Считам, че трябва, - пише св. Григорий Нисийски, - да

" Считам, че би трябвало, - написа св. Григорий Нисийски, - да обръщаме внимание и на това, че като остават небрежни, мнозина от пристъпващите към благодатта на кръщението, сами себе си заблуждават и биват почитани като възродени, без фактически да са такива... Ако банята на кръщението е послужила на тялото, а душата не е свалила от себе си буйните нечистоти, а назад – животът след тайнодействието е като живота до тайнодействието, то въпреки и да звучи самоуверено, ще го кажа и няма да се отрека – че за такива водата остава вода, тъй като в родения ни минимум не се оказва дара на Светия Дух. "
Свети Григорий Нисийски оставил голям брой съчинения, в които се показал и като нравствен ритор, и като догматик разобличител на ересите, и като интерпретатор на Свещеното Писание, и като преподавател по добродетелност.
Ораторският му гений се изявил в надгробните слова за светите Мелетий Антиохийски, Василий Велики, света Макрина и в похвалните слова за светите Ефрем Сирин, Григорий Чудотворец, страдалец Теодор Тирон, 40 мъченици севастийски, първомъченик Стефан.
Известни са празничните му слова за Рождество Христово, за Богоявление, Пасха (5 слова), Възнесение Христово, Петдесетница, Сретение Господне.
Най-хубавите му догматични съчинения са: 12 слова против Евномий и Катехизис, които съдържат директиви по какъв начин да се постъпва при превръщане на езичници и иудеи и по какъв начин при разкритие на еретици. В съчинението си срещу Евномий той опровергава учението му и потвърждава божествената същина на Божия Син, като изяснява и християнското обучение за Светата Троица.
Учението за Света Троица, и изключително за Бог Свети Дух, той защищавал от актуалните заблуди в доста свои съчинения: в словото за Светия Дух срещу македоняните, в словото за Божествената същина на Сина и Духа, в словото за вярата до Симпликия, до Авлалия за това, че няма три Бога, до елините, в словото срещу Арий и Савелий.
Към догматическите съчинения на свети Григорий се отнася “Шестоднев ”, където взема решение въпросите, останали без отговор в “Шестоднева ” на свети Василий Велики, съчинение против манихеите, за сътворението на индивида, проучване за децата, умрели некръстени, и съчинение за душата и възкресението.
За разяснение на Свещеното Писание написал няколко съчинения под формата на размисли: Осем беседи върху III глава от Еклисиаст, Петнадесет беседи върху “Песен на песните ”, Две разсъждения за надписите на псалмите и сказка за шести псалом, Пет беседи за Господнята молитва, Осем беседи за блаженствата.
Към нравствено-аскетичните му съчинения се отнасят: три проучвания за християнското съвършенство, за задачата на живота по Бога, за същинското подвижничество, за девството, за любовта към бедните и други.
От него са останали и 28 писма.