Почина Любомир Левчев - метафора на цяла епоха
Със своята лирика, само че и със своето наличие в литературата ни и в публичния живот Любомир Левчев беше и ще бъде предмет на разнопосочни тълкувания. Неговата несъмнена заложба обаче, признавана и от враговете му, му отрежда незаобиколимо място в литературната ни история. Дори известният ни публицист и публицист Георги Марков, бивш другар на Левчев, а по-сетне идеологически съперник, в фамозното си сериозно писмо до поета му признава дълбочината и одареността. " Критиците се надпреварват да те превъзнасят, вестници и списания са залети от хвалебствия, писани от хора, които не желаеха да те признаят. Хора, които в никакъв случай нито са те разбирали, нито са имали нужната просветеност да отидат оттатък лозунгите в поезията ти " - написа Марков.
Левчев умря през вчерашния ден на 84-годишна възраст. Той беше тежко болен през последните месеци, придвижваше се с количка.
--------
Роден е на 29 април 1935 година в Троян. Завършил е гимназия в София и книгопис и библиотекознание в СУ " Св. Климент Охридски ". Издава първата си книга " Звездите са мои " през 1957 година Има близо 60 преведени книги в 36 страни. Автор е и на романи, и на сюжети за филмите " Мълчаливите пътеки ", " Гибелта на Александър Велики " и " Сладко и горчиво ".
Бил е първи заместник-председател на тогавашното Министерство на културата, наречено Комитет за просвета (1975-1979), както и ръководител на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 година По негово време Съюзът на българските писатели доби огромна институционална значителност и развиваше изключително дейна активност като организация.
Левчев е бил и депутат в три Народното събрание.
Носител на доста държавни оценки, на интернационалните и национални литературни награди: Димитровска премия (1972); медал " Стара планина " I ст. (2006); Златен орден за лирика на Френската академия и притежател на званието Рицар на поезията (1985); орден на Асоциацията на венецуелските писатели (1985); премиите " Мате Залка " и " Борис Полевой " - Русия (1986); Голямата премия на института " Александър Пушкин " (1989); Световна премия за мистична лирика " Фернандо Риело " (1993); Национална премия " Христо Г. Данов " за изцяло творчество (2008); медал " Владимир Маяковски " на Съюза на писателите в Евразия и Съюза на писателите и преводачите в Русия (2009); Златен венец - Стружки вечери на поезията (2010). Баща е на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева, брачна половинка му е художничката Дора Бонева.
-------
Той бе упрекван от едни поради високата кариера и неизбежно съпътствалите я взаимни отстъпки с управляващите, която реализира по време на тоталитарния режим. Беше и хвален, и прехвалван от критиката от време на време по конюнктурни аргументи, а от време на време по откровени убеждения. Въпреки своята противоречивост бе ярка фигура в културния ни живот от втората половина на XX век. Личен другар на руски звезди от културния хоризонт като Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Владимир Висоцки, Левчев провежда Световните писателски срещи в София, на които притегли в действителност забележителни имена от цялата планета и съумя да поразчупи визията за културния живот на тоталитарната страна като царство на цензурата и идеологическите щампи. Това безспорно се дължеше и на близката му дружба с дъщерята на Тодор Живков Людмила Живкова, и на покровителството от страна на управляващите, само че и на високия усет, който притежаваше самият стихотворец в областта на културното съзидание.
Животът на Любомир Левчев може да бъде наименуван всячески - компромис с властващата идеология и номенклатура поради персонални изгоди и позиции; сериозна и резултатна работа в ограничаващи условия за повишение културните хоризонти на нацията; въжеиграчески танц сред светлината и тъмнината с неизбежните падения и възходи.
Можем да го приемем и за знак - на една цяла ера, на високото и ниското в самата човешка същина, на дуалистичната природа на гения.
Както и да го назовем, и другари, и съперници на поета знаят, че си отиде талантлив и ослепителен български създател.
Поклон пред паметта му!
ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ
Аз няма да умра като хората.
Аз просто ще престана
да те сънувам.
А това е немислимо...
Иначе ще наподобявам умислен.
И времето ще се назовава Големия Сън.
И внезапно ще схвана всичко.
И ще въздъхна: Не можа ли
някоя по-прилична гибел
да ме избере.
Ти от кой край си?
ще стартира тя.
Аз съм от края на света
ще завърша аз.
Но преди да се случи всичко,
ела още един път, мое постоянно момиче.
Донеси ми наглата усмивка,
с която те гледах
първия път.
Тя е скрита в тенекиената кутия
от бисквити,
кръгла като нашия лунен вятър,
ръждясала като ветропоказател
кутията, в която укривам
револвера на татко ми,
тъй като...
Аз няма да умра като хората.
Левчев умря през вчерашния ден на 84-годишна възраст. Той беше тежко болен през последните месеци, придвижваше се с количка.
--------
Роден е на 29 април 1935 година в Троян. Завършил е гимназия в София и книгопис и библиотекознание в СУ " Св. Климент Охридски ". Издава първата си книга " Звездите са мои " през 1957 година Има близо 60 преведени книги в 36 страни. Автор е и на романи, и на сюжети за филмите " Мълчаливите пътеки ", " Гибелта на Александър Велики " и " Сладко и горчиво ".
Бил е първи заместник-председател на тогавашното Министерство на културата, наречено Комитет за просвета (1975-1979), както и ръководител на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 година По негово време Съюзът на българските писатели доби огромна институционална значителност и развиваше изключително дейна активност като организация.
Левчев е бил и депутат в три Народното събрание.
Носител на доста държавни оценки, на интернационалните и национални литературни награди: Димитровска премия (1972); медал " Стара планина " I ст. (2006); Златен орден за лирика на Френската академия и притежател на званието Рицар на поезията (1985); орден на Асоциацията на венецуелските писатели (1985); премиите " Мате Залка " и " Борис Полевой " - Русия (1986); Голямата премия на института " Александър Пушкин " (1989); Световна премия за мистична лирика " Фернандо Риело " (1993); Национална премия " Христо Г. Данов " за изцяло творчество (2008); медал " Владимир Маяковски " на Съюза на писателите в Евразия и Съюза на писателите и преводачите в Русия (2009); Златен венец - Стружки вечери на поезията (2010). Баща е на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева, брачна половинка му е художничката Дора Бонева.
-------
Той бе упрекван от едни поради високата кариера и неизбежно съпътствалите я взаимни отстъпки с управляващите, която реализира по време на тоталитарния режим. Беше и хвален, и прехвалван от критиката от време на време по конюнктурни аргументи, а от време на време по откровени убеждения. Въпреки своята противоречивост бе ярка фигура в културния ни живот от втората половина на XX век. Личен другар на руски звезди от културния хоризонт като Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Владимир Висоцки, Левчев провежда Световните писателски срещи в София, на които притегли в действителност забележителни имена от цялата планета и съумя да поразчупи визията за културния живот на тоталитарната страна като царство на цензурата и идеологическите щампи. Това безспорно се дължеше и на близката му дружба с дъщерята на Тодор Живков Людмила Живкова, и на покровителството от страна на управляващите, само че и на високия усет, който притежаваше самият стихотворец в областта на културното съзидание.
Животът на Любомир Левчев може да бъде наименуван всячески - компромис с властващата идеология и номенклатура поради персонални изгоди и позиции; сериозна и резултатна работа в ограничаващи условия за повишение културните хоризонти на нацията; въжеиграчески танц сред светлината и тъмнината с неизбежните падения и възходи.
Можем да го приемем и за знак - на една цяла ера, на високото и ниското в самата човешка същина, на дуалистичната природа на гения.
Както и да го назовем, и другари, и съперници на поета знаят, че си отиде талантлив и ослепителен български създател.
Поклон пред паметта му!
ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ
Аз няма да умра като хората.
Аз просто ще престана
да те сънувам.
А това е немислимо...
Иначе ще наподобявам умислен.
И времето ще се назовава Големия Сън.
И внезапно ще схвана всичко.
И ще въздъхна: Не можа ли
някоя по-прилична гибел
да ме избере.
Ти от кой край си?
ще стартира тя.
Аз съм от края на света
ще завърша аз.
Но преди да се случи всичко,
ела още един път, мое постоянно момиче.
Донеси ми наглата усмивка,
с която те гледах
първия път.
Тя е скрита в тенекиената кутия
от бисквити,
кръгла като нашия лунен вятър,
ръждясала като ветропоказател
кутията, в която укривам
револвера на татко ми,
тъй като...
Аз няма да умра като хората.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ