Над 31 млн. евро има за трансгранично сътрудничество със Северна Македония до 2027 г.
Съвместната работна група за програмиране утвърди плана на програмата за трансгранично съдействие сред България и Република Северна Македония (РМС) за интервала 2021-2027 година.
След тази с Румъния, това е втората трансгранична стратегия с присъединяване на България, по която ще стартират публични договаряния с Европейската комисия. Това изясни заместник-министърът на районното развиване и благоустройството Деляна Иванова след шестото съвещание на Съвместната работна група за създаване на програмата. Заедно със Зоран Димитровски, заместник-министър на локалното самоуправление на прилежащата страна, двата са съпредседатели на Съвместния програмен комитет за утвърждение на плана.
Индикативният бюджет на програмата е 31 152 400 евро, които са разпределени в три съществени целта. Първият е постигането на по-зелен трансграничен район. С близо 5 млн. евро ще бъдат подкрепени ограниченията за осъществяване на главната характерна цел - поощряване на зелената инфраструктура, в това число в градски райони, и понижаване на всички форми на замърсяване.
Вторият приоритет е ориентиран към възстановяване на районната съгласуваност и поощряване на икономическия напредък в трансграничния район. Тус са планувани близо 9,3 млн. евро. Средствата ще бъдат вложени целево в стратегическия план за нов граничен контролно-пропускателен пункт сред Струмяни и Берово на границата сред България и Република Северна Македония. „ Ще подобрим транспортната съгласуваност посредством откриването на нов граничен контролно-пропускателен пункт, който се възнамерява към този момент повече от 20 години и считаме за общ приоритет “, разяснява заместник-министърът. Липсата на инфраструктура, благоприятстваща даването на услуги от интерес за общността и бизнеса, в допълнение постанова съществени обществени последствия, в това число по-голямо обществено изключване и неравноправие, както и провокации пред даването на услуги за отдих и пазарите на труда. Необходимостта от подсилване на районната съгласуваност и от улеснение на възходящия трафик на хора и артикули сред двете страни е водещият претекст за ускореното създаване на КГПП „ Клепало “ . Ангажираността на българското държавно управление беше декларирана при започване на март, когато беше избран съставът на българската част от Смесената експертна комисия за установяване на вида и параметрите на новия пункт. Кабинетът дефинира регионалният шеф на Благоевград за бенефициер/възложител по отношение на подготовката и реализацията на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Клепало “. Очаква се работата на комисията да стартира с първо публично съвещание до месец.
Изграждането на Граничен контролно-пропусквателен пункт сред Струмяни – Берово има капацитета да окаже удобен стопански и екологичен резултат в района, като поеме част от възходящия трафик по съществуващите гранични пунктове. Преминаването през „ Клепало “ ще икономисва разстояние и време, и ще окаже удобни резултати на околната среда с понижаване на концентрацията на нездравословни излъчвания.
Най-голям запас - малко над 14 млн. евро, са заделени за третия приоритет, който поддържа интегрираното развиване на трансграничния район. С него ще се предизвикват интегрираното и приобщаващо обществено, икономическо и екологично локално развиване посредством поддръжка за микро, дребни и междинни предприятия, и за резистентен туризъм в района. „ Ние ще влагаме в конкурентоспособността на локалния бизнес посредством усилване на зеления преход и въвеждането на практики на кръгова стопанска система в дребните и междинни предприятия. Днес назоваваме това „ зелен метод ”, само че на следващия ден ще бъде водещата причина за икономическо развиване “, споделя Иванова. Целта е да се поддържат концепциите на локалните общности посредством метода „ отдолу-нагоре ”. „ Гъвкавостта на този инструмент е чудесна опция за стимулиране на туристическия бранш и възкръсване на обекти и обичаи на културното завещание “, добави зам.-министърът.
В обсега на програмата са включени областите Благоевград и Кюстендил в България. В Република Северна Македония обсегът включва Североизточния, Източния и Югоизточния райони. В обитаемоте места от двете страни на границата живеят общо близо 950 хиляди души.
Сега, повече от всеки път, се нуждаем от допустимо най-вече взаимни дейности, с цел да подсигуряваме по-устойчиво и интегрирано развиване “, споделя в умозаключение Деляна Иванова.
След тази с Румъния, това е втората трансгранична стратегия с присъединяване на България, по която ще стартират публични договаряния с Европейската комисия. Това изясни заместник-министърът на районното развиване и благоустройството Деляна Иванова след шестото съвещание на Съвместната работна група за създаване на програмата. Заедно със Зоран Димитровски, заместник-министър на локалното самоуправление на прилежащата страна, двата са съпредседатели на Съвместния програмен комитет за утвърждение на плана.
Индикативният бюджет на програмата е 31 152 400 евро, които са разпределени в три съществени целта. Първият е постигането на по-зелен трансграничен район. С близо 5 млн. евро ще бъдат подкрепени ограниченията за осъществяване на главната характерна цел - поощряване на зелената инфраструктура, в това число в градски райони, и понижаване на всички форми на замърсяване.
Вторият приоритет е ориентиран към възстановяване на районната съгласуваност и поощряване на икономическия напредък в трансграничния район. Тус са планувани близо 9,3 млн. евро. Средствата ще бъдат вложени целево в стратегическия план за нов граничен контролно-пропускателен пункт сред Струмяни и Берово на границата сред България и Република Северна Македония. „ Ще подобрим транспортната съгласуваност посредством откриването на нов граничен контролно-пропускателен пункт, който се възнамерява към този момент повече от 20 години и считаме за общ приоритет “, разяснява заместник-министърът. Липсата на инфраструктура, благоприятстваща даването на услуги от интерес за общността и бизнеса, в допълнение постанова съществени обществени последствия, в това число по-голямо обществено изключване и неравноправие, както и провокации пред даването на услуги за отдих и пазарите на труда. Необходимостта от подсилване на районната съгласуваност и от улеснение на възходящия трафик на хора и артикули сред двете страни е водещият претекст за ускореното създаване на КГПП „ Клепало “ . Ангажираността на българското държавно управление беше декларирана при започване на март, когато беше избран съставът на българската част от Смесената експертна комисия за установяване на вида и параметрите на новия пункт. Кабинетът дефинира регионалният шеф на Благоевград за бенефициер/възложител по отношение на подготовката и реализацията на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Клепало “. Очаква се работата на комисията да стартира с първо публично съвещание до месец.
Изграждането на Граничен контролно-пропусквателен пункт сред Струмяни – Берово има капацитета да окаже удобен стопански и екологичен резултат в района, като поеме част от възходящия трафик по съществуващите гранични пунктове. Преминаването през „ Клепало “ ще икономисва разстояние и време, и ще окаже удобни резултати на околната среда с понижаване на концентрацията на нездравословни излъчвания.
Най-голям запас - малко над 14 млн. евро, са заделени за третия приоритет, който поддържа интегрираното развиване на трансграничния район. С него ще се предизвикват интегрираното и приобщаващо обществено, икономическо и екологично локално развиване посредством поддръжка за микро, дребни и междинни предприятия, и за резистентен туризъм в района. „ Ние ще влагаме в конкурентоспособността на локалния бизнес посредством усилване на зеления преход и въвеждането на практики на кръгова стопанска система в дребните и междинни предприятия. Днес назоваваме това „ зелен метод ”, само че на следващия ден ще бъде водещата причина за икономическо развиване “, споделя Иванова. Целта е да се поддържат концепциите на локалните общности посредством метода „ отдолу-нагоре ”. „ Гъвкавостта на този инструмент е чудесна опция за стимулиране на туристическия бранш и възкръсване на обекти и обичаи на културното завещание “, добави зам.-министърът.
В обсега на програмата са включени областите Благоевград и Кюстендил в България. В Република Северна Македония обсегът включва Североизточния, Източния и Югоизточния райони. В обитаемоте места от двете страни на границата живеят общо близо 950 хиляди души.
Сега, повече от всеки път, се нуждаем от допустимо най-вече взаимни дейности, с цел да подсигуряваме по-устойчиво и интегрирано развиване “, споделя в умозаключение Деляна Иванова.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ