Ню Йорк Таймс: Американската власт току-що получи голям удар
Сега сходно блаженство наподобява по-малко задоволително. На срещата на върха в Йоханесбург предходната седмица групата предложения шест страни от световния юг - Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства - да се причислят към нейните редици. След известието безразличието отстъпи място на изненадата и даже на паниката. И въпреки всичко няма потребност от паника. БРИКС в никакъв случай няма да ръководи света или да размени водената от Съединени американски щати интернационална система.
Би било неточност обаче да отхвърлим смисъла му. В края на краищата всеки клуб с толкоз дълъг лист на чакащите - в този случай близо 20 народи - евентуално прави нещо вярно. Разширяването на БРИКС е неоспорим знак за неудовлетвореността на доста страни от международния ред и за устрема им да подобрят мястото си в него. За Америка, чиято хватка за световно владичество отслабва, това е тънко предизвикателство - и опция.
Критиците имат право: БРИКС остава в развой на развиване. Двете му съществени начинания - Новата банка за развиване и Споразумението за условните запаси - са много дребни спрямо мащаба на международното кредитиране и финансиране на развиването. Други начинания, като да вземем за пример съдействието в региона на здравните проучвания и проучването на космоса, са в начален етап. Разширяването може да затрудни институционалното създаване, защото в него има повече участници. Съществуват да вземем за пример някои разлики сред метода, по който Китай и Русия и страните от световния юг гледат на групата.
Глобалното владичество на Америка, несъмнено, е подкрепено от големи военни разноски, мрежа от съюзи и стотици отдалечени военни бази. Но даже и разширеният БРИКС да се затрудни в материалното си развиване - а има огромна възможност да се оправи по-добре - той ще провокира Вашингтон в три основни области: световните правила, геополитическото съревнование и междурегионалното съдействие.
След разпадането на Съветския съюз през 1991 година и макар пагубните интервенции в Ирак и Афганистан, Америка съумя да се показа като бранител на полезностите на свободата и демокрацията на всички места по света. Всъщност непропорционалното въздействие, което Вашингтон има върху формулирането на световните правила, е главен източник на неговата власт. Не на вятъра администрацията на Байдън неведнъж декларира, че светът е разграничен на демокрации, спазващи разпоредбите, и автокрации, нарушаващи разпоредбите, като Съединените щати са отпред на първите.
Тази рамка " народна власт против автокрация " към този момент е отчасти дискредитирана от личната прегръдка на Вашингтон с властнически държавни управления. По-големият БРИКС би й нанесъл още един удар от друг ъгъл. От 11-те страни, които ще съставляват разширената група, четири могат да се нарекат демокрации, четири са автокрации, две са монархии, а друга е теокрация. Това е още едно доказателство, че политическата система на една страна е неприятен индикатор за това по какъв начин тя формулира ползите си и с кого взема решение да построи коалиция.
Нещо повече, в разширената група ще участват две двойки отявлени противници - Индия и Китай, Саудитска Арабия и Иран, както и ожесточената двойка Египет и Етиопия. Само по себе си взаимното участие в БРИКС няма да реши сериозните проблеми сред тези съперници. Но то ще сътвори неповторими благоприятни условия за директни двустранни диалози сред страни, които не се харесват една на друга, в една относително безвредна многостранна среда. В предишното Вашингтон е намирал преимущество в потреблението на разделянето за свои цели, най-много в Близкия изток. Като понижава недоверието сред страните, БРИКС може да помогне за превъзмогване на този вреден цикъл.
За да затвърди шампионата си, Вашингтон също по този начин е податлив да разделя света на райони. Съюзниците и сътрудниците на Съединени американски щати, изключително в световния юг, нормално са призовавани да се опълчват на съперника на Съединени американски щати или да открият по-дълбоки връзки с локалните сътрудници на Съединени американски щати в техния район. Например Индия и Филипините се предизвикват да се опълчват на Китай, до момента в който страните от Персийския залив се подтикват да се съсредоточат върху Иран и да изградят връзки с Израел.
Този метод " разделяй и владей " лимитира хоризонтите на междинните сили до личните им райони. С членовете си от три континента БРИКС може да сътвори нови пространства за основните страни от световния юг да основат по-дълбоки привички за взаимоотношение и съдействие надалеч оттатък своите райони, което е в прорез с пожеланото от Вашингтон разделяне.
Нарастващата притегателност на БРИКС е по-скоро сигнал, че американската световна доминация отслабва. Но това не значи, че множеството от новите и първичните членове на групата са антиамерикански настроени: Египет е непрекъснат сътрудник в региона на сигурността, Бразилия и Южна Африка имат дългогодишни връзки със Съединени американски щати, а Индия е може би най-близкият другар на Вашингтон в сбирката. Те просто биха предпочели да живеят в свят, в който Съединените щати са водеща, а не преобладаваща мощ.
И дали това би било толкоз неприятно? Америка, която е изправена пред личните си неразрешими вътрешни проблеми, би трябвало да гледа на разширението на БРИКС не толкоз като на опасност, колкото като на опция. Тя предлага на Съединените щати опция освен да се научат още веднъж да си сътрудничат, само че и да се освободят от някои далечни тежести и показа за изключителност, които не служат на националния им интерес. В този развой може да се появи една по-добра Америка, а евентуално и един по-добър свят.
Саранг Шидор е шеф на програмата " Глобален Юг " в Института " Куинси ", Съединени американски щати.
Превод: Dir.bg
Би било неточност обаче да отхвърлим смисъла му. В края на краищата всеки клуб с толкоз дълъг лист на чакащите - в този случай близо 20 народи - евентуално прави нещо вярно. Разширяването на БРИКС е неоспорим знак за неудовлетвореността на доста страни от международния ред и за устрема им да подобрят мястото си в него. За Америка, чиято хватка за световно владичество отслабва, това е тънко предизвикателство - и опция.
Критиците имат право: БРИКС остава в развой на развиване. Двете му съществени начинания - Новата банка за развиване и Споразумението за условните запаси - са много дребни спрямо мащаба на международното кредитиране и финансиране на развиването. Други начинания, като да вземем за пример съдействието в региона на здравните проучвания и проучването на космоса, са в начален етап. Разширяването може да затрудни институционалното създаване, защото в него има повече участници. Съществуват да вземем за пример някои разлики сред метода, по който Китай и Русия и страните от световния юг гледат на групата.
Глобалното владичество на Америка, несъмнено, е подкрепено от големи военни разноски, мрежа от съюзи и стотици отдалечени военни бази. Но даже и разширеният БРИКС да се затрудни в материалното си развиване - а има огромна възможност да се оправи по-добре - той ще провокира Вашингтон в три основни области: световните правила, геополитическото съревнование и междурегионалното съдействие.
След разпадането на Съветския съюз през 1991 година и макар пагубните интервенции в Ирак и Афганистан, Америка съумя да се показа като бранител на полезностите на свободата и демокрацията на всички места по света. Всъщност непропорционалното въздействие, което Вашингтон има върху формулирането на световните правила, е главен източник на неговата власт. Не на вятъра администрацията на Байдън неведнъж декларира, че светът е разграничен на демокрации, спазващи разпоредбите, и автокрации, нарушаващи разпоредбите, като Съединените щати са отпред на първите.
Тази рамка " народна власт против автокрация " към този момент е отчасти дискредитирана от личната прегръдка на Вашингтон с властнически държавни управления. По-големият БРИКС би й нанесъл още един удар от друг ъгъл. От 11-те страни, които ще съставляват разширената група, четири могат да се нарекат демокрации, четири са автокрации, две са монархии, а друга е теокрация. Това е още едно доказателство, че политическата система на една страна е неприятен индикатор за това по какъв начин тя формулира ползите си и с кого взема решение да построи коалиция.
Нещо повече, в разширената група ще участват две двойки отявлени противници - Индия и Китай, Саудитска Арабия и Иран, както и ожесточената двойка Египет и Етиопия. Само по себе си взаимното участие в БРИКС няма да реши сериозните проблеми сред тези съперници. Но то ще сътвори неповторими благоприятни условия за директни двустранни диалози сред страни, които не се харесват една на друга, в една относително безвредна многостранна среда. В предишното Вашингтон е намирал преимущество в потреблението на разделянето за свои цели, най-много в Близкия изток. Като понижава недоверието сред страните, БРИКС може да помогне за превъзмогване на този вреден цикъл.
За да затвърди шампионата си, Вашингтон също по този начин е податлив да разделя света на райони. Съюзниците и сътрудниците на Съединени американски щати, изключително в световния юг, нормално са призовавани да се опълчват на съперника на Съединени американски щати или да открият по-дълбоки връзки с локалните сътрудници на Съединени американски щати в техния район. Например Индия и Филипините се предизвикват да се опълчват на Китай, до момента в който страните от Персийския залив се подтикват да се съсредоточат върху Иран и да изградят връзки с Израел.
Този метод " разделяй и владей " лимитира хоризонтите на междинните сили до личните им райони. С членовете си от три континента БРИКС може да сътвори нови пространства за основните страни от световния юг да основат по-дълбоки привички за взаимоотношение и съдействие надалеч оттатък своите райони, което е в прорез с пожеланото от Вашингтон разделяне.
Нарастващата притегателност на БРИКС е по-скоро сигнал, че американската световна доминация отслабва. Но това не значи, че множеството от новите и първичните членове на групата са антиамерикански настроени: Египет е непрекъснат сътрудник в региона на сигурността, Бразилия и Южна Африка имат дългогодишни връзки със Съединени американски щати, а Индия е може би най-близкият другар на Вашингтон в сбирката. Те просто биха предпочели да живеят в свят, в който Съединените щати са водеща, а не преобладаваща мощ.
И дали това би било толкоз неприятно? Америка, която е изправена пред личните си неразрешими вътрешни проблеми, би трябвало да гледа на разширението на БРИКС не толкоз като на опасност, колкото като на опция. Тя предлага на Съединените щати опция освен да се научат още веднъж да си сътрудничат, само че и да се освободят от някои далечни тежести и показа за изключителност, които не служат на националния им интерес. В този развой може да се появи една по-добра Америка, а евентуално и един по-добър свят.
Саранг Шидор е шеф на програмата " Глобален Юг " в Института " Куинси ", Съединени американски щати.
Превод: Dir.bg
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ