Вампирите – жертви на кръвосмешение
Съществуват ли в действителност вампири? Смъртоносно ли е ухапването от тях? От Ада ли идват дяволските изчадия? Тези въпроси са изключително известни в наши дни, когато кино-индустрията ни залива със смразяващи дъха филми на ужасите.
Не всичко в телевизионните екранизации обаче е небивалица. Съществуват действителни обстоятелства и феномени, които са послужили за появяването на митовете за вампирите – свръхестествените създания, които пият човешка кръв.
Нека ди забележим кои са главните характерности на вампирите – имат остри предни зъби, опасяват се от слънчева светлина, от чесън също. Всички тези признаци са разследване на извънредно рядка в нашето съвремие болест, наречена порфирия. От болестта страда един на 200 хиляди души.
Според легедните повода за появяването на порфирията, е кръвосмешението. В Средновековна Европа монарсите и аристократите постоянно встъпвали в роднински бракове.
Монарсите даже били принуждавани да взимат за дами своите сестри, братовчедки или други близки родственички. Според науката и медицината порфирията е наследствено заболяване на черния дроб, при което организмът не създава задоволително хемоглобин.
Във всички исторически източници или филми, вампирите са изобразявани с огромни и остри зъби, с които пробиват тялото на жертвите си. При порфирията размерът на зъбите нараства, кожата към устните и венците изсъхва и става твърда.
В резултата на което кучешките зъби се оголват, получават червеникав нюанс, а кожата по тялото избледнява. Симптомите на порфирията се утежняват от излагане на слънце, което кара жертвите да го заобикалят непременно.
Слънчевата светлина провокира алергия върху кожата, тя трансформира пигментацията си, появяват се големи мехури. Някои случаи на порфирия се свързват и с неврологични увреждания, които водят до полуда и анемия, а против нея кръвта е играела ролята на лек. Заради намаленото произвеждане на хемоглобин, прокажените изпитват предпочитание да пият кръв.
Средновековните лекари не намерили по-добро лекарство за това, с изключение на да предложат на болния една чашка прясна човешка кръв.
Освен това страдалците имали нетърпимост към мощни миризми като чесъна.
Той отделя субстанции, които доста усилват признаците на порфирията и карат " вампирите " да страдат. Така зародил митът, че чесънът е в положение да ги прогони.
Съвременната медицина е безапелационна, че доста хора живеят с заболяването порфирия, без да подозират за това, защото имат шанс тя да не се е показала. Цигарите, алкохолът, прекаляването с хормонозаместителните лечения и излагането на слънце са фактори за нейното отключване.
Вследствие на подлата болест клетките стареят с по-бързи темпове, поради което заболели от порфирия деца наподобяват на старци със своята отпусната и сбръчкана кожа. В последна сметка вампиризмът не се оказва нещо извънредно и свръхестествено, а си има своето разумно пояснение.
