ЕСПЧ осъди България за отказ за смяна на пола
Създаването на голословни спънки за юридическата промяна на пола на транссексуалните лица е нарушаване на тяхното право на ценене на персоналния им и фамилен живот по член 8 от Европейската спогодба за правата на индивида. Това за следващ път повтаря Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по делото, оповестено във вторник. В него Съдът в Страсбург удостоверява досегашната си процедура за изискванията, които страните би трябвало да подсигуряват на транссексуални жители, поискали юридическа смяна на пола.
" Като е отказал да признае пола на жалбоподателката, без да изложи задоволителни и съответстващи претекстове, Окръжният съд (във Велико Търново, б.р.) безпричинно е нарушил правото й на персонален живот ", се споделя в решението на Съда.
Само по себе си това ново неоправдателно решение не е ненадейно, защото то стъпва на трайна процедура на Европейски съд по правата на човека, в това число на друго решение по аналогична тъжба против България от 2020 година ().
То обаче е значим признак, тъй като идва на фона на спорната и извънредно неубедителна процедура на българските съдилища, подхранвана от засилващата се социална назадничавост към транссексуалните и изобщо - другите, както и все по-честото потребление на речта на омразата от политически популисти.
Реклама
В основата на проблемите със правосъдната процедура стои и Конституционният съд, който през 2018 година одобри, с което освен разгласи Истанбулската спогодба за отбрана на дамите от принуждение за противоречаща на българската конституция, само че и изрично съобщи, че полът, избран при раждането не предстои на смяна, тъй като и това е в прорез с главния закон : " Изискванията на член 4, § 3 от Конвенцията биха наложили в Република България да се основат процедури, осигуряващи правно признание на пол, друг от биологичния, в прорез с Конституцията ", се споделя в това решение.
" В претекстовете на Конституционния съд, които са един тюрлюгювеч от православие, история, право, политика и какво ли не, е написано, че надали не традицията, каквото и да съставлява тя, има по-голямо значение от правилата на цялото европейско право за независимост, за достолепие, за тъждество сред хората ", разяснява за " Капитал " адв. Михаил Екимджиев, който съставлява отбраната по делото P. H. пред Страсбург.
Именно решението на Конституционен съд по делото за Истанбулската спогодба, изключително забележима през практиката на Върховния касационен съд. През 2020 година в Гражданската гилдия на Върховен касационен съд бе формирано с въпрос позволена ли е и при какви предпоставки юридическа смяна на пола при открита транссексуалност на молителя. В подтекста на това дело още веднъж беше сезиран Конституционен съд с искане за пояснение на термина " пол " и може ли да се позволи на транссексуалните да трансформират пола си.
И че полът в българската конституция и език е единствено и само биологична характерност, само че направи опит да смекчи категоричността си във връзка с промяната на пола - това, че той един път вечно е избран при раждането, не пречело на управляващите да уреждат правното състояние на транссексуалните лица и промяната на пола. Работа на законодателната власт е да реши дали да сътвори законова уредба, която признава правото на полово самоопределение, а на съда - да реши по какъв начин да се произнася в тези случаи, само че не било работа на Конституционен съд да им споделя по какъв начин. Междувременно към този момент повече от две години се чака произнасянето на Върховен касационен съд по тълкувателното дело, както отбелязва и самият Европейски съд по правата на човека. В този смисъл решението на Съда в Страсбург е симптоматично, тъй като демонстрира до каква степен националните съдилища и самият Конституционен съд се разминават със стандартите на Европейски съд по правата на човека за нужните гаранции за ценене на персоналния и фамилния живот, които страната дължи на своите жители.
Реклама
По думите на Екимджиев решението на съда по делото P. H. v Bulgarie е следващото доказателство, че " същинският конституционализъм в България, разбиран като отбрана на главните права и свободи, на главните полезности на европейския юридически мир, върви през решения на Европейски съд по правата на човека и на Съда на Европейски Съюз, които биват торпилирани от националния ни Конституционен съд ".
Фактите
Делото е формирано по тъжба на П.Х., чийто биологичен пол по рождение е мъжки, само че която се дефинира като транссексуална жена от ранна тийнейджърска възраст. Това е доказано и от сексолога, който тя посещава в интервала 2012-15 година (в решението на Европейски съд по правата на човека се употребява женски жанр във връзка с жалбоподателката, макар отхвърли на българските управляващи за промяна на пола). От 2015 година досега тя приема и женски полови хормони, с цел да ускори вторичните женски полови белези, като вследствие на хормоналната терапия към 2018 година равнищата на женските й полови хормони са присъщи за млада жена.
През септември 2018 година П.Х. подава молба до Районен съд-Горна Оряховица за смяна на в акта й за раждане, както и на предпоследната цифра в ЕГН-то - на съображение на закона за гражданската регистрация, като декларира, че желае да получи гражданско-правен статут на жена и по този начин да бъде възприемана в обществото. С решение от февруари 2019 година Горнооряховският областен съд почита молбата и позволява поисканите промени в акта за раждане и в ЕГН.
Решението на съда обаче е обжалвано от районната прокуратура в Горна Оряховица с претекста, че " в случай че желаните промени бъдат позволени, на процедура ще се стигне до състояние да има едно лице от женски пол по документи, с мъжки полови органи на процедура ". Според прокурорите това несъгласие ще остане вътре в П.Х., само че освен - то ще се придвижи и в обществото, " поради посоченото нагоре явно противоречие, което няма да може да бъде преодоляно даже и при толеранс с разбиранията на близките ".
" Като е отказал да признае пола на жалбоподателката, без да изложи задоволителни и съответстващи претекстове, Окръжният съд (във Велико Търново, б.р.) безпричинно е нарушил правото й на персонален живот ", се споделя в решението на Съда.
Само по себе си това ново неоправдателно решение не е ненадейно, защото то стъпва на трайна процедура на Европейски съд по правата на човека, в това число на друго решение по аналогична тъжба против България от 2020 година ().
То обаче е значим признак, тъй като идва на фона на спорната и извънредно неубедителна процедура на българските съдилища, подхранвана от засилващата се социална назадничавост към транссексуалните и изобщо - другите, както и все по-честото потребление на речта на омразата от политически популисти.
Реклама
В основата на проблемите със правосъдната процедура стои и Конституционният съд, който през 2018 година одобри, с което освен разгласи Истанбулската спогодба за отбрана на дамите от принуждение за противоречаща на българската конституция, само че и изрично съобщи, че полът, избран при раждането не предстои на смяна, тъй като и това е в прорез с главния закон : " Изискванията на член 4, § 3 от Конвенцията биха наложили в Република България да се основат процедури, осигуряващи правно признание на пол, друг от биологичния, в прорез с Конституцията ", се споделя в това решение.
" В претекстовете на Конституционния съд, които са един тюрлюгювеч от православие, история, право, политика и какво ли не, е написано, че надали не традицията, каквото и да съставлява тя, има по-голямо значение от правилата на цялото европейско право за независимост, за достолепие, за тъждество сред хората ", разяснява за " Капитал " адв. Михаил Екимджиев, който съставлява отбраната по делото P. H. пред Страсбург.
Именно решението на Конституционен съд по делото за Истанбулската спогодба, изключително забележима през практиката на Върховния касационен съд. През 2020 година в Гражданската гилдия на Върховен касационен съд бе формирано с въпрос позволена ли е и при какви предпоставки юридическа смяна на пола при открита транссексуалност на молителя. В подтекста на това дело още веднъж беше сезиран Конституционен съд с искане за пояснение на термина " пол " и може ли да се позволи на транссексуалните да трансформират пола си.
И че полът в българската конституция и език е единствено и само биологична характерност, само че направи опит да смекчи категоричността си във връзка с промяната на пола - това, че той един път вечно е избран при раждането, не пречело на управляващите да уреждат правното състояние на транссексуалните лица и промяната на пола. Работа на законодателната власт е да реши дали да сътвори законова уредба, която признава правото на полово самоопределение, а на съда - да реши по какъв начин да се произнася в тези случаи, само че не било работа на Конституционен съд да им споделя по какъв начин. Междувременно към този момент повече от две години се чака произнасянето на Върховен касационен съд по тълкувателното дело, както отбелязва и самият Европейски съд по правата на човека. В този смисъл решението на Съда в Страсбург е симптоматично, тъй като демонстрира до каква степен националните съдилища и самият Конституционен съд се разминават със стандартите на Европейски съд по правата на човека за нужните гаранции за ценене на персоналния и фамилния живот, които страната дължи на своите жители.
Реклама
По думите на Екимджиев решението на съда по делото P. H. v Bulgarie е следващото доказателство, че " същинският конституционализъм в България, разбиран като отбрана на главните права и свободи, на главните полезности на европейския юридически мир, върви през решения на Европейски съд по правата на човека и на Съда на Европейски Съюз, които биват торпилирани от националния ни Конституционен съд ".
Фактите
Делото е формирано по тъжба на П.Х., чийто биологичен пол по рождение е мъжки, само че която се дефинира като транссексуална жена от ранна тийнейджърска възраст. Това е доказано и от сексолога, който тя посещава в интервала 2012-15 година (в решението на Европейски съд по правата на човека се употребява женски жанр във връзка с жалбоподателката, макар отхвърли на българските управляващи за промяна на пола). От 2015 година досега тя приема и женски полови хормони, с цел да ускори вторичните женски полови белези, като вследствие на хормоналната терапия към 2018 година равнищата на женските й полови хормони са присъщи за млада жена.
През септември 2018 година П.Х. подава молба до Районен съд-Горна Оряховица за смяна на в акта й за раждане, както и на предпоследната цифра в ЕГН-то - на съображение на закона за гражданската регистрация, като декларира, че желае да получи гражданско-правен статут на жена и по този начин да бъде възприемана в обществото. С решение от февруари 2019 година Горнооряховският областен съд почита молбата и позволява поисканите промени в акта за раждане и в ЕГН.
Решението на съда обаче е обжалвано от районната прокуратура в Горна Оряховица с претекста, че " в случай че желаните промени бъдат позволени, на процедура ще се стигне до състояние да има едно лице от женски пол по документи, с мъжки полови органи на процедура ". Според прокурорите това несъгласие ще остане вътре в П.Х., само че освен - то ще се придвижи и в обществото, " поради посоченото нагоре явно противоречие, което няма да може да бъде преодоляно даже и при толеранс с разбиранията на близките ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ