. Това допуска, че се е употребявал и в медицината.
До Златната епоха парфюмите са били предопределени главно за елитните класове. И забавен факт е, че 3300 години след гибелта на Тутанкамон, в гробницата му още се е долавял аромата на парфюм.
