Съвременната бизнес култура цени постоянството и смелостта. Хората, които правят

Съвременната бизнес просвета цени постоянството и смелостта. Хората, които вършат всичко нужно, с цел да изпълнят дилемите си до дъно, се смятат за образец за триумф. От друга страна, отказването се преглежда като уязвимост и знак, че ни липсват някакви качества. В реалност обаче отказването в действителност може да бъде същинска супер мощ, носеща огромни дивиденти, в случай че бъде употребена в подобаващия миг, написа някогашният професионален първенец по покер Ани Дюк в новата си книга, Quit: The Power of Knowing When to Walk Away “.

„ Отказването е необикновено скъпо, само че ние не сме изключително умели в този развой и не се възползваме доста от него “, споделя Дюк. „ Смятаме, че това е минус на характера. Истината обаче е, че можете да стигнете по-далеч и да се освободите от аналитичната парализа в случай че си дадете опцията да обърнете курса и да се откажете “, прибавя тя.

Защо не обичаме да се отхвърляме

Отказването е мъчно заради няколко аргументи. На първо място е фактът, че хората търсят ясното и сигурност.

„ Искаме да знаем какъв ще бъде резултатът от нещото, което вършим. Може би в последна сметка нещата ще се наредят и единственият метод да получим отговора на този въпрос е да продължим напред и да работим по-усърдно “, споделя Дюк.

Друга причина, заради която хората се опасяват да се откажат, е, че триумфът е обвързван с. „ Виждаме образци към нас и си мислим, че в случай че желаеме да реализираме нещо в живота и да бъдем сполучливи би трябвало да покажем неизменност, придържайки се към нещата, които вършим “, изяснява тя.

На последно място, доста от нас изпитват усложнения да се откажат от нещо поради времето и силата, които сме вложили в него. „ Инвестирали сме време, пари и запаси. Отказването от нещо, в което сме вложили толкоз доста, може да ни кара да усещаме, че сме се провалили, даже в случай че знаем, че нещото, което вършим, няма късмет за триумф “, разяснява Дюк.

Как да станем по-добри в отказването

Ключът към сполучливото отричане е да го извършите в верния миг. За страдание, множеството от нас са изключително положителни в намирането на точното време. „ Обикновено напущаме прекомерно късно. Отказването в верния миг е в действителност мъчно, като решението на този проблем е сходно с това, нужно за възстановяване на способността за взимане на решения като цяло “, споделя Дюк.

Тя предлага две съществени тактики за реализиране на по-добра успеваемост при отказването, като първата е да решите авансово по кое време и при какви условия би трябвало да се откажете от нещо.

„ Когато би трябвало да вземате решение в движени увеличавате шанса да сгрешите. Нобеловият лауреат Ричард Талер споделя, че единственият път, когато в действителност сме сигурни, че би трябвало да се откажем, е когато това към този момент не е решение “, прибавя Дюк.

Например, в случай че решите, че желаете да се храните здравословно, само че пред вас стои кутия шоколадови бонбони, тогава най-вероятно няма да постигнете триумф. „ Ще ви бъде в действителност мъчно да се откажете. Ние имаме вяра, че когато нещата не вървят добре, ще имаме нужната вътрешен глас, ще забележим сигналите и ще вземем положително решение в точния момент. Но в последна сметка това не се случва. Всъщност ние постоянно влагаме повече старания в нещото, от което би трябвало да се откажем, тъй като сме в средата на процеса “, изяснява тя.

За да станете по-добри в отказването, излезте от момента и вземете решението още преди да попаднете в обстановката, която ви слага в тази алтернатива.

Дюк предлага да се намерения авансово за сигналите, които подсказват, че нещата не вървят по проект. След това поемете съответен ангажимент за дейностите, които ще предприемете, когато видите тези сигнали.

 „ Вие сте в по-рационално положение на мозъка, когато мислите за бъдещето. По-лесно е да идентифицирате сигналите авансово и ще бъде по-вероятно да ги следвате “, споделя тя.

Втората тактика е привличането на „ коуч за отричане “ – някой, който ще ви помогне да вземете решението.

„ Всички сме попадали в обстановки, в които виждаме по какъв начин някой различен преследва план или цел, които към този момент не си заслужава да преследва “, споделя Дюк. „ Ясно е, че планът не си заслужава времето или че методът на този човек не е напълно верен. И в двата случая вярното решение е той да се откаже. Това се вижда елементарно извън, само че е по-трудно за различаване, когато този човек сте вие. За това е добре да в живота ви да има хора, които да ви оказват помощ с решението за отричане “, изяснява тя.

Отказването в подобаващия миг може да донесе доста изгоди. Например, загубата на време с нещо, което не си коства, може да се отрази отрицателно на работата ви по други планове и задания. Отказването ви дава повече време за тези неща.

„ Отказването ни води до мястото, до което желаеме да стигнем по-бързо, тъй като ни разрешава да спрем да вършим нещо, което ни забавя и не си коства нашето време “, споделя Дюк.

……………

Стефани Воза за

Превод и редакция: Георги Георгиев