The National Interest: САЩ трябва да заставят Зеленски да пр...
САЩ водят недомислена политика на " автопилот за ескалация “ в Украйна. Администрацията на президента Джо Байдън е заслепена от подправени " морални задължения “, което единствено би могло да изостри спора до нуклеарен конфликт. Това предизвестява някогашният чиновник на Държавния департамент Хю де Сантис в публикация за изданието The National Interest, представен от glasove.com.
Почти осем месеца след началото си спорът в Украйна към този момент е на автопилот. Русия и Украйна са в смъртоносна борба на безсилие, в която нито една от двете не може да отстъпи. Обсебени от страха за опасността за демократичната народна власт, която произтича от Владимир Путин, Съединени американски щати и техните европейски съдружници водят прокси война против Русия. Тревожно е, че всички страни не помнят за заплахата от това спорът да ескалира в по-голяма и по-разрушителна военна борба, която ще навреди както на техните национални ползи, по този начин и на световната непоклатимост.
Каквито и неправилни схващания да стимулират ожесточената интервенция на Путин – непоносимост към украинската народна власт, опасност от експанзионисткия и демонски Запад – той ще се бие до последния руснак. Да бъде надвит от страна, чиято самостоятелност той счита за бутафория, би било освен отвратително унизително, само че и би означавало края на неговото ръководство. Десните критици на войната, като Евгений Пригожин, началник на групата " Вагнер “, и Рамзан Кадиров, водач на Чеченската република, от ден на ден подлагат на критика военното и политическо управление на Русия отдясно.
Въпреки големите загуби на животи и имущество, хипнотизиращият резултат от някои скорошни украински военни триумфи повдигна техния морал. Благодарение на притока на западни оръжия, президентът Володимир Зеленски прикани патриотичната общност да има вяра, че той може да освободи цяла Украйна, в това число Крим, от съветския надзор. Всеки опит на Зеленски да смекчи сходни упования евентуално ще срещне същата социална опозиция, с която се сблъсква Путин.
Непрестанната поддръжка от Съединени американски щати и техните европейски съдружници ускори съпротивата на Украйна. За Съединени американски щати и Англия тази тяхна война е в основата си " нравствен кръстоносен поход " за опазване на демократичната народна власт. Путин би трябвало да бъде осъден за офанзивата си против една суверенна, въпреки и несъвършена, демократична страна. За членовете на НАТО, които в миналото са били част от руската империя, императивът е Путин да бъде заставен да се подчини, с цел да се отбрани тяхната сигурност. В същото време всички страни са съгласни, че би трябвало да се придържат към сегашния курс и да продължат да въоръжават Украйна даже след края на военната фаза на спора.
Този натовски фанатизъм е демонстрация на късогледство. Тъй като е зависещ на него, Алиансът не е в положение да планува и да реагира на събития, които подкопават краткосрочните и дълготрайните ползи. Въпреки военните дефекти на Русия, Путин би могъл да извлече огромна изгода от обществените и стопански последствия от суровата зима в енергийно затруднена Европа. При подобен сюжет публичните митинги биха могли да окажат напън върху държавните управления на Франция, Германия и Италия да оказват помощ за ускоряването на края на спора в Украйна. Това може да бъде окуражаващо от позиция на настояването за преустановяване на спора и за част от Организация на обединените нации, изключително африканските страни, които се въздържаха или се опълчиха на осъждането на " анексирането “ на украинска територия от Путин и желаеха договаряния за преустановяване на огъня. Освен това Западът би трябвало да разбере, че в дълготраен проект продължаващите доставки на оръжия за Украйна изчерпват запасите на НАТО в Съединени американски щати и Европа, създавайки опасности за други непредвидени обстановки, като спор с Иран или защитата на Тайван. Най-вече вероятността за неконтролирана ескалация би трябвало да бъде тревожна: разширението на войната до равнището на целия НАТО и/или до по-високи равнища на активност, в това число потреблението на нуклеарни оръжия.
Русия и Западът в този момент са в повратна точка. За да се предотврати развиването на обстановката съгласно описаните нагоре сюжети, президентът Джо Байдън и европейските съдружници би трябвало да се приготвят за споразумяване на военния спор посредством договаряния. Докато Китай и други автокрации се стремят да отслабят Запада, по-голяма война, още по-малко нуклеарна борба, не е в техен политически или стопански интерес. Завоалираните рецензии към Русия от Китай на срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие в Самарканд предишния месец и по-късно от Индия би трябвало да бъдат употребявани от Съединени американски щати, с цел да доведат Путин на масата за договаряния. Вашингтон и неговите съдружници също би трябвало да убедят Зеленски да стартира договаряния за преустановяване на продължаващата кланица и да му изяснят, че Западът има ползи в региона на сигурността и отвън Украйна.
В Съединени американски щати Байдън е изправен пред три огромни трудности. Една от тях е Републиканската партия, която, както може да очаквате, ще сложи под въпрос сегашната политика на администрацията, до момента в който се приготвя да поеме контрола над Конгреса в средата на мандата и да си върне Белия дом през 2024 година Втората е грешката на самия Байдън: неговата безсмислена, " двуполюсна “ политика, разделяща света на демокрации и автокрации. Тъй като Китай се третира като върл зложелател на Америка, ще са нужни херкулесови старания от страна на администрацията и демократите, с цел да убедят електората, че тяхната външна политика е практична, а не някакво нереално морално обвързване. И най-после, културата на американската външна политика е третото затруднение. Тъй като американците гледат на себе си като на самобитна нация избавител, те към момента чакат Съединени американски щати да дефинират разпоредбите в един все по-многополюсен свят.
В изменящия се международен ред, който към този момент не е доминиран от Америка, Съединени американски щати би трябвало да създадат сложни избори при рецесии като военния спор в Украйна. Твърдостта в отбраната на " моралните отговорности " е методът за продължение на борбата. Но несъразмерният компромис може да бъде още по-лош, защото ни води безсмислено към бездната на разрушението, от която излязохме през 1962 г.
Да останеш на автопилот в украинската политика сигурно не е най-хубавият път напред.
*Хю де Сантис е някогашен чиновник на Държавния департамент и началник на Катедрата за национална сигурност в Националния боен лицей. Автор е на " Правото на власт: американската изключителност и задаващият се многополюсен международен ред “.
Почти осем месеца след началото си спорът в Украйна към този момент е на автопилот. Русия и Украйна са в смъртоносна борба на безсилие, в която нито една от двете не може да отстъпи. Обсебени от страха за опасността за демократичната народна власт, която произтича от Владимир Путин, Съединени американски щати и техните европейски съдружници водят прокси война против Русия. Тревожно е, че всички страни не помнят за заплахата от това спорът да ескалира в по-голяма и по-разрушителна военна борба, която ще навреди както на техните национални ползи, по този начин и на световната непоклатимост.
Каквито и неправилни схващания да стимулират ожесточената интервенция на Путин – непоносимост към украинската народна власт, опасност от експанзионисткия и демонски Запад – той ще се бие до последния руснак. Да бъде надвит от страна, чиято самостоятелност той счита за бутафория, би било освен отвратително унизително, само че и би означавало края на неговото ръководство. Десните критици на войната, като Евгений Пригожин, началник на групата " Вагнер “, и Рамзан Кадиров, водач на Чеченската република, от ден на ден подлагат на критика военното и политическо управление на Русия отдясно.
Въпреки големите загуби на животи и имущество, хипнотизиращият резултат от някои скорошни украински военни триумфи повдигна техния морал. Благодарение на притока на западни оръжия, президентът Володимир Зеленски прикани патриотичната общност да има вяра, че той може да освободи цяла Украйна, в това число Крим, от съветския надзор. Всеки опит на Зеленски да смекчи сходни упования евентуално ще срещне същата социална опозиция, с която се сблъсква Путин.
Непрестанната поддръжка от Съединени американски щати и техните европейски съдружници ускори съпротивата на Украйна. За Съединени американски щати и Англия тази тяхна война е в основата си " нравствен кръстоносен поход " за опазване на демократичната народна власт. Путин би трябвало да бъде осъден за офанзивата си против една суверенна, въпреки и несъвършена, демократична страна. За членовете на НАТО, които в миналото са били част от руската империя, императивът е Путин да бъде заставен да се подчини, с цел да се отбрани тяхната сигурност. В същото време всички страни са съгласни, че би трябвало да се придържат към сегашния курс и да продължат да въоръжават Украйна даже след края на военната фаза на спора.
Този натовски фанатизъм е демонстрация на късогледство. Тъй като е зависещ на него, Алиансът не е в положение да планува и да реагира на събития, които подкопават краткосрочните и дълготрайните ползи. Въпреки военните дефекти на Русия, Путин би могъл да извлече огромна изгода от обществените и стопански последствия от суровата зима в енергийно затруднена Европа. При подобен сюжет публичните митинги биха могли да окажат напън върху държавните управления на Франция, Германия и Италия да оказват помощ за ускоряването на края на спора в Украйна. Това може да бъде окуражаващо от позиция на настояването за преустановяване на спора и за част от Организация на обединените нации, изключително африканските страни, които се въздържаха или се опълчиха на осъждането на " анексирането “ на украинска територия от Путин и желаеха договаряния за преустановяване на огъня. Освен това Западът би трябвало да разбере, че в дълготраен проект продължаващите доставки на оръжия за Украйна изчерпват запасите на НАТО в Съединени американски щати и Европа, създавайки опасности за други непредвидени обстановки, като спор с Иран или защитата на Тайван. Най-вече вероятността за неконтролирана ескалация би трябвало да бъде тревожна: разширението на войната до равнището на целия НАТО и/или до по-високи равнища на активност, в това число потреблението на нуклеарни оръжия.
Русия и Западът в този момент са в повратна точка. За да се предотврати развиването на обстановката съгласно описаните нагоре сюжети, президентът Джо Байдън и европейските съдружници би трябвало да се приготвят за споразумяване на военния спор посредством договаряния. Докато Китай и други автокрации се стремят да отслабят Запада, по-голяма война, още по-малко нуклеарна борба, не е в техен политически или стопански интерес. Завоалираните рецензии към Русия от Китай на срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие в Самарканд предишния месец и по-късно от Индия би трябвало да бъдат употребявани от Съединени американски щати, с цел да доведат Путин на масата за договаряния. Вашингтон и неговите съдружници също би трябвало да убедят Зеленски да стартира договаряния за преустановяване на продължаващата кланица и да му изяснят, че Западът има ползи в региона на сигурността и отвън Украйна.
В Съединени американски щати Байдън е изправен пред три огромни трудности. Една от тях е Републиканската партия, която, както може да очаквате, ще сложи под въпрос сегашната политика на администрацията, до момента в който се приготвя да поеме контрола над Конгреса в средата на мандата и да си върне Белия дом през 2024 година Втората е грешката на самия Байдън: неговата безсмислена, " двуполюсна “ политика, разделяща света на демокрации и автокрации. Тъй като Китай се третира като върл зложелател на Америка, ще са нужни херкулесови старания от страна на администрацията и демократите, с цел да убедят електората, че тяхната външна политика е практична, а не някакво нереално морално обвързване. И най-после, културата на американската външна политика е третото затруднение. Тъй като американците гледат на себе си като на самобитна нация избавител, те към момента чакат Съединени американски щати да дефинират разпоредбите в един все по-многополюсен свят.
В изменящия се международен ред, който към този момент не е доминиран от Америка, Съединени американски щати би трябвало да създадат сложни избори при рецесии като военния спор в Украйна. Твърдостта в отбраната на " моралните отговорности " е методът за продължение на борбата. Но несъразмерният компромис може да бъде още по-лош, защото ни води безсмислено към бездната на разрушението, от която излязохме през 1962 г.
Да останеш на автопилот в украинската политика сигурно не е най-хубавият път напред.
*Хю де Сантис е някогашен чиновник на Държавния департамент и началник на Катедрата за национална сигурност в Националния боен лицей. Автор е на " Правото на власт: американската изключителност и задаващият се многополюсен международен ред “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ