Съвършеният свят ♥ Халил ДЖУБРАН
Съвършеният свят
Боже на залутаните души, самичък залутан измежду боговете, чуй ме...
Съдбо благородна, бдяща над нас, безумните и заблудените, чуй ме...
Живея измежду идеален жанр - аз, най-несъвършеният.
Аз – човешки безпорядък, мъгливост от смътни частици – вървя измежду пълноценни светове, измежду люде с открити закони и непреклонен ред, със стройни мисли, разчетени фантазии и одобрен списък от показа.
Техните добродетели, о боже, са премерени, а греховете им – претеглени, и даже осейващите сумрака безчет дреболии, които не са ни грехове, ни добродетели, са обозначени и разпределени по графи.
Тук дните и нощите са разграничени съгласно държанието на хората и са подвластни на точни и неотклонни правила.
Да ядеш, да пиеш, да спиш, да покриваш голотата си, а сетне да изпитваш отмалялост – и всяко нещо да вършиш тогава, когато му е времето.
Да работиш, да играеш, да пееш, да танцуваш, а сетне да отмаряш умерено – тогава, когато настъпи часът.
Да мислиш нещо, друго да чувстваш из-дълбоко, а сетне да отпаднат мислите и възприятията – тогава, когато над далечния небосвод изгрее някоя звезда.
Да ограбиш съседа с усмивка, с доблестен размах да раздаваш блага, да хвалиш внимателно, да порицаваш деликатно, да разрушиш нечия душа с едничка дума единствено, с дъха си да изгориш нечие тяло - а приключиш ли с тези задания за деня, да си измиеш ръцете.
Да обичаш съгласно явен ред, самичък да се развличаш съгласно авансово утвърден метод, да се прекланяш пред боговете както прилича, изкусно да подвеждаш демоните – а сетне всичко да забравиш, като че ли си изгубил паметта си.
Да проявяваш с разсъдък прищевки, да разсъждаваш обосновано, добродушно да вкусваш щастието, възвишено да страдаш – а сетне да изпиеш чашата докрай, така че на следващия ден отново да я напълниш.
Всички неща, о боже, са прозорливо премислени до дъно, подбудени са преднамерено, подхранвани са с акуратност и равномерност, ръководени са от строги правила – а сетне биват унищожени и заровени, съгласно открит способ; и даже сетните обители, приютили човешките души, са номерирани и обозначени.
Такъв е съвършеният свят, пълностоен и безупречен свят, свят на висши чудеса – той е най-зрелият плод в божията градина, той е венецът на вселената.
Ала за какво, о боже, съм задължен да бъда тук аз – зелено семенце от неразгоряла се до дъно пристрастеност, неистова стихия, неустремена ни към Изтока, ни към Запада, отронена парченце от към този момент изпепелена планета?
Защо съм тук, о боже на залутаните души, а ти си залутан измежду боговете?
Из: „ Безумецът “, Халил Джубран Халил, изд. Фама
*Photograph of Khalil Gibran During his youth, poetryfoundation.org
