Вървим към шестото масово изчезване на видове от планетата
Съществуват пет огромни всеобщи изгубвания през цялата 4.5 милиарда годишна история на Земята и учените обръщат взор към тези катаклизми от далечното минало, с цел да схванат по какъв начин изменението на климата в този момент визира световното многообразие по способи, които може да са необратими.
Прочетете още
По време на всеобщо изгубване висок % от световното биоразнообразие се унищожава по-бързо, в сравнение с може да бъде сменено, и това се случва за относително къс интервал от време по геоложки стандарти - по-малко от 2.8 милиона години съгласно Природонаучния музей в Лондон. Видовете могат да изчезнат заради редица аргументи, тъй че, с цел да схванат по какъв начин наподобява „ естественият “ % на изгубване, еколозите мерят това, което е известно като „ фонов % “ на изгубване, сподели единственият създател на проучването Кунио Кайхо, почетен професор в катедрата по просвета за Земята в университета Тохоку в Япония.
Големите всеобщи изгубвания водят до „ повече от 60% загуба на типове “, споделя Кайхо. Въпреки това „ незначителни събития на всеобщо изгубване се случват по-често “. В новото изследване, оповестено на 22 юли в списанието Biogeosciences, Кайхо твърди, че измененията в климата предизвикват по-високи равнища на изгубване, само че сегашният % към момента не може да се смята за всеобщо изгубване съгласно тази прецизна формулировка.
Предишните пет огромни събития на всеобщо изгубване бяха ордовикско-силурийското изгубване (преди към 440 милиона години), къснодевонското изгубване (преди към 365 милиона години), пермско-триаското изгубване (преди към 253 милиона години), триаско-юрското изгубване (преди към 201 милиона години) и изгубването от интервала креда-палеоген (преди към 66 милиона години). Тези събития също са свързани с фрапантни промени в климата на Земята, като промени в температурата на повърхността (както стопляне, по този начин и охлаждане), киселинен дъжд, изтъняване на озоновия пласт, понижена слънчева светлина, опустиняване, ерозия на почвата и понижаване на кислорода в океана. Според учените измененията в атмосферната и океанската химия са изиграли по-голяма роля в тези изгубвания, в сравнение с световното стопляне или изстудяване. Тези промени са свързани, защото световното стопляне може да усили киселинността на океаните, както и състава на атмосферата, само че вулканичната активност също играе огромна роля.
За да дават отговор на определението за огромно всеобщо измиране, учените ще би трябвало да следят изгубването на 60% от типовете и 35% от родовете. Въпреки това единствено тъй като този мащаб на изгубване към момента не е следен, не значи, че сега не е в ход. Шестото изгубване се разграничава от своите прародители, защото се движи от породените от индивида промени в климата. Докладът на Кайхо твърди, че защото темпото на такова изменение на климата е последователно, а не ненадейно и фрапантно, е малко евентуално да забележим равнища на изгубване в близко бъдеще, които дават отговор на определението за огромно всеобщо измиране, само че те могат да се квалифицират като нищожно всеобщо измиране.
Тези констатации идват с значимо предизвестие от доста еколози: сегашната скорост на изгубване е единствено оценка и може да е неточна. Според изследване от януари 2022 година, оповестено в списание Biological Reviews, броят на записаните изгубвания на типове е мощно ориентиран към бозайниците и птиците и подценява доста безгръбначни, затова доста подценява същинската скорост на изгубване на типовете.
Прочетете още
По време на всеобщо изгубване висок % от световното биоразнообразие се унищожава по-бързо, в сравнение с може да бъде сменено, и това се случва за относително къс интервал от време по геоложки стандарти - по-малко от 2.8 милиона години съгласно Природонаучния музей в Лондон. Видовете могат да изчезнат заради редица аргументи, тъй че, с цел да схванат по какъв начин наподобява „ естественият “ % на изгубване, еколозите мерят това, което е известно като „ фонов % “ на изгубване, сподели единственият създател на проучването Кунио Кайхо, почетен професор в катедрата по просвета за Земята в университета Тохоку в Япония.
Големите всеобщи изгубвания водят до „ повече от 60% загуба на типове “, споделя Кайхо. Въпреки това „ незначителни събития на всеобщо изгубване се случват по-често “. В новото изследване, оповестено на 22 юли в списанието Biogeosciences, Кайхо твърди, че измененията в климата предизвикват по-високи равнища на изгубване, само че сегашният % към момента не може да се смята за всеобщо изгубване съгласно тази прецизна формулировка.
Предишните пет огромни събития на всеобщо изгубване бяха ордовикско-силурийското изгубване (преди към 440 милиона години), къснодевонското изгубване (преди към 365 милиона години), пермско-триаското изгубване (преди към 253 милиона години), триаско-юрското изгубване (преди към 201 милиона години) и изгубването от интервала креда-палеоген (преди към 66 милиона години). Тези събития също са свързани с фрапантни промени в климата на Земята, като промени в температурата на повърхността (както стопляне, по този начин и охлаждане), киселинен дъжд, изтъняване на озоновия пласт, понижена слънчева светлина, опустиняване, ерозия на почвата и понижаване на кислорода в океана. Според учените измененията в атмосферната и океанската химия са изиграли по-голяма роля в тези изгубвания, в сравнение с световното стопляне или изстудяване. Тези промени са свързани, защото световното стопляне може да усили киселинността на океаните, както и състава на атмосферата, само че вулканичната активност също играе огромна роля.
За да дават отговор на определението за огромно всеобщо измиране, учените ще би трябвало да следят изгубването на 60% от типовете и 35% от родовете. Въпреки това единствено тъй като този мащаб на изгубване към момента не е следен, не значи, че сега не е в ход. Шестото изгубване се разграничава от своите прародители, защото се движи от породените от индивида промени в климата. Докладът на Кайхо твърди, че защото темпото на такова изменение на климата е последователно, а не ненадейно и фрапантно, е малко евентуално да забележим равнища на изгубване в близко бъдеще, които дават отговор на определението за огромно всеобщо измиране, само че те могат да се квалифицират като нищожно всеобщо измиране.
Тези констатации идват с значимо предизвестие от доста еколози: сегашната скорост на изгубване е единствено оценка и може да е неточна. Според изследване от януари 2022 година, оповестено в списание Biological Reviews, броят на записаните изгубвания на типове е мощно ориентиран към бозайниците и птиците и подценява доста безгръбначни, затова доста подценява същинската скорост на изгубване на типовете.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ