22% от българите ще пестят от храна и подаръци за Коледа и Нова година
Също толкоз са съумели да спестят и няма да имат проблеми да посрещнат празниците без ограничавания
Увеличените разноски за живот поради относително високата инфлация биха свили бюджета за извършване на покупки за идните коледни и новогодишни празници.
Това е изводът от изследване на платформата за разплащания Paysafe. То е извършено измежду консуматори в Обединеното кралство, Съединени американски щати, Канада, Германия, Австрия, България, Италия, Перу, Чили, Бразилия, Мексико, Колумбия, Аржентина и Еквадор, като изследва смяната на потребителското държание и отношение към заплащанията.
За идните празници 81% от хората се чака да усъвършенстват разноските си. За България да вземем за пример 22% от потребителите възнамеряват да харчат по-малко за дарове, 19% - да понижат парите за храна и питиета, а 17% ще харчат по-малко за занимания
В останалите европейски страни този % е по-малък, като да вземем за пример в Италия и Австрия се движи сред 14 и 17 на 100.
Едновременно с това 21% от интервюираните показват, че възнамеряват да се възползват от сезонните предложения и понижения, с цел да усъвършенстват портфейла си. 20% споделят, че с помощта на по-големите спестявания, които са съумели да създадат през годината, влизат готови в празничния сезон и по-високите цени на продуктите и услугите не ги тормозят.
Сравнително високият дял на хората, които ще пестят пари за празници, демонстрира превръщане на наклонността от предходни години. В края на 2022-а да вземем за пример изследване на Colliers в България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия сподели, че хората се готвят да похарчат по-големи суми спрямо предпандемичната 2019 година Само за храна да вземем за пример приготвените пари бяха с 50% повече. Статистиката на разнообразни оператори на платежни системи демонстрира, че в предходните две години за празниците българите са харчели над 2 милиарда лв..
По-песимистичните настройки се удостоверяват и от данни на Национален статистически институт. Според тях сега потребителското доверие на българина е паднало с над 10 пункта и на процедура е съвсем равно на това, което е имал при започване на 2011 година, т.е. в разгара на международната финансова рецесия.
Хората в селата са по-песимистично настроени даже спрямо преди десетина години, само че и при градското население няма доста положителни упования за близкото бъдеще.
В момента хората дават по-ниска оценка за общото икономическо положение на страната, в сравнение с са имали преди десетина години, а упованията им за околните 12 месеца са по-негативни от тези, които са имали директно откакто рецесията се развихри и засегна и България.
От началото на пандемията до момента е имало две талази на възторг във връзка с идното закупуване на по-скъпи артикули като коли и жилища или разходи за поправки и усъвършенствания на дома. Едната е била през есента на 2020 година, а другата - това лято.
Последното изследване от октомври демонстрира, че тези проекти са се изпарили, въпреки че желанията за такива разходи към момента не са толкоз ниски, колкото са били преди десетина години.
Една от аргументите за отсрочване на проектите за огромни покупки са инфлационните упования - те са доста високи и се ускорява делът на хората, които считат, че инфлацията ще е толкоз висока, колкото е в този момент, най-малко още 12 месеца. Съответно и упованията за възстановяване на финансовото положение на семействата вървят надолу.
Очакванията за повишение на безработицата през идната година са съвсем толкоз високи, колкото са били преди десетина години, и са двойно по-високи, в сравнение с са били в навечерието на пандемията. Това става на фона на много ниски равнища на безработицата, тя е съвсем равна на това, което беше и в навечерието на пандемията, само че общият потребителски скептицизъм явно въздейства и на тези настройки.
Наблюдаваме продължаваща смяна в навиците на потребителите при извършване на покупки онлайн, обусловена от редица фактори, настояват още от Paysafe въз основа на изследването си. Тя можела да послужи като тласък за онлайн търговците да премислят методите за заплащане, които оферират на своите клиенти. Проучването посочило, че 62% от хората биха се отказали от покупка, в случай че се сблъскат с затруднения при заплащането на стоката. Този дял в България е 55%.
Поради това предлагането на повече варианти за заплащане е била значимо за онлайн търговците. Въпреки продължаващата известност при празничното извършване на покупки да се употребяват обичайните способи като дебитни и кредитни карти, резултатите сочели все по-голям интерес към различните способи на заплащане. Например 48% от потребителите биха предпочели цифровите си портфейли, когато пазарят онлайн по време на празничния сезон, 41% постоянно употребяват банкови преводи, а 25% се доверяват на онлайн решенията за заплащане в брой.
“Наблюдаваме по-голяма конкуренция сред търговците за крайни клиенти. Тези, които оферират доста и разнородни способи за заплащане и безпроблемно преживяване на потребителите, вършат усещане. Именно те ще привлекат нови клиенти и ще усилят продажбите си ”, разяснява Роб Гато, основен шеф по приходите в Paysafe.
Увеличените разноски за живот поради относително високата инфлация биха свили бюджета за извършване на покупки за идните коледни и новогодишни празници.
Това е изводът от изследване на платформата за разплащания Paysafe. То е извършено измежду консуматори в Обединеното кралство, Съединени американски щати, Канада, Германия, Австрия, България, Италия, Перу, Чили, Бразилия, Мексико, Колумбия, Аржентина и Еквадор, като изследва смяната на потребителското държание и отношение към заплащанията.
За идните празници 81% от хората се чака да усъвършенстват разноските си. За България да вземем за пример 22% от потребителите възнамеряват да харчат по-малко за дарове, 19% - да понижат парите за храна и питиета, а 17% ще харчат по-малко за занимания
В останалите европейски страни този % е по-малък, като да вземем за пример в Италия и Австрия се движи сред 14 и 17 на 100.
Едновременно с това 21% от интервюираните показват, че възнамеряват да се възползват от сезонните предложения и понижения, с цел да усъвършенстват портфейла си. 20% споделят, че с помощта на по-големите спестявания, които са съумели да създадат през годината, влизат готови в празничния сезон и по-високите цени на продуктите и услугите не ги тормозят.
Сравнително високият дял на хората, които ще пестят пари за празници, демонстрира превръщане на наклонността от предходни години. В края на 2022-а да вземем за пример изследване на Colliers в България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия сподели, че хората се готвят да похарчат по-големи суми спрямо предпандемичната 2019 година Само за храна да вземем за пример приготвените пари бяха с 50% повече. Статистиката на разнообразни оператори на платежни системи демонстрира, че в предходните две години за празниците българите са харчели над 2 милиарда лв..
По-песимистичните настройки се удостоверяват и от данни на Национален статистически институт. Според тях сега потребителското доверие на българина е паднало с над 10 пункта и на процедура е съвсем равно на това, което е имал при започване на 2011 година, т.е. в разгара на международната финансова рецесия.
Хората в селата са по-песимистично настроени даже спрямо преди десетина години, само че и при градското население няма доста положителни упования за близкото бъдеще.
В момента хората дават по-ниска оценка за общото икономическо положение на страната, в сравнение с са имали преди десетина години, а упованията им за околните 12 месеца са по-негативни от тези, които са имали директно откакто рецесията се развихри и засегна и България.
От началото на пандемията до момента е имало две талази на възторг във връзка с идното закупуване на по-скъпи артикули като коли и жилища или разходи за поправки и усъвършенствания на дома. Едната е била през есента на 2020 година, а другата - това лято.
Последното изследване от октомври демонстрира, че тези проекти са се изпарили, въпреки че желанията за такива разходи към момента не са толкоз ниски, колкото са били преди десетина години.
Една от аргументите за отсрочване на проектите за огромни покупки са инфлационните упования - те са доста високи и се ускорява делът на хората, които считат, че инфлацията ще е толкоз висока, колкото е в този момент, най-малко още 12 месеца. Съответно и упованията за възстановяване на финансовото положение на семействата вървят надолу.
Очакванията за повишение на безработицата през идната година са съвсем толкоз високи, колкото са били преди десетина години, и са двойно по-високи, в сравнение с са били в навечерието на пандемията. Това става на фона на много ниски равнища на безработицата, тя е съвсем равна на това, което беше и в навечерието на пандемията, само че общият потребителски скептицизъм явно въздейства и на тези настройки.
Наблюдаваме продължаваща смяна в навиците на потребителите при извършване на покупки онлайн, обусловена от редица фактори, настояват още от Paysafe въз основа на изследването си. Тя можела да послужи като тласък за онлайн търговците да премислят методите за заплащане, които оферират на своите клиенти. Проучването посочило, че 62% от хората биха се отказали от покупка, в случай че се сблъскат с затруднения при заплащането на стоката. Този дял в България е 55%.
Поради това предлагането на повече варианти за заплащане е била значимо за онлайн търговците. Въпреки продължаващата известност при празничното извършване на покупки да се употребяват обичайните способи като дебитни и кредитни карти, резултатите сочели все по-голям интерес към различните способи на заплащане. Например 48% от потребителите биха предпочели цифровите си портфейли, когато пазарят онлайн по време на празничния сезон, 41% постоянно употребяват банкови преводи, а 25% се доверяват на онлайн решенията за заплащане в брой.
“Наблюдаваме по-голяма конкуренция сред търговците за крайни клиенти. Тези, които оферират доста и разнородни способи за заплащане и безпроблемно преживяване на потребителите, вършат усещане. Именно те ще привлекат нови клиенти и ще усилят продажбите си ”, разяснява Роб Гато, основен шеф по приходите в Paysafe.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ