Кузман Илиев: Сега се решава дали ще победим идващата криза или тя нас
Сега се взема решение дали ще победим идващата рецесия или тя нас. Това написа във Фейсбук икономистът Кузман Илиев.
" Фокус “ разгласява цялостния текст на разбора му:
Сега се взема решение дали ще победим идващата рецесия или тя нас.
Важно е да обезвредим бомбата със закъснител в държавните финанси. Тук и в този момент. Независимо от политическата безтегловност. За първото тримесечие на тази година бюджетното салдо се е влошило с 1 млдр. лв. по отношение на година по-рано. Просто приходите порастват с 18 %, а разноските - с 27 на 100 в резултат на раздутите обществени разноски и заплати в обществения бранш. Този недостиг се финансира с дълг, който става все по-скъп.
Външната обстановка се утежнява. Високите лихви охлаждат задлъжнелите до козирката държавни управления, семейства и бизнес - нашите външни сътрудници. Това ще натисне износа и растежа ни неизбежно. Дупката в хазната не би трябвало да се цялостни под паника с конфискационни налози или анулиране на данъчни преференции, а със крепко улавяне на юздите на разноските. И рязане на непродуктивните такива - на всички места. Не “затягане на колана ", а влизане във форма и висок имунитет пред лицето на идната рецесия. И елиминиране на риска пред борда и бизнес средата от неустойчивото задлъжняване и съпътстващото го повдигане на налозите.
Много е значимо “победите " да не ни вършат тъпи. Топлата зима не трябва да заблуждава нито нас, нито поляци и германци, че може да имаме промишленост и напредък на приходите без енергиен потенциал. Реалността: въглеродни квоти над 100 евро за мегаватчас са нещо стопански отвратително за въглищните централи в Европа. Междувременно германците затвориха последните си три нуклеарни централи, ние ще забележим нов блок и нуклеарни мощности едвам след десетилетие, може би две - откакто почтително затворихме 4, без даже да знаем за какво. Енергийната сигурност изисква повече енергоизточници, не по-малко.
Енергийни помощи плащахме, тъй като имахме потенциал, с който да се образуват свръхпечалби. Това беше противоотровата против умопомрачителния скок при тока и газа.
Логиката е: да сътворяваме нови мощности, да реинвестираме в поддръжка на съществуващите. Да сме ходове напред. А освен да затваряме и да живеем назаем. Да знаем и да можем да ловим рибата, не някой да ни хвърля огризки през плеяда от “европейски фондове ", правейки ни подвластни и апатични.
" Фокус “ разгласява цялостния текст на разбора му:
Сега се взема решение дали ще победим идващата рецесия или тя нас.
Важно е да обезвредим бомбата със закъснител в държавните финанси. Тук и в този момент. Независимо от политическата безтегловност. За първото тримесечие на тази година бюджетното салдо се е влошило с 1 млдр. лв. по отношение на година по-рано. Просто приходите порастват с 18 %, а разноските - с 27 на 100 в резултат на раздутите обществени разноски и заплати в обществения бранш. Този недостиг се финансира с дълг, който става все по-скъп.
Външната обстановка се утежнява. Високите лихви охлаждат задлъжнелите до козирката държавни управления, семейства и бизнес - нашите външни сътрудници. Това ще натисне износа и растежа ни неизбежно. Дупката в хазната не би трябвало да се цялостни под паника с конфискационни налози или анулиране на данъчни преференции, а със крепко улавяне на юздите на разноските. И рязане на непродуктивните такива - на всички места. Не “затягане на колана ", а влизане във форма и висок имунитет пред лицето на идната рецесия. И елиминиране на риска пред борда и бизнес средата от неустойчивото задлъжняване и съпътстващото го повдигане на налозите.
Много е значимо “победите " да не ни вършат тъпи. Топлата зима не трябва да заблуждава нито нас, нито поляци и германци, че може да имаме промишленост и напредък на приходите без енергиен потенциал. Реалността: въглеродни квоти над 100 евро за мегаватчас са нещо стопански отвратително за въглищните централи в Европа. Междувременно германците затвориха последните си три нуклеарни централи, ние ще забележим нов блок и нуклеарни мощности едвам след десетилетие, може би две - откакто почтително затворихме 4, без даже да знаем за какво. Енергийната сигурност изисква повече енергоизточници, не по-малко.
Енергийни помощи плащахме, тъй като имахме потенциал, с който да се образуват свръхпечалби. Това беше противоотровата против умопомрачителния скок при тока и газа.
Логиката е: да сътворяваме нови мощности, да реинвестираме в поддръжка на съществуващите. Да сме ходове напред. А освен да затваряме и да живеем назаем. Да знаем и да можем да ловим рибата, не някой да ни хвърля огризки през плеяда от “европейски фондове ", правейки ни подвластни и апатични.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ