Проф. Христина Вучева: В българския дебат за ЕП отсъстват въпросите за бъдещето на ЕС
Седмица преди изборите, ни посети Манфред Вебер, претендентът за ръководител на Европейската комисия, излъчен от Европейската национална партия. Преди дни видяхме неговото присъединяване в спор, с присъединяване на още петима претенденти за мястото на Жан-Клод Юнкер. Визитата на господин Вебер несъмнено ще помогне да създадем своя избор в идните избори на 26 май.
Слушах и гледах с интерес този спор сред шестимата участници. Надявах се да схвана какво е бъдещето на Европейския съюз според от това какво ще кажат излъчените от другите политически фамилии претенденти за високия пост – ръководител на Европейска комисия.
Още преди събитието се пусна слуха, че бъдещият началник на Европейска комисия може и да не е измежду тези, които вземат участие в този спор. Предният ден „ Блумбърг “ заяви, че водачите на страните-членки на последното свое събиране са обсъждали опцията Европейска комисия да се управлява от Кристалина Георгиева, или от Кристин Лагард, или от Мишел Барние. Според „ Блумбърг “ най-големи били възможностите на Георгиева, тъй като трябвало да имаме жена за началник и то за предпочитане от Източна Европа.
Дебатът за ръководител на Европейска комисия
Дебатът стартира с тематиката за бежанците. Според Манфред Вебер значимо било да се покаже увереност за защита на европейските граници. Трябвало да се усилят силите на Фронтекс с 10 000 души, само че и да не забравяме нашата филантропична отговорност и нашите европейски полезности.
Нико Клу от европейската левица, откакто изясни, че неговото семейство са бежанци от Испания в Белгия и по какъв начин той е намерил там поддръжка като дете на имигранти, прикани да се даде и в този момент късмет на хората, които бягат от несгоди. Имиграцията можела да подмлади Европейския съюз, който имал проблем със застаряването.
Кандидатката от либералите и сегашна комисарка Маргарете Вестагер не сподели нищо повече от това, че би трябвало да се оказва помощ на хората.
Франц Тимерманс, претендентът на социалистите и сегашен заместител на Юнкер, беше по-конкретен. Той предложи да се направи проект „ Маршал “ за Африка и по този начин да се ограничи притока на хора от този континент към Европа, като се подобрят изискванията там. Интересен беше и апелът му да демонстрираме взаимност и когато това не ни е прелестно и преференциално.
Представителката на зелените Ска Келер подсети, че протичащото се в Средиземно море е нечовешко и всеки би трябвало да поеме своята отговорност.
От казаното излиза наяве, че социалистите виждат решението като се усъвършенстват изискванията за живот в страните, от които идват бежанците. Това значи, че идващите 10 години нищо няма да се промени от това, което виждаме в този момент, тъй като сходни планове посредством проект „ Маршал “ изискват дълъг интервал, с цел да има някакъв резултат – намаляването на напора от хора, тръгнали към Европа,.
Не по-различно е това, което оферират Вебер и ЕНП, само че най-малко тяхната концепция за по-добра защита на границите е обвързвана с сегашното.
Втората обсъждана тематика беше отдадена на младежката безработица. Както е известно този въпрос от години изтезава няколко страни, като Гърция, Португалия и други. У нас това също е проблем. Въпреки многото приказки и отделяни средства с целеви стратегии, няма осезателен резултат за повишение на заетостта измежду хората сред 16 и 25 години. Тимерманс предложи нещо съответно – да се разшири програмата „ Еразъм “ и да се вкара правилото на минималната работна заплата, която да се равнява на 60 % от междинната заплата за съответната страна. У нас всяка година се водят разногласия сред синдикати и работодатели за размера на минималната работна заплата. Ако се приложи концепцията на Тимерманс, това би означавало че за 2019 година минималната заплата би трябвало да е 680 лева
Климатичните промени и околна среда беше третата тематика на дебата от 15 май. Всички участници признават, че отбраната на климата и околната среда постоянно постанова редуциране на действия и увеличение на безработицата. Такъв е казусът у нас с милионите, които се заплащат за нездравословните излъчвания от Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ и какъв брой тежко се отразява това на вероятността за претовареност в страната.
Заслужава внимание предлагането на Франц Тимерманс по въпросите на климата и въздействието върху заетостта да се работи от всички в една посока, с цел да има резултат. Той предложи да се вкара налог върху въглеродния двуокис за всички компании, както и налог върху керосина. Средствата да се употребяват както за мероприятия по околната среда, по този начин и за заетостта обвързвана с климатичните промени.
Представителят на европейската левица Клу още веднъж обърна внимание по какъв начин огромните корпорации, които заплащат единствено 4 или 5 % налог, до момента в който жителите – 30 % налог върху своите приходи. „ Епъл ” даже плащала 0.6 %.
Във връзка с тези особености Тимерманс още веднъж се върна на тематиката за налозите и предложи да се одобри най-малък размер на корпоративния налог 18 %. Това уверено се отхвърля от представителя на консерваторите. Техният аргумент е, че в Европейски Съюз данъчната политика по данъчните размери е била и би трябвало да остане извънредно в пълномощията на всяка страна.
Дебатът сподели, че във връзка с климата и налозите, вижданията на социалистите се приближават с тези на зелените и на европейската левица.
Интересно резюме направи Вебер. Според него, с цел да се решат въпросите на климата би трябвало да се промени метода на приемане на решенията като се вкара правилото на болшинство и се анулира цялостното единогласие, с което се вземат решенията в Европейски Съюз.
По тематиката за външната политика също се видяха допирни точки сред Тимерманс и левите. Той обърна внимание, че имаме работа с американски президент, който желае да ликвидира единството на Европа. Такава била задачата и на Китай, и на Русия.
Представителят на ЕНП възрази като означи, че американският народ е другар на европейците и това постоянно би трябвало да се има поради. Вебер намираше метод при всяка тематика да припомня за европейските полезности, както и за това, че ЕНП е измежду основателките на Европейски Съюз. Това от своя страна даде мотив на представителя на консерваторите Ян Захрадал да напомни тяхното кредо. На хората им било омръзнало европейските разпореждания да се бъркат в техния живот и нрави. Европа трябвало да прави по-малко неща, само че доста по-добре.
Българският взор
Очакванията ми за този спор бяха други. Избраните тематики в действителност са значими, само че по нито една от тях участниците не съумяха да основат убеждението, че в случай че някои от тях поведе в бъдеще Европейска комисия, въпросите ще имат бързи и ефикасни решения. По някои от тематиките, каквато е да вземем за пример тематиката за младежката безработица, се приказва от години. По тематиката за бежанците и опазването на границите говоренето е от 2015 година, само че отсъства и до момента обща концепция, която да е призната от Европейска комисия и от Европейския парламент и да има резултати.
За да има смисъл сходен спор, би трябвало да се чака, че се разчита на такива събития, с цел да се влияе върху настройките на обособените жители за избор в техните страни. Да предположим, че някои от феновете на дебата от 15.05. е бил вдъхновен от концепциите на избран представител на тъй наречените политически фамилии. Този наш гласоподавател мъчно ще се ориентира коя от препоръчаните листи с претенденти у нас към кое политическо семейство ще отиде.
Има нещо недоизяснено в системата, по която избираме депутати за Европейския парламент и метода, по който те образуват по-късно обособените партийни групи в самия парламент.
Този извод се удостоверява и от метода, по който нашите претенденти вземат участие в дебатите за избора на 26 май. В тези диспути не беше подхваната нито една от тематиките, които се разясниха в Брюксел на 15 май. Кампанията на ръководещата партия ГЕРБ и присъединяване им в дебатите се свеждаше до настояването да се спомним какъв брой доста те са създали при своето ръководство за всички нас. Това е и внушението от зачестилите през последните дни прояви по строящи се автомагистрали, рязане на ленти и други сходни мероприятия на ръководещите.
Представителите на Българска социалистическа партия вземат участие в дебата с лозунга ние ще вземем властта и ще сменим всичко и всичко ще е по-добре. Те упорстват да им повярваме, че като имат повече на брой определени депутати ще получат незабавно и ръководството на страната. Един от най-активните други участници на телевизионните екрани разчита да притегли вниманието като непрестанно повтаря, че той не е бил до момента във властта, затова няма нищо общо с лошотиите, които познаваме и за това би трябвало да му се доверим и да гласуваме за неговата партия и за упоритостите му да седне до Марин Льо Пен в бъдещия парламент на Европейски Съюз.
След като изборите са за Европейски парламент, а това е институцията, която приема директивите и регламентите, по които се управлява тази общественост, моите упования бяха за диалози, които да отговорят най-малко на въпросите, които бяха поставяни преди година в отчет на Юнкер за бъдещето на Европейски Съюз, или въпросите, които пораждат от предложенията на Макрон за бъдещето на Европейски Съюз, направени напълно неотдавна. Това не стана, а и у нас ползата по тези тематики не е изключително важен, тъй като си имаме прекомерно доста грижи към всекидневието ни. /БГНЕС
———————
Христина Вучева е лекар по стопанска система и професор по финанси. Тя е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител. Проф. Вучева е някогашен министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995 г./. Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
Слушах и гледах с интерес този спор сред шестимата участници. Надявах се да схвана какво е бъдещето на Европейския съюз според от това какво ще кажат излъчените от другите политически фамилии претенденти за високия пост – ръководител на Европейска комисия.
Още преди събитието се пусна слуха, че бъдещият началник на Европейска комисия може и да не е измежду тези, които вземат участие в този спор. Предният ден „ Блумбърг “ заяви, че водачите на страните-членки на последното свое събиране са обсъждали опцията Европейска комисия да се управлява от Кристалина Георгиева, или от Кристин Лагард, или от Мишел Барние. Според „ Блумбърг “ най-големи били възможностите на Георгиева, тъй като трябвало да имаме жена за началник и то за предпочитане от Източна Европа.
Дебатът за ръководител на Европейска комисия
Дебатът стартира с тематиката за бежанците. Според Манфред Вебер значимо било да се покаже увереност за защита на европейските граници. Трябвало да се усилят силите на Фронтекс с 10 000 души, само че и да не забравяме нашата филантропична отговорност и нашите европейски полезности.
Нико Клу от европейската левица, откакто изясни, че неговото семейство са бежанци от Испания в Белгия и по какъв начин той е намерил там поддръжка като дете на имигранти, прикани да се даде и в този момент късмет на хората, които бягат от несгоди. Имиграцията можела да подмлади Европейския съюз, който имал проблем със застаряването.
Кандидатката от либералите и сегашна комисарка Маргарете Вестагер не сподели нищо повече от това, че би трябвало да се оказва помощ на хората.
Франц Тимерманс, претендентът на социалистите и сегашен заместител на Юнкер, беше по-конкретен. Той предложи да се направи проект „ Маршал “ за Африка и по този начин да се ограничи притока на хора от този континент към Европа, като се подобрят изискванията там. Интересен беше и апелът му да демонстрираме взаимност и когато това не ни е прелестно и преференциално.
Представителката на зелените Ска Келер подсети, че протичащото се в Средиземно море е нечовешко и всеки би трябвало да поеме своята отговорност.
От казаното излиза наяве, че социалистите виждат решението като се усъвършенстват изискванията за живот в страните, от които идват бежанците. Това значи, че идващите 10 години нищо няма да се промени от това, което виждаме в този момент, тъй като сходни планове посредством проект „ Маршал “ изискват дълъг интервал, с цел да има някакъв резултат – намаляването на напора от хора, тръгнали към Европа,.
Не по-различно е това, което оферират Вебер и ЕНП, само че най-малко тяхната концепция за по-добра защита на границите е обвързвана с сегашното.
Втората обсъждана тематика беше отдадена на младежката безработица. Както е известно този въпрос от години изтезава няколко страни, като Гърция, Португалия и други. У нас това също е проблем. Въпреки многото приказки и отделяни средства с целеви стратегии, няма осезателен резултат за повишение на заетостта измежду хората сред 16 и 25 години. Тимерманс предложи нещо съответно – да се разшири програмата „ Еразъм “ и да се вкара правилото на минималната работна заплата, която да се равнява на 60 % от междинната заплата за съответната страна. У нас всяка година се водят разногласия сред синдикати и работодатели за размера на минималната работна заплата. Ако се приложи концепцията на Тимерманс, това би означавало че за 2019 година минималната заплата би трябвало да е 680 лева
Климатичните промени и околна среда беше третата тематика на дебата от 15 май. Всички участници признават, че отбраната на климата и околната среда постоянно постанова редуциране на действия и увеличение на безработицата. Такъв е казусът у нас с милионите, които се заплащат за нездравословните излъчвания от Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ и какъв брой тежко се отразява това на вероятността за претовареност в страната.
Заслужава внимание предлагането на Франц Тимерманс по въпросите на климата и въздействието върху заетостта да се работи от всички в една посока, с цел да има резултат. Той предложи да се вкара налог върху въглеродния двуокис за всички компании, както и налог върху керосина. Средствата да се употребяват както за мероприятия по околната среда, по този начин и за заетостта обвързвана с климатичните промени.
Представителят на европейската левица Клу още веднъж обърна внимание по какъв начин огромните корпорации, които заплащат единствено 4 или 5 % налог, до момента в който жителите – 30 % налог върху своите приходи. „ Епъл ” даже плащала 0.6 %.
Във връзка с тези особености Тимерманс още веднъж се върна на тематиката за налозите и предложи да се одобри най-малък размер на корпоративния налог 18 %. Това уверено се отхвърля от представителя на консерваторите. Техният аргумент е, че в Европейски Съюз данъчната политика по данъчните размери е била и би трябвало да остане извънредно в пълномощията на всяка страна.
Дебатът сподели, че във връзка с климата и налозите, вижданията на социалистите се приближават с тези на зелените и на европейската левица.
Интересно резюме направи Вебер. Според него, с цел да се решат въпросите на климата би трябвало да се промени метода на приемане на решенията като се вкара правилото на болшинство и се анулира цялостното единогласие, с което се вземат решенията в Европейски Съюз.
По тематиката за външната политика също се видяха допирни точки сред Тимерманс и левите. Той обърна внимание, че имаме работа с американски президент, който желае да ликвидира единството на Европа. Такава била задачата и на Китай, и на Русия.
Представителят на ЕНП възрази като означи, че американският народ е другар на европейците и това постоянно би трябвало да се има поради. Вебер намираше метод при всяка тематика да припомня за европейските полезности, както и за това, че ЕНП е измежду основателките на Европейски Съюз. Това от своя страна даде мотив на представителя на консерваторите Ян Захрадал да напомни тяхното кредо. На хората им било омръзнало европейските разпореждания да се бъркат в техния живот и нрави. Европа трябвало да прави по-малко неща, само че доста по-добре.
Българският взор
Очакванията ми за този спор бяха други. Избраните тематики в действителност са значими, само че по нито една от тях участниците не съумяха да основат убеждението, че в случай че някои от тях поведе в бъдеще Европейска комисия, въпросите ще имат бързи и ефикасни решения. По някои от тематиките, каквато е да вземем за пример тематиката за младежката безработица, се приказва от години. По тематиката за бежанците и опазването на границите говоренето е от 2015 година, само че отсъства и до момента обща концепция, която да е призната от Европейска комисия и от Европейския парламент и да има резултати.
За да има смисъл сходен спор, би трябвало да се чака, че се разчита на такива събития, с цел да се влияе върху настройките на обособените жители за избор в техните страни. Да предположим, че някои от феновете на дебата от 15.05. е бил вдъхновен от концепциите на избран представител на тъй наречените политически фамилии. Този наш гласоподавател мъчно ще се ориентира коя от препоръчаните листи с претенденти у нас към кое политическо семейство ще отиде.
Има нещо недоизяснено в системата, по която избираме депутати за Европейския парламент и метода, по който те образуват по-късно обособените партийни групи в самия парламент.
Този извод се удостоверява и от метода, по който нашите претенденти вземат участие в дебатите за избора на 26 май. В тези диспути не беше подхваната нито една от тематиките, които се разясниха в Брюксел на 15 май. Кампанията на ръководещата партия ГЕРБ и присъединяване им в дебатите се свеждаше до настояването да се спомним какъв брой доста те са създали при своето ръководство за всички нас. Това е и внушението от зачестилите през последните дни прояви по строящи се автомагистрали, рязане на ленти и други сходни мероприятия на ръководещите.
Представителите на Българска социалистическа партия вземат участие в дебата с лозунга ние ще вземем властта и ще сменим всичко и всичко ще е по-добре. Те упорстват да им повярваме, че като имат повече на брой определени депутати ще получат незабавно и ръководството на страната. Един от най-активните други участници на телевизионните екрани разчита да притегли вниманието като непрестанно повтаря, че той не е бил до момента във властта, затова няма нищо общо с лошотиите, които познаваме и за това би трябвало да му се доверим и да гласуваме за неговата партия и за упоритостите му да седне до Марин Льо Пен в бъдещия парламент на Европейски Съюз.
След като изборите са за Европейски парламент, а това е институцията, която приема директивите и регламентите, по които се управлява тази общественост, моите упования бяха за диалози, които да отговорят най-малко на въпросите, които бяха поставяни преди година в отчет на Юнкер за бъдещето на Европейски Съюз, или въпросите, които пораждат от предложенията на Макрон за бъдещето на Европейски Съюз, направени напълно неотдавна. Това не стана, а и у нас ползата по тези тематики не е изключително важен, тъй като си имаме прекомерно доста грижи към всекидневието ни. /БГНЕС
———————
Христина Вучева е лекар по стопанска система и професор по финанси. Тя е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител. Проф. Вучева е някогашен министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995 г./. Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ