Украинката Ирина: Седя до мъртвия си съпруг. Вдовица на 25
Седя до мъртвия си брачен партньор. Животът ми лежи до мене в затворен ковчег. Животът ми, който изтри сълзите ми и сподели, че в никакъв случай няма да си тръгне. Който ме галеше цяла нощ, когато ми беше неприятно. Който се хвалеше с мене на всяка крачка. И аз се хвалех с тебе. И благодарях на Бога, че си подобен. Сякаш към този момент не живея.
Не познавам по-чист, по-мил и по-достоен Човек. Ти беше най-хубавият във всичко. Не тъй като си мой. Така беше, всичко ти се получаваше. Навсякъде те ценяха.
Всичките ти думи звънят в ушите ми. Само ласкави, други ти в никакъв случай не сподели. Ако се появеше нещо хубаво у нас, незабавно споделяше с кого ще го споделим. Ако нещо се случеше, аз се държах единствено за тебе. Стигаше едно " зззая! ", с цел да се изпъна спокойно като струна.
Ти летеше от службата към къщи с джобове, цялостни с шоколадови бонбони, с цел да не ми е тъжно. А всичко, което вземаше със себе си, постоянно раздаваше, с цел да се похвалиш по какъв начин сготвям. Никога не си се страхувал от нищо, нито един път. Усмихваше се всеки ден, даже в случай че всичко беше неприятно.
„ Облечен съм топло и се храня добре “ - във всички случаи.
Правеше проекти за година напред - по какъв начин ще отидем при родителите си.
" Отказвал ли съм ти в миналото нещо? ", отговаряше на всичките ми нелепости. „ Ще те полекувам и всичко ще бъде наред, към момента имаме деца да раждаме “, „ Каква работа? Главното е, да си здрава и щастлива “, „ Искам такова малко момиченце за себе си “, споделяше всеки ден.
И постоянно помагаше, можех да желая всичко.
" Ти командирша ли си? ", майтапеше се с хитра усмивка. „ По-лошо “, споделих аз, „ аз съм дамата на командира “ и го целувах по носа.
Можех да ти опиша неща, които хората в никакъв случай не споделят на никого и ти постоянно ме разбираше.
Знаех какъв брой непоносими ще бъдем на остарели години („ зззая, тиганът отново не е на мястото си “, „ зззая, кой е пил кафе и не е взел капсулата? “), знаех какви очи ще имат децата ни. Мислех какво да ти подаря за първата ни годишнина от сватбата. А се наложи да предпочитам венец за гроба ти. В последния ни диалог сподели, че пазиш моя сън. Сега аз ще вардя твоя до края на живота си.
Ти си офицер с подобен вътрешен кодекс на достойнството, за който тези кучки даже не биха могли да мечтаят. Ти си моето сърце! Ти си моята душа! Беше и ще бъдеш. Обичам те безпределно и се гордея с тебе ".
Проклинам тези фашисти поради тебе, благи, поради неродените ни деца, поради откраднатия живот, твоя и моя.
Седя до мъртвия си брачен партньор. Аз съм вдовица на 25. Нечовеците откраднаха живота ми. Шибаната Русия открадна живота ми.
Украинката Ирина Шушкова след загубата на брачна половинка си, Facebook
Не познавам по-чист, по-мил и по-достоен Човек. Ти беше най-хубавият във всичко. Не тъй като си мой. Така беше, всичко ти се получаваше. Навсякъде те ценяха.
Всичките ти думи звънят в ушите ми. Само ласкави, други ти в никакъв случай не сподели. Ако се появеше нещо хубаво у нас, незабавно споделяше с кого ще го споделим. Ако нещо се случеше, аз се държах единствено за тебе. Стигаше едно " зззая! ", с цел да се изпъна спокойно като струна.
Ти летеше от службата към къщи с джобове, цялостни с шоколадови бонбони, с цел да не ми е тъжно. А всичко, което вземаше със себе си, постоянно раздаваше, с цел да се похвалиш по какъв начин сготвям. Никога не си се страхувал от нищо, нито един път. Усмихваше се всеки ден, даже в случай че всичко беше неприятно.
„ Облечен съм топло и се храня добре “ - във всички случаи.
Правеше проекти за година напред - по какъв начин ще отидем при родителите си.
" Отказвал ли съм ти в миналото нещо? ", отговаряше на всичките ми нелепости. „ Ще те полекувам и всичко ще бъде наред, към момента имаме деца да раждаме “, „ Каква работа? Главното е, да си здрава и щастлива “, „ Искам такова малко момиченце за себе си “, споделяше всеки ден.
И постоянно помагаше, можех да желая всичко.
" Ти командирша ли си? ", майтапеше се с хитра усмивка. „ По-лошо “, споделих аз, „ аз съм дамата на командира “ и го целувах по носа.
Можех да ти опиша неща, които хората в никакъв случай не споделят на никого и ти постоянно ме разбираше.
Знаех какъв брой непоносими ще бъдем на остарели години („ зззая, тиганът отново не е на мястото си “, „ зззая, кой е пил кафе и не е взел капсулата? “), знаех какви очи ще имат децата ни. Мислех какво да ти подаря за първата ни годишнина от сватбата. А се наложи да предпочитам венец за гроба ти. В последния ни диалог сподели, че пазиш моя сън. Сега аз ще вардя твоя до края на живота си.
Ти си офицер с подобен вътрешен кодекс на достойнството, за който тези кучки даже не биха могли да мечтаят. Ти си моето сърце! Ти си моята душа! Беше и ще бъдеш. Обичам те безпределно и се гордея с тебе ".
Проклинам тези фашисти поради тебе, благи, поради неродените ни деца, поради откраднатия живот, твоя и моя.
Седя до мъртвия си брачен партньор. Аз съм вдовица на 25. Нечовеците откраднаха живота ми. Шибаната Русия открадна живота ми.
Украинката Ирина Шушкова след загубата на брачна половинка си, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ