Сателитният синдром, България и многополюсният свят
Съединени американски щати са принудени да поделят световната политическа власт с други геополитически центрове
17 Февруари 2008 г.- видеоконференция от Техеран с присъединяване на основни ирански министри разгласи основаването на Иранската петролна борса. На нея се търгува с китайски юани, японски йени, индийски рупии, евро. Можеше и с американски долари, само че за малко – през 2012 година търговията със „ зелените “ банкноти беше прекратена.
26 март 2018 година – Китай започва търговия с петролни фючърси, в която разменната валута е китайският юан.
4 април 2018 година – водачите на Русия, Иран и Турция излязоха с обща позиция в поддръжка на териториалната целокупност на Сирия.
В годишния конгрес за сигурността в Москва се включи персонално китайският министър на защитата, както и знаково високопоставени делегации на Индия и доста от значимите страни от така наречен трети свят.
В същото време президентът Тръмп предприе серия от асиметрични ходове – поради нервен вътрешнополитически напън се причисли към изгонването на съветски дипломати поради голословните (засега) обвинявания на Англия по случая „ Скрипал “. Но незабавно внесе баланс и удари „ ястребите “ във Вашингтон с услужливо изтеклата информация, че кани Путин в Белия дом и с последвалото публично изказване, че Съединени американски щати ще се изтеглят от Сирия. Нещо повече, той разгласи цялата досегашна политика на американците в Близкия изток за цялостен неуспех – „ похарчили сме там седем трилиона $, а сме получили кръгла нула “. Отговорът на „ ястребите “ също не закъсня – „ инцидентно “ в този миг се появиха изказвания за химическа офанзива, осъществена от сирийските държавни сили.
Тези обособени акценти от телеграфните организации обрисуват контурите на новата геополитическа архитектура. Pax Americana е в руини. Петродоларът е в оттегляне. Светът към този момент не е шахматна дъска, на която се опълчват два блока, а по-скоро билярдна маса, на която се сблъскват доста и разнородни сили и ползи.
Тоталното владичество на Съединени американски щати завърши. Китайското икономическо възмогване към този момент се съчетава и с интензивно политическо наличие на интернационалната сцена, в това число в райони като Южна Америка и Африка, считани до неотдавна за подопечни на Съединени американски щати и западноевропейските колониални сили. Русия възвърне статуса си на международен състезател. Без подозрение Съединени американски щати ще останат икономическа и военна суперсила с гигантско социо-културно въздействие, което се трансформира в норма и модел за подражателство по целия свят. Но са принудени да поделят световната политическа власт с другите геополитически центрове.
Какво се случва? Ерозия на световения ред и глобализационния модел, наложени от неолиберали и неоконсерватори. Тежките проблеми, до които те доведоха света, провокираха възникването на нови и смели други възможности на статуквото в Европа и Америка. В комбиниране с въздействието на набиращите мощност Русия и Китай, това хвърли в нервност властващите върхушки на двата континента. След края на Студената война и рухването на социалистическия лагер, неолибералният стопански ред изглеждаше без рационална опция. И последователно беше индоктриниран на политическо равнище като единствената допустима форма на пазарна стопанска система. В същото време неоконсервативната визия за Америка като световен хегемон, който би трябвало да подчини света, беше налагана като единствена законна норма на интернационално държание и демократично развиване. Цели генерации израснаха с вграденото разбиране, че няма различен път. Старите леви и десни партии в продължение на три десетилетия трансфораха в свое „ символ-верую “ Вашингтонския консенсус, който постулира правилата на икономическия неолиберализъм. И значително заличиха огромните идеологически разлики между тях. Социалните и класови несъгласия, битката с икономическото неравноправие бяха сменени с „ политика на идентичностите “ – атомизиране на обществото на безчет малцинства и джендърни индентичности, които дефинират дневния ред. Симбиозата на неоконсервативния външнополитически дискурс и неолибералните стопански правила завладя публичността. Адептите на тази политика съумяха да се вкоренят в структурите на властта с порив, който прилича фанатизма, с който джихадисти завладяват властта, постановат шериат и принудително обръщат в исляма цялото население.
Чрез инструментите на властта, медийното въздействие, контрола върху обществените мрежи и великодушните финансови потоци, обезпечавани от Сорос и квазидържавни структури, те съумяха да изградят световна мрежа от поддръжници, лобисти, водачи на мнение, марионетни политици, кариеристи, нагаждачи и елементарни клакьори, които отстояват неолибералната и неоконсервативна парадигма с непоносимост към особеното мнение, която се родее с тоталитарните идеологии. Превърнаха се в световна идеологическа фракция, която стигматизира всеки различен либерален мироглед. Днешният европейски дискурс да вземем за пример, автоматизирано дефинира като „ евроскептицизъм “ всяка рецензия към устройството и политиката на Европейския съюз. Сякаш не може да има друга идея за европейска интеграция. Същото стигматизиране е в ход и по отношение на появяващите се нови политически други възможности, които се вслушват в гласа на хората повече в сравнение с в ползите на елита. Те са посрещани с истерични реакции от старите партии и техните глашатаи. Определяни са като „ радикални “, „ екстремистки “, „ популистки “, „ ксенофобски “, „ националистически “. Не че някои от тях не са такива, само че не всички са такива. Рефлексът на световната фракция поразително припомня реакциите на социалистическата номенклатура, която с рухването на Берлинската стена дълго не можеше да осъзнае, че нейното историческо време е свършило и в началото определяше демократичните придвижвания, които породиха в Централна и Източна Европа като „ екстремисти “, „ фашисти “ и „ анархисти “.
Визията на световната фракция за света е подчинена на еднополюсното мислене, пазарния фундаментализъм и интервенционизма, които се постановат с цялата палитра от силови принадлежности – от „ меката мощ “ на пропагандата и промиването на мозъци, до грубата мощ на военните експанзии, които са представяни като „ отбрана на свободата “, а по предписание донесоха милиони жертви и съсипия – Ирак, Либия, Сирия.
Брекзит, възходът на Тръмп, политическият избор на народите на Италия, Австрия и страните от Вишеградската четворка разклатиха радикално превъзходството на тази идеологическа фракция. Затова против Тръмп да вземем за пример се води безжалостна война, в която е мобилизиран целият боеприпас от говорещи глави, пропагандни центрове, сътрудници на въздействие, политически субекти, специфични служби. И все пак, сектата губи позиции. Година след встъпването си в служба, Тръмп няма сериозна опция нито в опозиционната Демократическа партия, нито измежду републиканците. В ход е разграждането на властовата скица на неолибералите и неоконсерваторите в Америка, които направляваха основните решения от Рейгън насам. Разграждане, което последователно визира и техните проксита по света. Почти монополният обществен дискурс на техните сподвижници от медии, тинк-танкове и разнокалибрени водачи на публично мнение, стартира да бъде изтласкван в рационално полагаемите му се публични граници.
На този геополитически декор, България е изправена пред значим избор. Цивилизационен и манталитетен. Дали да продължи да бъде спътник или за първи път в новата история да се трансформира в действителен съдружник с позиция и достолепие. Сателитният синдром на властническия режим, открит след 1934 година, ни запрати измежду най-верните съдружници на Хитлер, които от „ преданост “ и „ взаимност “ оповестиха война на Съединени американски щати и Англия. Пак той ни трансформира в най-верния спътник на Съюз на съветските социалистически републики и докара до високопоставени разисквания дали да не станем 16-а република.
Дори откакто осъществихме стратегическата си цел – участие в Европейски Съюз и НАТО, още веднъж господства сателитното схващане за евроатлантическото партньорство. „ Йесмени “ са огромна част от партийните политици и техните глашатаи. Призивите за „ взаимност “ и воплите за непроявена „ преданост “ към Лондон макар неналичието на доказателства, са демонстрация таман на такова сателитно мислене. Чест прави на министър-председателя Борисов, че не се поддаде на сателитните внушения. Дано това не е случаен акт, а се трансформира в устойчива политика. Защото в многополюсния свят отбраната на националния интерес не минава през сляпо следване на огромните страни. Ключовата дума е „ баланс “. И преданост към върховенството на правото, а не към пропагандата, пък била тя и съюзническа. Сервилността не е партньорство, а елементарен слугинаж. Българските властници един път и вечно би трябвало да се разделят с това сателитно мислене, в случай че желаеме да бъдем нация с достолепие и страна с престиж.
17 Февруари 2008 г.- видеоконференция от Техеран с присъединяване на основни ирански министри разгласи основаването на Иранската петролна борса. На нея се търгува с китайски юани, японски йени, индийски рупии, евро. Можеше и с американски долари, само че за малко – през 2012 година търговията със „ зелените “ банкноти беше прекратена.
26 март 2018 година – Китай започва търговия с петролни фючърси, в която разменната валута е китайският юан.
4 април 2018 година – водачите на Русия, Иран и Турция излязоха с обща позиция в поддръжка на териториалната целокупност на Сирия.
В годишния конгрес за сигурността в Москва се включи персонално китайският министър на защитата, както и знаково високопоставени делегации на Индия и доста от значимите страни от така наречен трети свят.
В същото време президентът Тръмп предприе серия от асиметрични ходове – поради нервен вътрешнополитически напън се причисли към изгонването на съветски дипломати поради голословните (засега) обвинявания на Англия по случая „ Скрипал “. Но незабавно внесе баланс и удари „ ястребите “ във Вашингтон с услужливо изтеклата информация, че кани Путин в Белия дом и с последвалото публично изказване, че Съединени американски щати ще се изтеглят от Сирия. Нещо повече, той разгласи цялата досегашна политика на американците в Близкия изток за цялостен неуспех – „ похарчили сме там седем трилиона $, а сме получили кръгла нула “. Отговорът на „ ястребите “ също не закъсня – „ инцидентно “ в този миг се появиха изказвания за химическа офанзива, осъществена от сирийските държавни сили.
Тези обособени акценти от телеграфните организации обрисуват контурите на новата геополитическа архитектура. Pax Americana е в руини. Петродоларът е в оттегляне. Светът към този момент не е шахматна дъска, на която се опълчват два блока, а по-скоро билярдна маса, на която се сблъскват доста и разнородни сили и ползи.
Тоталното владичество на Съединени американски щати завърши. Китайското икономическо възмогване към този момент се съчетава и с интензивно политическо наличие на интернационалната сцена, в това число в райони като Южна Америка и Африка, считани до неотдавна за подопечни на Съединени американски щати и западноевропейските колониални сили. Русия възвърне статуса си на международен състезател. Без подозрение Съединени американски щати ще останат икономическа и военна суперсила с гигантско социо-културно въздействие, което се трансформира в норма и модел за подражателство по целия свят. Но са принудени да поделят световната политическа власт с другите геополитически центрове.
Какво се случва? Ерозия на световения ред и глобализационния модел, наложени от неолиберали и неоконсерватори. Тежките проблеми, до които те доведоха света, провокираха възникването на нови и смели други възможности на статуквото в Европа и Америка. В комбиниране с въздействието на набиращите мощност Русия и Китай, това хвърли в нервност властващите върхушки на двата континента. След края на Студената война и рухването на социалистическия лагер, неолибералният стопански ред изглеждаше без рационална опция. И последователно беше индоктриниран на политическо равнище като единствената допустима форма на пазарна стопанска система. В същото време неоконсервативната визия за Америка като световен хегемон, който би трябвало да подчини света, беше налагана като единствена законна норма на интернационално държание и демократично развиване. Цели генерации израснаха с вграденото разбиране, че няма различен път. Старите леви и десни партии в продължение на три десетилетия трансфораха в свое „ символ-верую “ Вашингтонския консенсус, който постулира правилата на икономическия неолиберализъм. И значително заличиха огромните идеологически разлики между тях. Социалните и класови несъгласия, битката с икономическото неравноправие бяха сменени с „ политика на идентичностите “ – атомизиране на обществото на безчет малцинства и джендърни индентичности, които дефинират дневния ред. Симбиозата на неоконсервативния външнополитически дискурс и неолибералните стопански правила завладя публичността. Адептите на тази политика съумяха да се вкоренят в структурите на властта с порив, който прилича фанатизма, с който джихадисти завладяват властта, постановат шериат и принудително обръщат в исляма цялото население.
Чрез инструментите на властта, медийното въздействие, контрола върху обществените мрежи и великодушните финансови потоци, обезпечавани от Сорос и квазидържавни структури, те съумяха да изградят световна мрежа от поддръжници, лобисти, водачи на мнение, марионетни политици, кариеристи, нагаждачи и елементарни клакьори, които отстояват неолибералната и неоконсервативна парадигма с непоносимост към особеното мнение, която се родее с тоталитарните идеологии. Превърнаха се в световна идеологическа фракция, която стигматизира всеки различен либерален мироглед. Днешният европейски дискурс да вземем за пример, автоматизирано дефинира като „ евроскептицизъм “ всяка рецензия към устройството и политиката на Европейския съюз. Сякаш не може да има друга идея за европейска интеграция. Същото стигматизиране е в ход и по отношение на появяващите се нови политически други възможности, които се вслушват в гласа на хората повече в сравнение с в ползите на елита. Те са посрещани с истерични реакции от старите партии и техните глашатаи. Определяни са като „ радикални “, „ екстремистки “, „ популистки “, „ ксенофобски “, „ националистически “. Не че някои от тях не са такива, само че не всички са такива. Рефлексът на световната фракция поразително припомня реакциите на социалистическата номенклатура, която с рухването на Берлинската стена дълго не можеше да осъзнае, че нейното историческо време е свършило и в началото определяше демократичните придвижвания, които породиха в Централна и Източна Европа като „ екстремисти “, „ фашисти “ и „ анархисти “.
Визията на световната фракция за света е подчинена на еднополюсното мислене, пазарния фундаментализъм и интервенционизма, които се постановат с цялата палитра от силови принадлежности – от „ меката мощ “ на пропагандата и промиването на мозъци, до грубата мощ на военните експанзии, които са представяни като „ отбрана на свободата “, а по предписание донесоха милиони жертви и съсипия – Ирак, Либия, Сирия.
Брекзит, възходът на Тръмп, политическият избор на народите на Италия, Австрия и страните от Вишеградската четворка разклатиха радикално превъзходството на тази идеологическа фракция. Затова против Тръмп да вземем за пример се води безжалостна война, в която е мобилизиран целият боеприпас от говорещи глави, пропагандни центрове, сътрудници на въздействие, политически субекти, специфични служби. И все пак, сектата губи позиции. Година след встъпването си в служба, Тръмп няма сериозна опция нито в опозиционната Демократическа партия, нито измежду републиканците. В ход е разграждането на властовата скица на неолибералите и неоконсерваторите в Америка, които направляваха основните решения от Рейгън насам. Разграждане, което последователно визира и техните проксита по света. Почти монополният обществен дискурс на техните сподвижници от медии, тинк-танкове и разнокалибрени водачи на публично мнение, стартира да бъде изтласкван в рационално полагаемите му се публични граници.
На този геополитически декор, България е изправена пред значим избор. Цивилизационен и манталитетен. Дали да продължи да бъде спътник или за първи път в новата история да се трансформира в действителен съдружник с позиция и достолепие. Сателитният синдром на властническия режим, открит след 1934 година, ни запрати измежду най-верните съдружници на Хитлер, които от „ преданост “ и „ взаимност “ оповестиха война на Съединени американски щати и Англия. Пак той ни трансформира в най-верния спътник на Съюз на съветските социалистически републики и докара до високопоставени разисквания дали да не станем 16-а република.
Дори откакто осъществихме стратегическата си цел – участие в Европейски Съюз и НАТО, още веднъж господства сателитното схващане за евроатлантическото партньорство. „ Йесмени “ са огромна част от партийните политици и техните глашатаи. Призивите за „ взаимност “ и воплите за непроявена „ преданост “ към Лондон макар неналичието на доказателства, са демонстрация таман на такова сателитно мислене. Чест прави на министър-председателя Борисов, че не се поддаде на сателитните внушения. Дано това не е случаен акт, а се трансформира в устойчива политика. Защото в многополюсния свят отбраната на националния интерес не минава през сляпо следване на огромните страни. Ключовата дума е „ баланс “. И преданост към върховенството на правото, а не към пропагандата, пък била тя и съюзническа. Сервилността не е партньорство, а елементарен слугинаж. Българските властници един път и вечно би трябвало да се разделят с това сателитно мислене, в случай че желаеме да бъдем нация с достолепие и страна с престиж.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ