Изолацията винаги предшества тоталитаризма - ХАНА АРЕНД
Също както терорът, даже в своята предтотална, единствено тиранична форма, унищожава всички взаимоотношения сред хората, по този начин и склонността към идеологически хрумвания унищожава всички връзки с действителността.
Подготовката за гнет е съумяла, когато хората изгубят контакт, както със своите ближни, по този начин и с действителността към тях. Това е по този начин, тъй като когато изгубят правото да поддържат връзка, хората губят способността за обмяна както на опит, прекарвания, по този начин и на мисъл.
Идеалният инструмент на едно тоталитарно ръководство не е увереният нацист или увереният болшевик, а хората, за които разграничението сред обстоятелства и измислици и разграничението сред същинско и подправено към този момент не съществува.
Терорът може да владее само и единствено над хора, които са изолирани един от различен.
Следователно, една от главните грижи на всяко тиранично държавно управление е да си обезпечи такава изолираност.
Изолацията е началото на терора; със сигурност е най-плодородната му почва; и постоянно е неговият резултат.
Изолацията постоянно предшества тоталитаризма. Нейният признак е безсилието, доколкото силата същестува единствено когато хората работят дружно. Изолираните хора са безсилни по формулировка.
Изолиран, човек остава в контакт със света единствено като предмет; когато най-елементарната форма на човешката съзидателност – способността да способства с нещо свое към останалия свят, е унищожена, изолацията става изцяло непоносима… Изолацията тогава се трансформира в самотност.
Докато изолацията се отнася единствено до политическата сфера на живота, самотата се отнася до човешкия живот като цяло.
Тоталитарното ръководство, сходно на всички тирании, сигурно не би могло да съществува, без да унищожи публичната сфера на живота, т.е. без да унищожи, изолирайки хората, техните политически благоприятни условия и цивилен права.
Но тоталитарното владичество като форма на ръководство не се задоволява с тази изолираност и унищожава и персоналния живот на хората.
Тоталитаризмът се основава на самотата, на чувството, че не принадлежиш към света въобще, което е измежду най-радикалните и отчайващи за индивида прекарвания.
Така тоталитаризмът е разкрил средство за доминиране и тероризиране на човешките същества от вътрешната страна.
„ Произход на тоталитаризма “, 1951г.
Хана Арент е германо-американски политически теоретик и мъдрец. Тя оказва съществено въздействие върху актуалната философия с книгата си „ Тоталитаризъм “, в която разкрива механизмите на деяние на тоталитарното ръководство, поставяйки под общ знаменател фашизма и комунизма.
Тоталитарните придвижвания се разграничават радикално от автократичните режими, споделя Аренд , доколкото автократичните режими се стремят единствено да завоюват безспорна политическа власт и да слагат отвън закона опозицията, до момента в който тоталитарните режими се стремят да преобладават във всеки аспект от живота на хората като въведения към своето владичество. Тя декларира:
Интелектуалната, духовната и артистичната самодейност е толкоз рискова за тоталитаризма, колкото и гангстерската самодейност на тълпата, и двете са по-опасни от елементарната политическа съпротива.
Постоянното гонене на всяка висша форма на интелектуална активност от новите водачи произтича от освен това от естественото им възмущение от всичко, което не могат да схванат.
Пълното владичество не разрешава свободна самодейност в която и да е сфера на живота, в каквато и да е активност, която не е изцяло предвидима.
Тоталитаризмът във властта непроменяемо заменя всички способни и надарени хора с перковци и простаци, чиято липса на просветеност и креативност ще е най-хубавата гаранция за тяхната преданост.
