Какво дават книгите на душата
Сайтътни показва 4-те психически функционалности на литературата съгласно философът и публицист Алан де Ботън и неговия екип от „ The School of Life ". Дружеството се занимава с разнообразни услуги, засягащи качеството на живот, удовлетвореността от работата и разбирането на актуалния свят.
1. Книгите пестят време. На пръв взор наподобява, че книгите изискват доста време, само че в действителност те са най-съвършения инструмент за икономисване на този толкоз скъп запас. Това е по този начин, тъй като литературата ни дава достъп до страсти и събития, които, с цел да изпитаме непосредствено, ще са ни нужни години, десетилетия, даже хилядолетия. Литературата е машина, която може да ни накара да изпитаме повече страсти, в сравнение с е физически допустимо в действителността.
2. Книгите ни вършат по-добри. Литературата упражнява магията да ни показва дадени събития през гледната точка на различен. Кара ни да преосмислим последствията от нашите дейности върху другите – нещо, което постоянно пропущаме да създадем. Дава ни образец за положителни, великодушни и съпричастни хора. Литературата твърдо стои против системата, чийто съществени полезности са властта и парите. Писателите издигат хрумвания и усеща, които са забравяни в мощно нашия комерсиален и безсрамен свят.
3. Книгите са лек против самотата. Ние сме по-странни, в сравнение с признаваме. Понякога не можем да разбираем какво се случва в мозъците ни. Но в книгите намираме описания на това, което сме в действителност. Четем за неща, за които мъчно се води елементарен диалог. В най-хубавите книги като че ли писателят ни познава по-добре, в сравнение с ние самите се познаваме. Авторите намират думите да опишат това, което изпитваме. Те отварят нашите сърца и мозъци и ни дават карти към личната ни същина, като ни разрешават да вървим по пътя си в живота без толкоз параноя и безпокойствие.
4. Книгите ни приготвят за случаите на неуспех.В целия ни живот един от най-силните страхове, който изпитваме, е този от неуспех. Страхуваме се да не се превърнем в, както всеобщите медии го дефинират, „ неудачници ". Всеки ден научаваме за обстановки, в които някой се е провалил. Провалът е главен претекст в литературата. Много велики книги, поеми, пиеси, са за хора, които са забъркали някоя каша. Великите книги не осъждат по този лекомислен и праволинеен метод, по който го вършат медиите.
Литературата заслужава своя авторитет поради едно нещо на първо място друго – тя е инструмент, благодарение на който живеем и умираме с повече мъдрост, добрина и здрав разсъдък.
Източник:
Изображение: lifehack.org
