“Дявол на магаре” на Корейския полуостров
Съвсем съществено: „ демон на магаре “ е може би най-сполучливият обичаен български израз, с цел да опишем обстановката, в която внезапно се оказа най-дълготрайният интернационален спор на света последните дни. Този сред Западния свят, в лицето на Съединени американски щати, и Северна Корея. Уточнението, „ в лицето на Съединени американски щати “ е значимо. Най-малкото, тъй като даже като съдружници в НАТО, ползите на Вашингтон, по отношение на тези на Европа в Тихоокеанският район са ни много далечни. На доктрина от европейските съдружници на Съединени американски щати в Северноатлантическия Алианс, само Канада и частично Франция, биха могли да са по някакъв метод откровено съпричастни към геополитическите ползи на американците в Южна и Югоизточна Азия. Но по този начин или другояче всички сме в кюпа от дълго време, по тази причина да я караме всъщност.
Несъмнено всички си спомняте Зимните олимпийски игри в Пьончанг, в границите на които през февруари тази година продължаващият от 1950-та година насам спор на Корейския полуостров, внезапно се снабди с изненадваща опция за действително преустановяване. След десетилетия на интернационалните наказания против режима на Северна Корея поради нуклеарната му стратегия, Пхенян изненадващо и по лична самодейност се разгласи за възобновяване на разговора с Южна Корея и даже откриването на директна линия за контакт с Вашингтон. Последното предвид на провеждането на първата по рода си среща на върха сред президент на Съединени американски щати и водач на властническия режим в КНДР.
Това развиване изненада света – колкото нас, от другата страна на планетата Земя, толкоз и най-много тези, които с съображение последните близо 70 години се усещат по един или различен метод застрашени от Северна Корея и упоритостите й – директните й съседи. Не всички по един и същи метод, несъмнено. Първите, които незабавно реагираха на това непринудено стопляне, бяха несъмнено, братята им от Южна Корея. Които постоянно са били подготвени да работят за привличането на блудните събратя от клана Ким и техните крепостни назад в общото лоно на хилядолетната страна. На каквото и да е цена, с изключение на война. И по този начин двете враждебни страни образуваха единен внушителен тим на Зимната олимпиада, демонстрираха, че както и да ги разделя светът, са един народ, с една просвета, обичаи и привички, и постоянно са способни да намерят общ език, стига интернационалните условия да го разрешават.
Последното демонстрираха от Пхенян. Докато цяла година от встъпването на Доналд Тръмп в служба като президент на Съединени американски щати, Ким Чен Ун се джавка и разменя цветисти закани с американския държавен глава в обществената мрежа „ Туитър “, севернокорейският водач съумя да осъществя сполучливо почналата още от дядо му нуклеарна стратегия на КНДР. И през есента на предходната година тества сполучливо атомна бомба, с мощ седем до осем пъти тази от Хирошима. Постигнато с всичките наказания, ограничавания и изолираност от края на Студената война насам. Е правилно, съгласно статистиката, мощността на полученото оръжие за всеобщо поразяване не е сравнима с тези, с които боравят непрекъснатите членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Или с тези на толерираните непризнати международни нуклеарни сили като Индия, Пакистан или Израел. Но е повече от задоволително за потребностите на битката. Сега към този момент ръководителят Ким има сериозен коз – извършил е завета на клана, отделил половината страна през 1953-та година – всички диалози за бъдещо обединяване сред двете половини на Корея, да се водят на равна нога сред Севера и Юга. И в случай че през Студената война Сеул постоянно е можел да разчита на нуклеарния чадър на Съединени американски щати като средство за въздържане, Пхенян постоянно е бил в обстановката на парий, по отношение на интернационалното състояние. Ту с Съюз на съветските социалистически републики, когато е в ползите на Москва през Студената война, ту с Пекин, когато е главното чучело и буфер, който Китай употребява по-късно за лични потребности против западното въздействие в Тихооокеанския район и изключително Югоизточна Азия. Но в никакъв случай със мощните на деня, както се допуска. За сметка на това Южна Корея остана от „ вярната страна на историята “ от изкуственото си основаване през 1953 година до момента. Или по този начин най-малко си мислеха до момента в Сеул.
„ Новият международен ред “, върху който се градят интернационалните връзки последните близо две десетилетия, стартира след атентатите от 11 септември 2001 година и година по-късно американският президент Джордж Буш-младши разгласи КНДР като част от „ Оста на злото “. Държавите, които съгласно ползите на Съединени американски щати спонсорират тероризма и без утвърждението на интернационалната общественост основават оръжия за всеобщо поразяване. „ Легендарен клуб “, в който с речта на Буш през 2002 година наедно със Северна Корея бяха включени Ирак, Иран, Либия, Куба и Сирия. Знаем с три от тези страни след веща „ западна демократична интервенция “ какво се случи – най-малко във връзка с Ирак, Сирия или Либия.
И както връзките сред Северна и Южна Корея, и оттова тези със Съединени американски щати, бяха пред непредвидимо стопляне и последните месеци; ръководителят Ким и президентът Мун Дже Ин се срещнаха разговаряха, стъпиха всеки по себе си за първи път на територията на другия и си дадоха обещание да се обичат; Китай разгласи готовността си да е медиатор в диалозите и даже да е поръчител за националната сигурност на КНДР, в случай че последната се съгласи на нуклеарно разоръжаване; най-после се оказа, че президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп „ не харесва това “.
Макар и доводите да бяха налице! Но без значение от демонстрираните стремежи за деяние от страна на Пхенян; икономическите проекти на Сеул за взаимно битие, било то и като и две обособени държави; срещите сред високопоставени американски, южно- и севернокорейски представители, двете визити на Майк Помпейо, до неотдавна шеф на Централното разследващо ръководство (ЦРУ) на Съединени американски щати, а към този момент и външен министър на Тръмп; контрактуваната дата и час за свиждане на най-високо ниво сред президентът на Съединени американски щати и този на КНДР в Сингапур на 12 юни – и … греда!
Изведнъж, единствено дни преди действителните първи стъпки на помиряване, на фона на доброжелателните усеща от последните месеци и всичко останало, съветникът по външна политика на Доналд Тръмп, ветеранът-рейгънист Джон Болтън даде изявление, в което изясни, че Вашингтон чака от Пхенян нуклеарно разоръжаване по „ либийския модел “. Тръмп се опита да отстъпи от тази позиция ден по-късно – най-малкото влаченето на Кадафи по улиците на Триполи и содомизирането му с байонет, не са най-хубавата реклама за американските гаранции против нуклеарно или химическо разоръжаване на властнически режими. Но по този начин или другояче севернокорейците се наскърбиха. И с съображение.
Защото очевидно задължението на Ким към национално обединяване на Корея, в което той е нуклеарната мощ, а Сеул икономическата мощност, колкото и да звучи мегаломански е напълно действителен. Демонстративното взривяване на изпитателните площадки от нуклеарната стратегия бе безспорно шоуменски ход – КНДР сподели на света най-секретния си обект, преди да го взриви пред камерите на международните медии. Производствените й мощности за обогатен плутоний са скрити, наличният й нуклеарен боеприпас е незнаен, а изкопаването на нови подземни уреди е въпрос на налична работна мощ.
Същевременно Пхенян няма да одобри ходовете му на доближаване със Запада да бъдат възприемани като уязвимост. Особено когато даже братята им от Южна Корея, медиаторите в разговора със Съединени американски щати, даже не са били съветвани преди анулацията на плануванаъа среща на върха в Сингапур на 12 юни. И гледаха облещено, по време на декларацията на Белия дом. Е, последните в последна сметка започнаха противоположния метод и през вчерашния ден, в последния миг, Доналд Тръмп разгласи че към момента е подготвен да откликне на готовността на Ким Чен Ун да се срещнат когато и да е. Пък било то и по време на анулираната среща на върха в Сингапур на 12 юни. Дявол на магаре!
Несъмнено всички си спомняте Зимните олимпийски игри в Пьончанг, в границите на които през февруари тази година продължаващият от 1950-та година насам спор на Корейския полуостров, внезапно се снабди с изненадваща опция за действително преустановяване. След десетилетия на интернационалните наказания против режима на Северна Корея поради нуклеарната му стратегия, Пхенян изненадващо и по лична самодейност се разгласи за възобновяване на разговора с Южна Корея и даже откриването на директна линия за контакт с Вашингтон. Последното предвид на провеждането на първата по рода си среща на върха сред президент на Съединени американски щати и водач на властническия режим в КНДР.
Това развиване изненада света – колкото нас, от другата страна на планетата Земя, толкоз и най-много тези, които с съображение последните близо 70 години се усещат по един или различен метод застрашени от Северна Корея и упоритостите й – директните й съседи. Не всички по един и същи метод, несъмнено. Първите, които незабавно реагираха на това непринудено стопляне, бяха несъмнено, братята им от Южна Корея. Които постоянно са били подготвени да работят за привличането на блудните събратя от клана Ким и техните крепостни назад в общото лоно на хилядолетната страна. На каквото и да е цена, с изключение на война. И по този начин двете враждебни страни образуваха единен внушителен тим на Зимната олимпиада, демонстрираха, че както и да ги разделя светът, са един народ, с една просвета, обичаи и привички, и постоянно са способни да намерят общ език, стига интернационалните условия да го разрешават.
Последното демонстрираха от Пхенян. Докато цяла година от встъпването на Доналд Тръмп в служба като президент на Съединени американски щати, Ким Чен Ун се джавка и разменя цветисти закани с американския държавен глава в обществената мрежа „ Туитър “, севернокорейският водач съумя да осъществя сполучливо почналата още от дядо му нуклеарна стратегия на КНДР. И през есента на предходната година тества сполучливо атомна бомба, с мощ седем до осем пъти тази от Хирошима. Постигнато с всичките наказания, ограничавания и изолираност от края на Студената война насам. Е правилно, съгласно статистиката, мощността на полученото оръжие за всеобщо поразяване не е сравнима с тези, с които боравят непрекъснатите членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Или с тези на толерираните непризнати международни нуклеарни сили като Индия, Пакистан или Израел. Но е повече от задоволително за потребностите на битката. Сега към този момент ръководителят Ким има сериозен коз – извършил е завета на клана, отделил половината страна през 1953-та година – всички диалози за бъдещо обединяване сред двете половини на Корея, да се водят на равна нога сред Севера и Юга. И в случай че през Студената война Сеул постоянно е можел да разчита на нуклеарния чадър на Съединени американски щати като средство за въздържане, Пхенян постоянно е бил в обстановката на парий, по отношение на интернационалното състояние. Ту с Съюз на съветските социалистически републики, когато е в ползите на Москва през Студената война, ту с Пекин, когато е главното чучело и буфер, който Китай употребява по-късно за лични потребности против западното въздействие в Тихооокеанския район и изключително Югоизточна Азия. Но в никакъв случай със мощните на деня, както се допуска. За сметка на това Южна Корея остана от „ вярната страна на историята “ от изкуственото си основаване през 1953 година до момента. Или по този начин най-малко си мислеха до момента в Сеул.
„ Новият международен ред “, върху който се градят интернационалните връзки последните близо две десетилетия, стартира след атентатите от 11 септември 2001 година и година по-късно американският президент Джордж Буш-младши разгласи КНДР като част от „ Оста на злото “. Държавите, които съгласно ползите на Съединени американски щати спонсорират тероризма и без утвърждението на интернационалната общественост основават оръжия за всеобщо поразяване. „ Легендарен клуб “, в който с речта на Буш през 2002 година наедно със Северна Корея бяха включени Ирак, Иран, Либия, Куба и Сирия. Знаем с три от тези страни след веща „ западна демократична интервенция “ какво се случи – най-малко във връзка с Ирак, Сирия или Либия.
И както връзките сред Северна и Южна Корея, и оттова тези със Съединени американски щати, бяха пред непредвидимо стопляне и последните месеци; ръководителят Ким и президентът Мун Дже Ин се срещнаха разговаряха, стъпиха всеки по себе си за първи път на територията на другия и си дадоха обещание да се обичат; Китай разгласи готовността си да е медиатор в диалозите и даже да е поръчител за националната сигурност на КНДР, в случай че последната се съгласи на нуклеарно разоръжаване; най-после се оказа, че президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп „ не харесва това “.
Макар и доводите да бяха налице! Но без значение от демонстрираните стремежи за деяние от страна на Пхенян; икономическите проекти на Сеул за взаимно битие, било то и като и две обособени държави; срещите сред високопоставени американски, южно- и севернокорейски представители, двете визити на Майк Помпейо, до неотдавна шеф на Централното разследващо ръководство (ЦРУ) на Съединени американски щати, а към този момент и външен министър на Тръмп; контрактуваната дата и час за свиждане на най-високо ниво сред президентът на Съединени американски щати и този на КНДР в Сингапур на 12 юни – и … греда!
Изведнъж, единствено дни преди действителните първи стъпки на помиряване, на фона на доброжелателните усеща от последните месеци и всичко останало, съветникът по външна политика на Доналд Тръмп, ветеранът-рейгънист Джон Болтън даде изявление, в което изясни, че Вашингтон чака от Пхенян нуклеарно разоръжаване по „ либийския модел “. Тръмп се опита да отстъпи от тази позиция ден по-късно – най-малкото влаченето на Кадафи по улиците на Триполи и содомизирането му с байонет, не са най-хубавата реклама за американските гаранции против нуклеарно или химическо разоръжаване на властнически режими. Но по този начин или другояче севернокорейците се наскърбиха. И с съображение.
Защото очевидно задължението на Ким към национално обединяване на Корея, в което той е нуклеарната мощ, а Сеул икономическата мощност, колкото и да звучи мегаломански е напълно действителен. Демонстративното взривяване на изпитателните площадки от нуклеарната стратегия бе безспорно шоуменски ход – КНДР сподели на света най-секретния си обект, преди да го взриви пред камерите на международните медии. Производствените й мощности за обогатен плутоний са скрити, наличният й нуклеарен боеприпас е незнаен, а изкопаването на нови подземни уреди е въпрос на налична работна мощ.
Същевременно Пхенян няма да одобри ходовете му на доближаване със Запада да бъдат възприемани като уязвимост. Особено когато даже братята им от Южна Корея, медиаторите в разговора със Съединени американски щати, даже не са били съветвани преди анулацията на плануванаъа среща на върха в Сингапур на 12 юни. И гледаха облещено, по време на декларацията на Белия дом. Е, последните в последна сметка започнаха противоположния метод и през вчерашния ден, в последния миг, Доналд Тръмп разгласи че към момента е подготвен да откликне на готовността на Ким Чен Ун да се срещнат когато и да е. Пък било то и по време на анулираната среща на върха в Сингапур на 12 юни. Дявол на магаре!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ