Крилатите хусари, най-добрата кавалерия на всички времена
Създадена към 1500 година, полската „ крилата хусария “ достигнала своя подем през XVII-ти век. В хода на многочислени сражения, където великите полски победи били извоювани посредством решаващата интервенция на „ крилатите хусари “, те били приети за най-хубавата конница на всички времена. Такива били сраженията срещу шведите при Кокенхауз (1601), Кирхолм (1605) и Тшчанка (1629), против турците при Хотин (1621), срещу кримските татари при Мартинов (1624) и Охматов (1644).
През втората половина на ХVІІ-ги век в процентно отношение хусарията в полско-литовската войска намаляла, само че и в този интервал съкрушителните офанзиви на „ крилатите “ бронирани воини нееднократно решавали изхода на борбите – най-много против турско-татарските пълчища, както било при Хотин (за повторно, 1673), Лвов (1675) и Виена (1683).
Основната тактическа единица на хусарията през XVII-ти век била „ хоругва “ или „ хоронгва “, която наброявала сред 100 и 200 бойци.
През XVII-ти век цялата полско-литовска конница била проведена в полкове, всеки от които включвал от няколко до няколко десетки хоругви, в това число една или повече хусарски, както и елементарни (наричани още „ панцерни “). Така, да вземем за пример, в борбата при Виена през 1683 година „ коронната “ конница се състояла от 13 полка.
Най-силен постоянно бил кралският полк, който през 1683 година включвал 11 хусарски хоругви (общо 1455 бойци) и 10 панцерни (1179 кавалеристи).
През XVII век. броят на хусарските хоругви в армията бил много изменчив. В борбата против турците при Хотин през 1621 година в 28-хилядната полско-литовска армии имало 53 хусарски хоругви (повече от 8000 кавалеристи). Но в похода на крал Ян Собески през 1683 година към Виена коронната конница включвала, с изключение на елементарната кавалерия, 25 хусарски хоругви с общо 3 227 бойци.
Като хайлайф на полско-литовската войска, хусарията се отличавала със солидното си защитно въоръжение. Всеки „ хвъркат хусар “ имал железен полудоспех, състоящ се от кована нагръдна ризница (кираса), нашийник, нараменници, налакътници и наколенници.
Нагръдната ризница, с тегло към 6-7 кг, се състояла от пластини с дебелина от 5 до 8 мм в най-дебелата част, покриващи гърдите (отначало, при образуването на хусарията, и гърба), и 3-5 броя по-тънки (3 мм) пластини, защитаващи долната част на тялото. Общото тегло на полската хусарска ризница било доста по-малко от това на броните на средновековните рицари, най-леките от които тежали 25 кг, а най-тежките – 60 кг.
Хусарите се стремели още повече да облекчат защитното си въоръжение и до края на ХVІІ-ти век на процедура изоставили нараменниците, а кирасата останала единствено начело и се закрепвала с кръстосани кожени колани. Такива облекчени версии на бронята тежали общо единствено 7-8 кг.
За отбрана на главата хусарите употребявали разнообразни типове стоманени шлемове, най-характерен от които бил „ шишак “ с наносник (предпазител за носа), козирка, набузници и навратник (предпазител за врата). Този шлем идва от Изтока, а през Полша и Унгария се популяризира в Западна Европа, където става прочут като „ папенхаймер “ – по прякора на кирасирите на известният имперски военачалник от Тридесетгодишната война (1618-1648) Готфрид декор Папенхайм. Освен заострените на върха шишаки, хусарията употребила и шлемове с невисок плосък гребен, а също и кожени каски.
Върху доспехите си всички хусари носели скотски кожи и ги закопчавали с брава на лявото рамо. По-бедните употребявали вълчи кожи, а някои и мечешки. Заможните шляхтичи в хусарията се намятали с кожи от рисове, леопарди, снежни барсове, тигри и лъвове.
Най-специфичният подробност в бойното снаряжение на хусарите били фамозните „ криле “. За техния генезис има разнообразни версии. Най-вероятната е, че произлизат от известния маджарски щит „ тарч “, който се носел на лявото рамо и имал характерна асиметрична форма, напомняща огромно крило на птица. Отначало хусарите носели тарчове, освен това украсени с разнообразни пера – от орли, соколи и ястреби. Когато тарчът последователно старомоден, той със своята перната декорация към този момент се бил трансформирал в знак на ранната хусария. От щита се отказали, само че перата запазили. Първоначално ги закрепвали към гърба на кирасата. Но когато от нея оставили единствено предната част, ги сложили върху задния лък на седлото. Рамките на „ крилете “ изработвали от дърво, а оперението – от същински пера на орли, лешояди или соколи (по-рядко от пера на гъски, боядисани като орлови).
Издигайки се над главата на ездача, тези криле като че ли увеличавали растежа му, което създавало несъмнено психическо влияние върху съперника. То се засилвало от шумовия резултат, който предизвиквали по време на офанзивата, като подплашвали конете на съперника. Цялостният психически резултат се реализирал още и от типа на животинските кожи, които се развявали зад гърбовете на атакуващите хусари, и от флаговете на дългите им към 5 метра пики, които се ветреели от насрещните въздушни потоци.
Личното оръжие на хусарите било много разнообразно. За нанасяне на първия удар в стремителната конна офанзива се употребила дълга 5-6 метра пика, куха от вътрешната страна, насмолена и увита в ремък от сурова кожа. Тя била с към 1.5 м по-дълга от копието на средновековния рицар, само че доста по-лека. Към пиката се прикрепвал байрак с цветовете на съответната хоругва, дълъг към метър и половина. Пиката лесно пробивала вражеската ризница, само че освен това нормално се чупела, след което хусарят продължавал багра с хладно оръжие с промушващо, сечащо и стремително деяние. За задачата употребявали „ концеж “ – прав меч за мушкане с триъгълно сечение и дължина до 1.8 м, който елементарно пробивал вражеската ризница. Хусарите имали и специфична брадвичка – „ чекан “ или „ клевец “, която също можела да пробива шлемовете и броните на врага.
Но обичаното оръжие на хусаря била сабята, наложителен признак и обект на горделивост за всеки полски аристократ – шляхтич.
Огнестрелното оръжие на хусаря нормално се състояло от два револвера с колесен запалващ механизъм (подобен на някои от актуалните запалки).
